Sarah's Key (Elle s'appelait Sarah) (Elle s'appelait Sarah)

…първата реколта за 1942 година

представи министъра маршал Петен.

Плодородната земя на Франция не ни подведе,

каза главата на правителството. И това е така.

КЛЮЧЪТ НА САРА

Сара, престани.

Татко?

Къде отиваш?

Лежи си и ме изчакай.

Господин Старжински, отворете!

Съпругът ми не е в къщи.

Полиция, мадам. Отворете!

Отворете, мадам.

Или ще разбием вратата.

16 юли 1942.

Госпожа Старжински?

Съпругът ми го няма, не знам къде е.

Ще дойдете с нас. Пригответе си вещи за 3 дни.

Къде ще ходим?

Вземете си одеяла, храна и документи.

А може ли да си взема куклата?

Не. Само най-необходимото.

Почакайте…

Мишел? Това синът Ви ли е?

Да.

Не разбирам…

И децата ли?

Къде е той?

Няма го тук.

Мосю, правете с мен каквото искате, но не пипайте децата.

Умолявам Ви.

Какво става?

Трябва да се приготвиш.

Не искам. - Хайде де.

Както вчера. Такава е играта. - Добре.

Хайде.

Къде са вашия син и съпруга ви? Не ме ядосвайте само.

Не знам къде са.

Стой тихо.

Обещаваш ли?

Скоро ще се върна за теб.

Мосю, кълна се, не знам къде се.

Не знам.

Заминаха извън града.

Брат ми е болен.

Татко каза, че извън града ще се оправи.

Дайте ключовете от апартамента, ако обичате.

Къде са съпруга и синът и?

Мъжа и отдавна не съм го виждала. А детето…

За последно го видях преди два дни.

Може да са се скрили в мазето.

Проверете там.

Толкова е горещо, момчето ми не е спало цяла нощ. Както и ние.

Хладното мазе май е най-приятното място за сън.

Да ви покажа ли? - Ще се върнем.

Но ако го видите…

Татко!

Не плачи, миличка. Не плачи.

Сара?

Тук ли си?

Мирише на Баба.

Когато за първи път я видях, тя стоеше ето там.

Държах се възможно най-скромно…

опитвайки се да я убедя, че съм млада, но повече американка.

Достойна за нейния ненагледен внук.

Мамо, тя е още жива.

Така… страхотно, а сега тръгвай.

Ако искате по-широка кухня, ще махнем стената без проблем.

Тя не е ли носеща? - Ще поставим колона.

Ти си нашия архитект.

Зои!

Ако те интересува, това е твоята стая.

Сериозно? Колко квадрата е?

Не много. Ще махна тази стена тук

и ще имаш по-голяма стая с два прозореца. Е, как е, принцесо?

Брадата ти боцка.

Казвал ли съм ти историята на този апартамент?

Отначало, баба ми и дядо ми са могли да си позволят само тази част.

През 50-те години те купили и присъединили и тази част, а после и тази.

Квартал Маре тогава е бил район обитаван от прости работници.

В тази стая е живял баща ми когато е бил на твоите години.

Твоя дядо.

И той е бил някога дете.

А някои неща така си и останаха.

Това са нашите богати конкуренти.

А това сме ние.

Доста мрачна обложка.

Времената са били такива. - И затова…

ние се опитвахме да си представим идеалното общество…

утопията на 21-я век.

Това да не е статия за пластичната хирургия?

Не. За това, че голата жена увеличава продажбите.

Хайде да поставим акцент на това…

какви блага ще ни донесе бъдещето.

Биотехнологии, нанотехнологии, изследване на космоса.

Позитивно мислене.

Произлизащо от стария песимист.

Не искам никого да карам насила.

Просто размислете над това. Ще е глътка свеж въздух…

И не съм стар.

Освен това статията, че Близкия Изток е за нова администрация на Обама.

Ще препратя това до лондонския офис.

