The French Dispatch of the Liberty, Kansas Evening Sun

Филмът се състои от: НЕКРОЛОГ, кратък ПЪТЕВОДИТЕЛ

и ТРИ СТАТИИ от "ФРЕНСКИЯТ БЮЛЕТИН"

(американско списание, издавано в Анюи, Франция).

ФРЕНСКИЯТ БЮЛЕТИН НА ЛИБЪРТИ, КАНЗАС ИВНИНГ СЪН

РУБРИКА "ВЛОШАВАНЕ И СМЪРТ" " Главен редактор починал на 75 "

Артър Хауицър мл.

СИН НА КАНЗАСКИ ИЗДАТЕЛ ОСНОВАТЕЛ НА СПИСАНИЕТО

Анюи-сюр-Блазе, ФРАНЦИЯ

Започна като празничен ден.

Артър Хауицър мл., начинаещ колежанин,

за да избяга от светло бъдеще в равнините,

увещава баща си, собственик на "Либърти, Канзас Ивнинг Сън",

да финансира презокеанското му пътуване с образователна цел

за усвояване на семейния бизнес чрез списване на колонка пътепис

за местните читатели на неделното списание "Пикник".

В следващите десет години той сформира екип

от най-добрите журналисти зад граница

и превръща "Пикник" във "Френският бюлетин",

седмичен обзор на световната политика,

изкуство, висше и низше, мода, изискана кухня, отбрани питиета

и всякакви лични истории от далечни места.

Той доведе света в Канзас.

Авторите му са гръбнакът на всяка добра американска библиотека.

Беренсен,

Сазерак,

Кременц,

Роyбък Райт.

Репортер, наричан най-добрия жив автор на качествени изречения в минута.

Един незавършил и една статия,

но с 30-годишно ведро присъствие по коридорите.

Един неогласен слепец, писал ревностно през очите на другите.

Безспорният виртуоз на граматическата еквилибристика.

С илюстрациите на Хермес Джоунс.

Благосклонен към своите автори,

Артър младши не бе така любезен с останалия персонал.

О, не, какво е това?

Трябва ми пуйка.

С плънка и всичките му салтанати и пилигрими!

Фискалната му система беше сложна, но ефективна.

Давай й 150 франка седмично за 15 години

срещу пет американски цента на дума без разходите.

Най-честият му неофициален литературен съвет беше следният:

Опитай да звучи, сякаш нарочно си го написал така.

Завръщането му в Либърти става точно 50 години след заминаването

по случай погребението му,

по което време списанието има над половин милион абонати в 50 страни.

Плетен кош с безброй отличия, плакети и официални позовавания

от най-висш порядък е погребан до него

с пишеща машина "Андрети"

и топ луксозна машинописна хартия с влакна египетски памук.

Той получи достойно за редактор погребение.

В завещанието си той постанови,

че веднага след неговата смърт...

Пресите ще бъдат разглобени и претопени.

Редакционните офиси ще се опразнят и продадат.

Персоналът ще получи щедър бонус и ще бъде освободен,

а издаването на списанието ще спре завинаги.

Така

некрологът на издателя ще служи като такъв и за тази публикация.

Всички абонати ще получат съответното обезщетение

за неизпълнената част от абонамента им.

Епитафията му ще бъде взета дословно от табелата

над вратата на вътрешния му кабинет.

"Бетонният шедьовър" на Беренсен.

Три висящи причастия, два разделени инфинитива

и девет правописни грешки в първото изречение.

Някои са умишлени.

"Поправки в един манифест" на Кременц.

Поръчахме 2500 думи, а тя предаде 14 хиляди

с бележки, речник и два епилога.

Една от най-добрите й.

Сазерак? - Фактите са непотвърдими.

Променя имената и пише само за скитници и сводници.

Те са неговите хора.

А Роубък Райт?

Заключено е, но машината трака. - Не го пришпорвайте.

Кой да отпадне? Има статия в повече, дори ако пуснем двоен брой,

какъвто не можем да си позволим.

Съобщение от печатницата. Един час до печат.

Уволнен си.

Наистина ли?

Не реви в кабинета ми.

НИКАКВИ СЪЛЗИ

Намалете заглавката, махнете реклами и поръчайте още хартия.

Няма да спирам статии.

Добри автори. Той ги глезеше,

къткаше и бранеше със зъби и нокти.

Какво ще кажеш?

По мое мнение ли?

Бих започнал с г-н Сазерак.

Това бяха неговите хора.

