The first 200 lines.
ДЖЕЙСЪН СТЕЙТЪМ във филма:
ТРАНСПОРТЕР 2
Извинете, бихте ли ми помогнали? Гумата ми...
Съжалявам, имам ангажимент. Ще закъснея.
Какво предпочиташ? Да закъснееш или... да умреш?
Не те съветвам да го правиш. - Слез от колата!
Хайде!
Внимавайте! Колата е нова.
Няма проблем, приятел. - Да я закараме в клуба!
Вашите знаят ли с кого излизаш? - Млъквай!
Мамка й, не пали! - Има код.
Какъв е? - Страхувам се, че няма да кажа.
Страхувам се, че ще те пребием! Слизайте от колата!
Хайде. Какво предпочиташ?
Ще те спукаме.
Чакайте! Току-що го взех от химическо чистене.
Горе ръцете! Не мърдай, ще те застрелям!
Нямаш ли домашни за писане?
Защо не отидеш да ги напишеш? - Съжалявам...
Закъснях.
Заключена
Играта! Играта! - Какво е първото правило в кола?
Уважавай колата, за да те уважават. - Второто правило?
Поздрави. Добър ден, Франк. - Добър ден, Джак.
Сега може ли да играем? - Не си ли уморен от училище?
Страх те е, че ще победя! - Страх ме е, че имаш домашни.
Днес е петък, нямам домашни. - В такъв случай... Играта.
Но първо - кое е третото правило?
Добре.
За пет точки: Кръгла и бяла съм аз, но не винаги съм с вас.
Топка за тенис. - Топките за тенис са жълти.
За четири точки: Понякога се виждам цяла,
а друг път сякаш мишка ме е яла. - Филия?
Не.
Три точки: Понякога светя, понякога не светя.
Електрическа крушка! - Не.
Пица! - Не.
Одри, не ми обръщай гръб!
Трябва да довършим този разговор.
Къде отива?
Добре, погледни ме. Давам ти последен жокер.
Всички искат да ходят по мен, но малцина са успявали.
Помисли си.
Здрасти, приятел! - Играем! Опитвам се да мисля.
Извинявай! Как си, Франк? - Добре съм, г-жо Билингс.
Може ли да включа и мама? - Не знам, не е по правилата.
За какво са ти правила, ако не ги нарушаваш понякога?
Добре, но само този път.
Дай ми жокер.
Кръгла е, но не винаги е тук. Понякога свети, а друг път не свети.
Всички искат да ходят по нея, но малцина са успявали.
Трудно е. - И още как!
Луната! - Правилно.
Браво на теб! Хайде, слизай.
До понеделник. - Благодаря, Франк.
В кухнята има нещо за хапване. - Довиждане.
Той те обикна през този месец.
И аз него. - Жалко, че не искаш да останеш.
Направих услуга на Тони. Обикновено не работя това.
Мислех, че си шофьор?
Малко по-друг шофьор.
Когато си тръгнеш, ще липсваш на всички ни.
И... благодаря ти за това, което направи.
За какво?
За това, че не спря и Джак не видя как се караме.
Ти разбираш от деца. - Разбирам от скандали.
Не е виждал Джак от месеци,
а когато дойде тук, само ми прави забележки.
Живеем разделени от година и...
Съжалявам. Това не е твой проблем.
Няма нищо. Според мен се справяте чудесно
с възпитанието на Джак. - Благодаря ти.
Ако имате нужда от нещо... Каквото и да е.
Много мило от твоя страна, Франк.
Може и да се възползвам.
За малко да забравя! Утре трябва да заведа Джак на преглед.
Но му подготвям парти-изненада. Рожденият му ден е след седмица.
Ще трябва да украся и да посрещна гостите, така че дали ще може...
Ще го заведа. - Не исках да провалям уикенда ти.
Ще посрещам приятел на летището, но в по-късен час.
Много хубаво! - Кое?
Момчетата от охраната смятат, че си самотник.
Радвам се, че имаш приятели. - Той не ми е точно приятел.
Французин е. - Ще ти звънна пак.
Бих искал да довършим разговора си.
Ако изникне някакъв проблем, знаеш номера на мобилния ми.