Какво още… какво… Ах, да!

Статията за съдебния иск от дъщерята на депортирания

срещу правителството на Франция и ръководството на железниците.

Тя спечели ли?

Да. Речта на Ширак на Вель-д’Ив през 1995 година

най-накрая донесе някаква полза.

Речта къде беше?

Вель-д’Ив.

Как се пише това?

Сигурно се шегуваш.

А какво се е случило там?

През юли 1942-а…

16-ти и 17-ти юли 1942-а

бяха арестувани 13000 евреи.

Повечето жени и деца.

8000 са били заключени в колодрума при нечовешки условия.

Спомнете си този стадион в Ню Орлиънс…

През 42-ра е било много по-лошо.

Милион пъти по лошо.

А после са ги пратили в лагери.

Познаваш добре тази история.

Писах статия за това по случай 60 годишнината на списание Тайм.

Отпуснаха ми половин страница.

А сега ще ми дадеш минимум 10 страници.

Десет страници? Не, Джулия, това е твърде много.

Защо? Читателите обичат историята.

А мнозина не знаят за тази трагедия. Като тях.

Извинявам се за всичко на нашето поколение.

Разбрах, че това е бил стар, покрит колодрум. Красиво съоръжение. Къде е сега?

Събориха го преди 50 години.

Има ли снимки?

Нито една.

10000 човека в тази теснотия за няколко дни,

Без легла, тоалетна, без вода. И нито една снимка.

Има една.

Голяма снимка, в чиито край се виждат само автобусите пред входа. И това е всичко.

Странно. Нацистите са известни педанти, обикновено всичко документират.

Майк…

Това не са го вършили немците, а французите.

Не разбирам. - Как можахте да го забравите там?

Той е на сигурно място.

В килера?

Всичко се случи прекалено бързо.

Това е само докато се върнем.

Ти не разбираш.

Тя ви служи! Отдавна!

Вие сте боклуци!

След тях ще се върнат за нас.

Стар глупак! Ние сме французи!

Няма да ни закачат.

Глупачка!

Vel d'Hiv

Повтарям: бягането по пистата е забранено.

Деца, махнете се от пистата!

Татко искам до тоалетната.

Знаете ли къде е тоалетната?

Може ли да отида до тоалетната, мосю?

Задръстена е.

А да пия вода, може ли? Само мъничко.

Тук е много задушно, моля ви!

Мосю!

Мама, брат ми и аз искахме да отидем при баща ни в неокупираните територии.

Полицията се появи когато вече си събирахме вещите.

Успях да ги задържа и избягахме през задния вход.

Казах им, че ако съм сама имам повече шансове.

А вие?

Нима до Вас не достигнаха слуховете?

Достигнаха, разбира се. Но всеки ден се появяваха нови слухове.

Но преди прибираха само мъжете.

Нали не пращат и децата в трудовите лагери?

Наистина ли го правят?

За да подлудеем тук и да се самоубием ли?

Мамо, трябва да се върна за Мишел.

Трябва веднага да го взема със себе си.

Успокойте се, мадам.

Мисли само за себе си.

Само за себе си.

Някой може да ти даде пропуск, може да се измъкнеш от тук.

Никой няма да ни помогне.

Утре един полицай ще ми помогне. Каза ми в кой автобус да седна.

Другия отива в лагера Дранси.

Нищо няма да излезе от това.

С това клеймо далеко няма да стигнете.

Ако обичате, мадам…

Пуснете брат ми.

Престанете!

Все едно, няма да се измъкнете.

Давайте, от тук.

Благодаря.

Казвам се Ана.

Сестра!

Какво Ви има, мадам?

Не знам. Кашлям кръв.

Може ли да потърпите?

Имаме много малко лекари.

Да вървим. Нужно Ви е незабавно помощ.

Почакайте.

Трябва да поговоря с нея. Синът ми е заключен в къщи.