РУБРИКА "МЕСТЕН КОЛОРИТ"

НАКРАТКО

" Репортерът с колелото " от Хърбсейнт САЗЕРАК

ПОРТРЕТНА СНИМКА НА ЕДИН ГРАД В 300 ДУМИ

Анюи се пробужда рязко в понеделник.

С машината на времето на поетичната волност

нека направим обиколка из града.

Един ден в Анюи в разстояние на 250 години.

Големият град започва като струпване на занаятчийски селища.

Само имената остават непроменени.

Ваксаджийският район.

Минало - Бъдеще

Тухларският квартал.

Касапският безистен.

Джебчийският кьор сокак.

Тук имало легендарен пазар

с всевъзможни храни и продоволствия

под огромен навес от стъкло и чугун,

по-късно разрушен, както ще видите,

в полза на многоетажен шопинг център с паркинг.

Като всеки оживен град,

Анюи поддържа цяла менажерия от паразити и вредители.

Плъховете, превзели подземната му железница.

Котките, владеещи полегатите му покриви.

Малките змиорки, окупирали плитките му отводни канали.

След вземане на нафора вилнеещи хористи,

опиянени от Христовата кръв, причакват завеяни пенсионери

и сеят погром.

В Гостилничарския квартал, студенти.

Гладни, неспокойни, безразсъдни.

В Копторите,

старци.

Старци, които са се провалили.

Автомобилът.

И добро, и зло. От една страна,

клаксони, свистене на гуми, гонки, трещене, бумтене.

Отровни газове, мръсотия, замърсяване,

опасни инциденти, неспирен трафик, високи...

Проклятие!

Местният статистически отдел.

Средно количество на валежите: 750 мм.

Средно количество на снеговалежа: 190 хиляди снежинки.

Седмично от река Блазе се изваждат 8,25 трупа.

Цифрата остава постоянна въпреки демографския прираст

и напредъка на здравеопазването.

След залез-слънце смесица от нелегални проститутки

и жигола заменя доставчиците и продавачите от деня,

а въздухът натежава от промискуитетна нега.

Какви ли звуци ще пронижат нощта?

И какви ли мистерии вещаят те?

Може би съмнителната стара максима все пак е вярна.

Всяка велика красота

крие дълбоки тайни.

"Плъхове, паразити, жигола, проститутки."

Не е ли твърде упадъчно този път?

Не. - За порядъчните хора.

Трябва да е очарователно.

"Джебчии, трупове, затвори, писоари..."

Няма ли да добавиш цветарница

или музей? - Не.

Поне едно хубаво място?

Мразя цветя.

Може да махнеш втората половина на втория абзац.

Нататък се повтаря.

Добре.

РУБРИКА "ИЗКУСТВО И ТВОРЦИ"

ИСТОРИЯ #1

" Бетонният шедьовър " от Дж. К. Л. БЕРЕНСЕН

ПОРТРЕТ НА ХУДОЖНИК И КАРТИНА

За обект на днешната ни лекция вземаме

великия авангарден художник,

сърцето на Френската група на школата "Плис-пляс",

г-н Моузес Розенталер.

Всеизвестен, както знаете,

с дръзкия си драматизъм и колосален размах в своя междинен период,

и особено с мултиптиховото си пано, известно като

"Десет стенописа в носеща бетонна конструкция".

По мое мнение той си остава най-красноречивият

и определено най-гръмогласен представител на своето буйно поколение.

Как това знаково произведение намира своя път

до уникалната си позиция като постоянна инсталация тук,

в "Колекция Клампет"?

Историята започва в една столова.

Груповата изложба "Пепелници, грънци и макраме"

на приложници любители

в сектора за психичноболни на затвора-санаториум в Анюи

вероятно не би влязла в историческите анали,

ако не включваше и една малка картина

на г-н Розенталер, който по онова време

излежава 50-годишна присъда за двойно убийство,

както и съзерцанието на творбата от друг затворник,

левантинския арт дилър г-н Джулиан Кадазио,

който по съдбовна случайност е затворен

в съседната пристройка по обвинение в укриване на данъци.

Надзирател.

Кой е рисувал тази картина?

Гражданин 7524.

Струва ми се, че този сектор е за психичноболни под строга охрана.

Можеш ли да ми осигуриш придружител и печат за незабавна приятелска визита?

"Симон, гола. Сектор Ж. Хоби залата".

Искам да я купя.

Защо?

Защото ми харесва.

Не се продава.

Да, продава се.

Не. - Да.

Не. - Да.

Не. - Да, да.

Всички художници продават. Това те прави художник. Продажбата.