House of the Dragon

ДОМЪТ НА ДРАКОНА

Трябва да видя кралицата.

Ваша милост.

Той е възкръснал.

Кой? - Егон.

Слънцеплам е жив.

Вън!

Слънцеплам е мъртъв, гние в пустошта.

Седни.

Егон изгорил войската на Мутън при Врански приют.

И после отлетял...

Не знам къде.

Поддръжниците му вече са изпратили гарвани из владението

с вест, че кралят се завръща.

Според народа е знак от боговете, че Егон е предопределен да царува.

Той и драконът му са възкресени, за да си върнат трона.

Сега поданиците ми се събират пред Голямата септа и молят боговете

да им кажат кой е призван да ги управлява,

за какво тогава се борих и страдах?!

Ренира.

Малките богове нямат думата за това какво предстои.

Ние сме кръвта на Стара Валирия.

Държиш абсолютната власт в ръцете си.

Трябва само да я упражниш.

Проклетият Визерис!

Той ме постави в това положение.

Пророчеството ме изпитваше пак и пак

и аз посрещах всяко предизвикателство.

Това е твоето изпитание.

Сега.

Време е да действаш.

Владението разбира само от сила.

Знаеш го открай време.

Бъдете нащрек за драконите на Егон.

Нареди на Хю да застане на пост с Вермитор пред Драконова яма.

Завземи Тъмбълтън.

Претърси къща по къща,

изкарай всички войници на Хайтауър

и ги избий до крак.

Владението гледа.

Не ме превръщай в чудовище.

С най-голямо удоволствие, Ваша милост.

Щом Ормунд и Дерон умрат,

ще надуша къде е подлото сърце на Егон и ще го убия със собствените си ръце.

Ваша милост, имали планове за спасяването на Морската змия?

Ще го спасите, нали?

Баща ти ще претърси Тъмбълтън за Морската змия,

щом градът беше превзет.

Дотогава вече ще е мъртъв. Изпратете ме сега.

С Адам сте нужни тук, да пазите града,

ако слуховете са верни и Слънцеплам е бил съживен.

Корлис е вашата Ръка, най-старият ви съюзник.

Не желая зло на дядо ти, но той направи своя избор

и сега ние трябва да платим цената му.

Вината е ваша.

Какво?

За това, че лорд Корлис беше там и го заловиха.

Как смееш!

Винаги се отнасяте така към тези, които ви служат.

С Адам не си дадохме миг почивка,

излитахме безброй пъти да дирим враговете ви,

а в замяна получихме само гнева ви.

Да, защото излитанията ви бяха напразни,

враговете ми в това време успяха да съберат сили.

Ако имате полза от някого, го използвате.

Ако ли не, го изоставяте, както направихте с Рена.

Сега тя е съсипана, както и дядо ми.

С право можех да изоставя и теб след Гърлото.

Може би.

Но се нуждаете от дракона ми.

Безочливо дете.

Не бива да виня теб, безочието е в кръвта ти.

Както сестра ти наскоро ни напомни.

Добро утро, ваши благородия!

Добро да бъде!

Доплавахме през нощта от Дрифтмарк,

щом научихме, че нашият адмирал е заложник на Хайтауър.

Кралицата ви повика, за да охранявате Кралски чертог.

Ако се подчиним, господарят ни може да умре.

Лорд Корлис знаеше какви са рисковете.

Щеше да иска да ценим веларионската чест повече от живота му.

Кой си ти, за да казваш какво желае господаря ни?

Най-големият му жив син.

Посочен за наследник.

Вашият Лорд на приливите, който е бил и ще бъде.

Отворете портите!

Кръгом!

Ходом марш!

Това...

всичкото...

е за теб.

Забележително, нали?

Но...

трябва да бъдеш направен рицар,

преди да бъдеш коронован за крал.

Коленичи.

Дерон Таргариен, кълнеш ли се пред очите на богове и хора

да защитаваш тези, които не могат да се защитят сами?

