Hellraiser

БЕЛГРАД, СЪРБИЯ

Това ли е моята чанта?

Да.

А онова е твое.

Не се отнасяй пренебрежително.

Всъщност се надявах

той да се появи лично.

Такъв си е г-н Войт -

не прави лично нищо, което може да бъде свършено от друг.

БЪРКШИРС, МАСАЧУЗЕТС

Забавляваш ли се?

Да.

Мястото е невероятно.

Как се казваш?

Джоуи.

Джоузеф. Приятелите ме наричат Джоуи.

Така ще ти викам и аз.

Аз съм Серена.

Значи го познаваш този Войт?

Работя за него.

Стига бе.

Факт.

Много ще ти се зарадва.

В дъното на коридора има помещение.

Зад двойна врата.

Иди след десет минути.

Ехо?

Серена?

Красота, а?

Г-н Войт, аз... Имаше...

Имаше една жена и аз...

Съжалявам.

Не се извинявай. Подръж го.

Но ми отговори на въпроса.

Да, много е хубаво.

Какво е?

Това е...

Пъзел.

Единствен по рода си. Забравен, до този момент.

Почти е завършен.

Продължавай.

Ако го наредя, ще получа награда ли?

Аз ще получа.

Момент. Май го разбрах.

Ей, има ли някой?

Какво става?

Не мога...

Какво ми направи, по дяволите?

Аз съм покаял се грешник...

...на Левиатан.

Разреши ми аудиенция.

Дари ме с тази благодат.

ХЕЛРЕЙЗЪР

По-силно!

Искаш ли го? - Да, още.

Чакай, чакай. - Какво?

Обърни ме.

Добре, така. Давай! - Тук?

Точно тук ли? - Да, хайде!

С това темпо ли?

Харесва ли ти? - Страхотно.

Обичам те.

Какво?

Чакай, какво каза?

Не биваше да го казвам.

СЛЕД ШЕСТ ГОДИНИ

Да. Няма нищо.

Увлякох се. - Няма нищо, Тревор, просто мислех...

Здравейте. Готвите ли?

Да, Нора направи тапас.

Значи това е той.

Тревор.

Казала си им за мен. - Споменах.

Да. Здрасти, как е? - Здравей, добре.

Това е брат ми Мат. Приятелят му Колин.

Здрасти.

Нора, съквартирантката. Сядай, има за всички.

Да седна...

Не, трябва да тръгвам.

Имам да доставям доста картини.

Работен ден ми е. - Ясно.

Няма проблем.

Ще си взема якето.

Радвам се, че се запознахме.

Приятна вечеря. Чао.

Чули сте ни как се чукаме. - Да.

Мат, кажи го.

Не го харесвам.

Страх те е, защото е красавец.

Кой би излизал с момиче от програма за зависимости?

Моля? Това шамаросване ли беше?

Нищо такова, Райли. Притеснявам се за теб.

Как ще ти се отрази, ако той те повлече надолу?

Не пиеш от месеци. Почти половин година.

Не ми отнемай всички пороци. Мога поне да чукам готин тип.

Намалихте звука, за да слушате как се караме ли?

Не.

Никой не ме възприема насериозно.

Понеже ти се възприемаш твърде сериозно.

Нямам друг избор.

Първо число вече наближава. Не мога все да те покривам.

И не съм те молила. Напоследък не падат бакшиши, но се мъча.

Рай, обичам те.

Искам да се забавляваш, не целя да осъждам начина ти на живот.

Само проверяваш дали се справям сама.

Разбрах намека. Ще го разкарам.

Виж...

Той не е виновен. Нищо лошо не е направил.

Затова ме е яд на него.

И аз бих го фраснал от твое име.

Все тая.

Не искам да се гордее с мен.

Но би било добре да не се срамува.

Карай, няма да се впрягаме.

А какво да правим?

Ние...

Самотни сме.

Имаш ли по-читаво занимание?

Да, да си търся работа.

Имаш работа.

Не, това е ясно. По-добра работа.

Писна ми да нямам пари.

Какво?

Кажи де.

Нищо.

На брат ти няма да му хареса.

Няма да му хареса и това, че съм тук.

По-добре да не знае.

Да, става, обаче това те гризе.

Ти може да си лошо момиче, но искаш да си добро.

Мат ти е стъпил на врата.

Може би пък трябва да го послушаш.

Може би.

Казвай тогава.

Няма нищо за казване.

Казвай, Тревор. - Престани.

Престани. Спри.

Добре де.

Казвай.

Нали знаеш, че често доставям в района на складовете?

Там има едно място, до което доставяхме.

В пълна анонимност.

Никой никога не е виждал хората.

Обаче нещата, които носим и отнасяме, са като за милиардери.

Понякога минавам оттам. Кълна се, изоставено е.

Напълно. Като изключим една последна пратка.

Ще влезеш с взлом?

Няма нужда, помня кода.

Какво има в пратката?

Не знам.

На кого е?

Не знам. Вероятно на богат задник, който прави печалба от това.

За тях е нищо загуба.

Помогни ми и ще спечелиш.

Виж, забрави изобщо какво ти казах.

Сега се опитваш да си стъпиш на краката.

Не искам да съм спънка.

Млъкни.

Добре.

Няма връщане назад. Сигурна ли си?

Наистина ли?

Хайде.

Добре.

Да видим тук.

Така.

Какво ще кажеш?

Какво ме питаш? Не знаеш ли комбинацията?

Не.

Не я знам.

Няма да успееш, щом аз не успях. - Всичко си има цака.

Така си е.

Да видим.

Да видим тук.

Можеш ли да го отвориш? - Да.

Мамка му, кутии в кутии.

Отворена ли е?

Това ли е?

Мамка му.

Очаквах да намеря купчина акции или нещо такова.

Сигурно е ценно.

Да се надяваме.

Ще го взема, ако не го искаш. - Да, задръж го засега.

Ще потърся някой оценител.

Ще си разделим парите, които би могло да донесе.

Добре.

"Вълните бяха мъртви. Приливите - там, в небитието.

Ветровете стихнаха в застиналия въздух.

Облаците се изгубиха.

Мракът не се нуждаеше от помощта им.

Той бе вселената."

Тъпотия.

Шели.

Пърси Шели.

Не. Мери.

Байрон. - Мамка му.

Тъпият лорд Байрон.

Добре е, не я закачай.

Не ставай от леглото.

Уплаши ме.

Липсваше ми. Къде беше?