I Remember You (너를 기억해)

Ти…

Хората около теб те изоставят.

Няма кой да си спомня за теб.

Родителите ти, братя и сестри, или приятели.

Нямаш си никого.

Но аз

ще те помня.

Какво… какво е това?

Къде ме води инстинктът ми?

Срещнахме се тук, но ми изглеждате много познат.

Да не би да сме се срещали преди?

Аз…

Искам да се сближа с вас и детектив Ча.

Има ли причина?

Няма причина.

Както казахте, когато вървите по пътя,

срещате цветя, които ви харесват просто така.

Да не би

това да е проблем?

Не изглеждате добре.

Настанявайте се удобно. - Добре.

Възможно ли е той да е някой, който най-малко исках да е Мин.

Ако ти си Мин,

то аз се чувствам толкова виновен, какво да правя?

ПОМНЯ ТЕ. ЗДРАВЕЙ, ЧУДОВИЩЕ = Епизод 12 =

Но най-любопитно ми е,

искахте ли Чу Йонг Дже да умре?

Прекалих, нали? Ами това?

Чувствали сте облекчение, че Йонг Дже е мъртъв. Нали?

Добре, да кажем, че е вярно.

Имате ли доказателство?

Изглежда Чу Йонг Дже и свидетелят са се видели.

Граждански регистър

От списъка с жертви на убийствата без труп,

всяка жертва е била в различна ситуация.

Единственото общо между тях е,

че всичките са изоставили някого.

Всеки от тях е изоставил някого.

Да не би,

Мин да убива други хора,

вместо мен, който го изостави.

В мислите си той

убива мен отново и отново.

Интересен разказ.

Но

не може да се докаже.

С доказателство ще може да се приложи чл. 273

от Наказателния кодекс за малтретиране.

Но няма начин.

Засега.

Не може да се докаже, че са причинили смъртта му.

Въпреки че може би са го изоставили.

Нали?

Абонатът не отговаря…

И Хьон

Защо звъниш посред нощ?

Това са настоящите им адреси, нали?

Може би. Но защо?

Изпрати ми ги веднага на съобщение.

Да, какво? - Свържи ме с родителите на Йонг Дже.

Какво? Затвори ми.

Какъв е номерът на родителите на Чу Йонг Дже?

Значи…

Ти… си Мин?

Как разбра за това място?

Закъснях.

Съжалявам, Мин.

Прекалено късно е.

Какво?

Проверяваш дали има кръв?

Гледам дали не си наранен някъде.

Наистина ли нищо няма да ме попиташ?

Ще ми се да те попитам нещо.

Родителите на Чу Йонг Дже… Не си, нали?

Кажи ми, че не си.

Защо ме питаш това?

Ако ми кажеш, че не си, ще ти повярвам.

Те не си струват.

Не се самоунищожавай заради такива хора.

А ако вече съм се унищожил?

Питам те.

Не съм ли съсипан от момента, в който ти ме изостави, братко?

Какво ще направиш?

Не.

Никога не съм те изоставял.

Нима?

Изостави ме. - Не беше така…

Дори не ме потърси. - Това…

Мога да ти обясня.

Нека ти обясня.

Дори не ме разпозна.

Съмнявах се… - Надяваше се да съм мъртъв?

Не.

Не е това, Мин.

Изобщо не ме разпозна.

Така е.

На всичко отгоре…

ме изпрати при И Джун Йонг.

Не съм.

Никога не съм те отпращал.

Казал си на И Джун Йонг за мен.

Не помниш ли?

"Не казвай на никого."

Трябваше да запазим тайната само помежду ни…

Но…

Ти наруши обещанието.

Предаде ме.

Изпрати ме при И Джун Йонг.

Първо ти. Сега е твой ред.

Каква е твоята тайна?

Татко гледа на мен като на чудовище.

Но…

Но? - Истинското чудовище е…

братчето ми, Мин.

Знаех си, ти си го направил.

Аз…

Вдигни. Може да е това, които се надяваш да чуеш.

Родителите на Чу Йонг Дже тъкмо влизат в къщата си.

Добре.

Какво става?

Изисках охрана да стои пред дома им, но трябва да знам…

Добра работа.

Днес

не усещам нищо.

Просто ме убий.

Този, когото наистина искаш да убиеш…

съм аз.

Нали?

Така е.

Още не си заспал?

Не.

Търсих нещо, което ме притесняваше, и се прибрах късно.

Какво стана днес?

Почини си.

И Хьон… - Друг път.

Ще ти кажа по-късно.

Трябва да ми кажеш. Няма да позволя да се измъкнеш.

Пак сънуваше.

Всичко е наред.

Всичко ще бъде наред.

Наред е.

Ча Джи Ан, спиш ли?

Моят малък брат Мин

изглежда е станал убиец.

Не знам какво да правя.

Трябва да го спра, нали?

Ако

някога избягам надалеч, тогава ти…

Видях, че не си посегнал на родителите на онова хлапе.

Така се случи.

Ясно.

Трябва да те питам нещо.

Брат ми

наистина ли ме изостави?

Защо

тръгнах с теб?

Защото… така беше най-добре за всички ни.

Не мислиш ли така?

Чух те.

Всичко, което ми каза снощи.

Знаеше, че може да те чуя, затова го каза.

Сигурно е било нарочно.

Нека бъдем честни един с друг.

За какво искаш да говорим?

Открил си брат си.

Но брат ти… - Имаш ли мечта?

Смяташ, че ще ти се размине? - Да.

Не, този път няма да оставя нещата така.

Подозирах те още от случая със сандъците на пристанището.

Само ти знаеше за това. Само ти го преследваше.

Изчаквах те, защото знаех всичко това и понеже те разбирам.

Не знам какво е, но реших,

че е нещо страшно и те тормози.

И че сигурно ще ми кажеш някой ден.

Че няма да се справиш сам и ще поискаш помощ.

Тогава продължавай да чакаш, докато го направя.

Не, не мога да чакам повече.

Защото… - Защо?

Ти вече стигна прага на възможностите си.

Вече го чух.

И не мога да се преструвам, че не съм го чула.

Не става.

Имаш нужда от помощ в момента.

И как смяташ да ми помогнеш?

Още не знам.

Но съм сигурна,

че това е нещо, с което не можеш да се справиш сам.

Нали?

Добре. Ще те попитам нещо.

Всичко, което каза сега,

като полицай ли го казваш, или… - Не, не като полицай.

В момента…

Искам да кажа, че сега говоря като твой…

Ще те изслушам като човек, когото приемаш за близък.

Но скоро ще трябва да те изслушам и като полицай.

Неизбежно е.

Кажи, преди това да се случи.

Преди да говоря с теб като полицай, ще те изслушам като Ча Джи Ан.

Ще те попитам отново.

Намери ли своя изгубен брат?