Влизай вътре!

Да браниш всички жени и деца.

Да се подчиняваш на предводителите си, на сюзерена си.

Залостете портите!

Да се биеш смело при нужда.

Да изпълняваш всяка поставена ти задача,

Готови. - била тя трудна...

Вдигай! - ... скромна или опасна?

Стой!

Заклевам се.

Тогава стани рицар.

Сър Дерон Дръзкия.

И осветявай пътя.

Войските на кралицата на копелетата са пред портите.

И на заколение ги води чичо ѝ.

Не, любовникът ѝ.

Не, съпругът ѝ.

Проклетият Демон Таргариен.

И драконът му. - Разбира се, че има дяволски дракон.

Но няма да го използва.

Откъде знаеш?

Неговата съпруга, кралицата, няма да му разреши.

Ренира държи Демън на къс повод

като кучка в кучкарника.

Още една бира за повелителя на дракони.

Принцът ренегат скоро ще трепери

пред могъщия и ужасен лорд Улф Белия!

Ваша милост.

Ваша милост, случило ли се е нещо? - Какво има?

Принцеса Хелена.

Още отказва да се храни.

Мейстерите се тревожат за здравето ѝ, особено за бебето в корема ѝ.

Извикайте сър Алин.

Искам пълна охрана до Голямата септа.

Там, днес, висшият септон ще ме помаже

и ще благослови царуването ми пред всички в Кралски чертог.

Няма да има съмнение кого боговете са избрали да управлява.

Тутакси, Ваша милост.

Това ли е всичко?

Не.

Какво е това?

Ваши благородия?

Ваши благородия!

Господарке, простете за суматохата.

Не ни дадоха много време. - Време за какво?

Уредено е да се качите на борда на "Целувката на русалката".

Привечер отплавате за Пентос.

Натоварена съм да ви известя, че службата ви тук приключи.

Служихте вярно на кралицата и владението

и Нейна милост иска да ви се отблагодари.

Ще ви бъде дадено достатъчно злато за имение и слуги.

Побързайте.

И аз не разбирам, господарке.

Часът изтече, господарке.

Трябва да ви върна в покоите ви.

Насам, принцесо.

Не вярвай на кралицата.

Егон се завърна. Драконът му е жив.

Нероденото ти дете е заложник,

плячка, която ще ѝ даде власт...

Върви! - над враговете ѝ.

Никога няма да те пусне. - Достатъчно, казах.

Помниш ли? - Не, не!

Помниш ли?

Помогни ми.

Не бой се.

Жив си.

Ето. Изпий го.

Ще ти донеса пак след час.

Тя ме отрови.

Разбра, че си сам на света.

Това е общото помежду ни.

Но аз не искам повече да страдам.

А ти?

Какво те е грижа дали съм сам?

Дали съм жив или мъртъв?

Аз съм братоубиец, Алис.

Брат ми загина от моята ръка.

Осъден съм заради греховете си и обречен да страдам.

Трябва да ме оставиш.

За да не те застигне моята съдба.

Драконът Балерион изгорил това място,

за да затрие потомството на лорд Харън.

Но потомството му не можело толкова лесно да бъде затрито.

Дете...

Момче...

Оцеляло.

Ужасно обгорено, но живо.

Майка му била готова на всичко, за да го спаси.

Напразно викала майстери от всички краища на Седемте кралства.

Тогава прибягнала до по-стари лекове.

Открила заклинания по-древни от земята.

Церяла го със създания, които живеели в горите.

Но нямало лек срещу драконовия огън.

Когато момчето си отишло...

И тя се опитала да си иде заедно с него.

Но тогава научила цената.

Открила, че е прокълната да живее.

Да остане в пределите на древните речни царе.

Прокълната, че споделяла алчността на Харън.

Отнели ѝ името, титлата, замъка.

И била осъдена да служи на всеки голтак, дошъл тук да го управлява.