The first 200 lines.
Най-доброто от написаното в Ню Йорк
не е нужно да търсим в книги, филми, или пиеси.
А само по пейките в централен парк.
Рут и Тед. 50 години. Работата прогресира.
Генерал майор Мелвин Крулевич. Героят от война. Нюйоркчанин изцяло.
Прекрасната Кейт Карейт, 18 годишна.
Заслужаваше много повече, и почина много млада.
Бискуит Подал. На цената на злато.
Хари. Тя поръчала агнешко каре.
Да си говорим не само когато бягаме. Кели и Джон. Ожениха се на 5 май.
Още едно място за целувки.
Прочетете надписите, и ще разберете.
Ще държа сърцето ти, по-грижливо, от своето.
С всеки един от нас се случват удивителни неща.
От 5 до 7.
По същото време, някои от най-лошите в града надписи,
могат да се открият на адрес 222 Ист стрит, апартамент 3 С,
Стените, на който облепени с отхвърлени писма от списания,
излизащи в 12 държави, 47 щати, и в окръг Колумбия.
Когато мисля за тези разкази, и за това,
защо не разбирах какво не стига в тях, дори не сълзи,
а реки от срам изригват от очите ми.
Не ми трябваха ни приятели, ни приятелки.
Единственото, което правих, писах, четох, и си бърборих под носа.
Това е психично разстройство, повярвайте ми.
Но в Ню Йорк има с хора, с които се познавате, или трябва да се запознаете.
Но за цял живот, само веднъж пресякох улица поради тази причина.
Сигурно, така и нямаше да мога да измисля какво да й кажа,
но усетих аромата на цигарата й. Беше силна.
Усещах аромата веднъж до един ресторант. Френски или испански.
Но аз не говоря испански.
Ние сме пушачи от Гуи.
Нямам доверие на тези, които не пушат.
И аз. Те са прекалено самовлюбени. - Именно.
Да продължим на английски? - Благодаря.
Казвам се Брайън. А вие? Мога ли да разбера?
Ариел. - Ариел! Като русалката.
Като кой? - Русалка. Анимация на Дисней.
Русалката се казваше Ариел. - Да, гледах го.
И какво, приличам ли на нея?
Всъщност тя е много интересна личност. - Наистина ли?
Да! Момиче - чудо!
Много е красива, и с опашката като на риба.
И още... По някакъв начин всичко й се получи.
Вчера ли ги гледахте? - Не. Когато бях на осем.
Значи онзи ден! - Как е на френски...
Красиво е! - Ами...
Ще се видим ли още?
Ще бъда много щастлив ако това ще се случи.
Тук съм всеки петък около обяд в изгнанието си.
Трябва само да дойдете тук.
Тогава ще дойда. - Добре, тогава до петък.
Тогава до петък.
Привет, Джим, как сте? - Добре съм.
Радвам се за вас.
Татко, работата върви много добре! - Наистина ли? Разкажи ми.
Глупаво е, но редакторът на рубриката
дописа "извинявай" в края на последния отказ.
Какво значи това? - Че съм близко. Кодирано е.
Да помислим за юридически? - Не, никакъв юридически.
8 сутринта. Дъжд или слънце?
За всяка стойностна работа второто интервю е задължително.
Съмнявах се, че ще дойдеш. - Как да не дойда?
Вали силен дъжд. - Има дъжд?
Това беше проверка. Жена трябва да знае с какъв тип мъже се среща.
И какъв тип си ти? - Потиснат.
Изморен и депресиран. Но... щастлив със своята депресия.
А какъв тип жена си ти? - Русалка.
Благодаря.
И така, Брайън, с какво точно се занимаваш, че можеш да се разхождаш
посред бял ден, да пушиш в уличките, и да разговаряш с непознати жени?
Писател съм. Пиша разкази.
Издават ли те? - Засега не.
На колко години си? - На 24 съм.
И за какво са разказите те? - Различни са.
В единия се разказва за бейзбол.
Другия е за кучета.
Така ли? - Да.
А ти имаш ли към мен въпроси?
Какво ти работиш? - Мислиш, че съм проститутка?
Не, разбира се, че не.
А ти си проститутка? - Разбира се, че не. Как можеш?!
Ти започна първа. Никога нямаше да... - Бях модел преди 8 години.
Искаш да разбереш на колко години съм? - Да.
На 33 съм.
Отиваш да пиеш кафе с приятелки? - Да.
До другия петък?
Ако искаш. Но съм свободна в делнични дни от 5 до 7.
Толкова точен времеви интервал. - Точно така.
Добре... Значи ще се срещнем в понеделник в 5?
Харесваш ли музеи? - Да.
Какво ще кажеш за Гугенхайм? - С удоволствие.
Добре. - Чао-чао!
Чао!
Не е написал, че ще издадат следващият ми разказ.
Татко ли ти го каза? - А какво написал?
Само "извинявай". - И днес ли се извиняват?
Не, в днешния отказ няма дума "извинявай".
Това е крачка назад. - Не е крачка назад, мамо.
Разбери, прогрес не е праволинеен.
Музей Гугенхайм.
Това е за смъртта.
Моля? - И опасност.
Това е за смъртта и за опасност.
Това е лодка. Красива платноходка до красив бряг. Слънчев ден.
А там има ли някой жив? - Няма.
А какво е обратно на живота? - Смъртта, но...
Като след взрив на неутронна бомба. - Може би са вътре?
Не говоря само за тази картина. Виж!
На тази има хора. - Мъртви хора.
Живи са. - Не точно. Погледни на мъжа.
Нима е жив? А продавач? Къде виждаш живот в него?
А проститутката? - Тя не е проститутка.
Откъде такава любов към проститутки? - А каква е тя?
Тя... Не знам, може би козметолог.
Всичките са мъртви! Магазинът отсреща не работи. И над него никой не живее.
Наемателите са изгонени, и къщата ще бъде срутена.
Казвате, че Хопер е най-типичният художник в Америка?
Ако това е истина, значи и Америка е мъртва.
Америка е жива! Какво ти е? Имаш някакъв песимистичен мироглед.
Не е така. Докажи ми! - Какво да докажа?
Че Америка е жива. - Огледай се.
Те не ми се струват напълно живи. Докажи ми.
Добре.
Може би си прав, не знам.
Твоят акцент е уникален. - Благодаря ти.
Но ти си луд по мен, така че не може да се вярва на думите ти.
Как се озова в Ню Йорк?
Омъжих се за дипломат и го изпратиха тук.
Исках да питам за брака ти. Какво се случи?
В смисъл? - С бившия ти съпруг.
Защо бивш? Омъжена съм, и с него нищо не се е случило.
Работи във френското консулство. Тук е наблизо.
Значи...
Ти си омъжена? - Разбира се. А ти какво си мислил?
Мислих, че не си омъжена. - Защо си решил така?
А защо да не реша, че е така? Ти не носиш халка.
Американци! Вие на всякак крачка трябва да имате насочващ знак.
Не само американци. Повечето народности имат символи за бракуване.
Халки, пиърсинг, точки.
Хората да не попадат в такива...
некомфортни ситуации.
Съжаляваш, че си попаднал в такава? - Но имаме силно взаимно привличане.
Да, и какво? - Аз... Струваше ми се, че говореше...
За всичко трябва да говоря директно? Обясни, защо да не се схваща подтекст?
Знаеш ли какво означава от 5 до 7? - Нима ме смути час от 5 до 7?
Мисля, че казах, какво ме смути. - Мислих, че се шегуваш.
Не, наистина съм смутен.
Какво помисли, когато казах, че съм свободна само по това време?
Че графика ти е много натоварен, или не си готова да прекарваш
време с непознат мъж в по-късните, или в по-сексуалните часове.
Това е просто код. - Код?
При нас отношенията от 5 до 7, наричат отношения извън брака.
Наистина ли? Нима французи отделят време и за това?
Не. - От 1 до 3 обяд, от 3 до 5 съвещание,
а от 5 до 7 съпружеска изневяра. - Чуй ме...
Има ли време за други заповеди? Да искат чуждо, да се кланят на идоли?
Това не е буквално. Това е израз.
И то означава вечерно време,
когато местонахождението на човека е малко неизвестно.
Имам отличен френски речник, и там няма такъв израз.
Няма, и не трябва да има. Знаеш ли, едно време с това се занимаваха
точно от 5 до 7. Може би. Сега това става по всяко време,
но ние със съпруга ми решихме, че тези часове ни подхождат.
Определен времеви интервал, и граници.
Сигурно сме малко старомодни. - Да... старомодни...
И съпруга ти също го прави? - Той има любовница, казва се Джейн.
Познавате ли се?
Понякога се срещаме на светски сбирки.
Не мога да си представя.
С нищо не се набиваме на очи, затова никой не е обиден.
И това напълно устройва всичките.
Ние избрахме такъв начин на живот.
Някой ден ще стоим една до друга на неговото погребение.
Ще стане ли скоро?
Разбирам, всичко това мирише на дива безвкусица и хедонизъм,
Малко. - Но това не е така.
Ние имаме причини точно за такъв избор.
Имате ли деца? - Две. Да ти покажа ли снимки?
Да.
Марк е на 7, а Илади е на 6.
Хубави са. - Мерси. Това е смисълът на моя живот.
Гледам, че ти не си обгрижен с това? - Аз не съм... Да...
Трябва да кажа, че при нас за това не осъждат строго.
Може би, но тук е друга култура, тук е моя родина,
и ако ние не бяхме осъждали строго някои неща, щяхме да изчезнем.
Може би трябва да се развивате?
Може би живота може да се гледа иначе?
Може би има такива, с когото имаш брак, и такива, когото обичаш.
Ариел, ти си по-голяма от мен, и, разбира се, по-мъдра.
И си видяла в живота много повече,
И ти си истинско чудо! Ти си елегантна, умна,
забавна, интересна, и те чувствам като близък човек,
което е много странно. - Ако те разбирам,
искаш да кажеш "но" в края на изречението
Да... Но...
Да бъда с теб, това е интрига. И за мен...
... това не е редно
Не етично. Лошо... От етична гледна точка.
Трябва да уважавам етиката ти, ако искам да уважаваш моя.
No comments yet. Be the first to leave one.