Няма да изникне нищо, г-жо Билингс. - Наричай ме Одри.
Да? - Потвърждаваме за утре в 9:00 ч.
Утре в 9:00 ч. Ще го води шофьорът, не майката.
Още по-добре.
Васили?
Стабилен ли е? - Да.
А ваксината?
До утре, господа.
Шефовете на агенциите за контрол върху наркотиците в Латинска Америка
пристигнаха в Маями на среща...
Да. Франк Мартин. "Палмедоу" 1156.
Очаквам експресна доставка. Така казахте и преди 45 минути.
Не, не искам нищо друго! Просто ми донесете пицата.
Не ви плащам, за да... - Здрасти.
Средна пица, без моцарела, с допълнително маслини и аншоа.
Сметката е 11,95 долара. Дано сте гладен.
Нямаш представа колко много!
Г-жо Билингс... - Наричай ме Одри.
Какво правиш? - На теб на какво ти прилича?
Пила ли си? - Малко.
Каза, че ако имам нужда от нещо...
Не мога. - Защо? Заради мен?
Не, заради мен.
Чувствам се толкова нещастна. Толкова объркана.
Кой ли не се чувства така?
Благодаря ти, Франк.
За отделеното време и... за уважението.
Мисля, че имах нужда точно от това.
Чао.
Ще ми сложат ли инжекция? - Не знам.
Още не работим. - Трябва да видя доктора спешно.
Доктор Коблин, бихте ли дошли? Имаме проблем.
Ще трябва да попълните документите.
Всъщност... проблемът ми не е здравословен, а психичен.
Какъв е проблемът? - Аз!
Мразя инжекциите.
Първо - още не знаем дали ще ти слагат инжекция,
а няма смисъл да се тормозиш за нещо, което може и да не стане.
Добрата новина. - Лекарят каза, че съм добре.
Боли много. - Няма да позволя да те наранят.
Обещаваш ли? - Знаеш ли кое е четвъртото правило?
Не обещавай нещо, ако не можеш да го изпълниш. Хайде.
Затвори вратата.
Хайде...
Мога ли да ви помогна? - Джак Билингс за д-р Коблин.
Болен е, ще го приеме д-р Тайбърг.
Харесвам д-р Коблин. - Доктор Тайбърг е много мил.
Заведете го в трета стая...
Къде е госпожица Лора? Вие сте на нейното бюро.
А, тази г-ца Лора! И тя е болна.
Има грипна епидемия. Хайде, докторът има много работа.
Ще свърши, преди да си се усетил.
Аз съм доктор... Тайбърг.
Може ли да изчакам моя лекар?
За съжаление, него го извикаха, защото имаше спешен случай.
Сестрата каза, че е болен. - Това беше спешният случай.
Разболя се внезапно. Колкото по-бързо започнем,
толкова по-бързо ще свършим. Ела, ще ти покажа нещо готино!
Съжалявам. Пациентът и лекарят остават насаме.
Може да изчакате на рецепцията.
Доверете ми се! Аз съм лекар.
Телефон!
Да. - Франк, тук съм!
Подрани. - Имахме попътен вятър.
Удължи почивката ми с два часа.
Вече винаги ще пътувам така. Само с попътен вятър!
Радвам се, че дойде.
Д-р Дуниец днес го няма. Обадете се в понеделник.
Д-р Дуниец
В момента съм малко зает. Ще вземеш ли такси до дома ми?
Благодаря ти! Чух, че рибата тук е фантастична. Ще направя задушено.
Обичаш задушена риба, нали?
Трябва да затварям.
Може би ще е най-добре да изчакаме неговия лекар.
Трябва да го имунизираме.
Една седмица едва ли ще е от значение.
Ще го направим сега!
Бягай, Джак!
Погледни ме!
Помниш ли какво ти обещах? - Да.
Аз съм! - Ставай!
Мамка му!
Пациентът не оказва съдействие. Подготви автомобила.
Побързай!
Всичко ще бъде наред.
Не мърдай! Хвърли оръжието! - На земята!
Измъкнаха се. План Б?
Да, план Б.
Ти успя!
Какво е това? - Подаръкът на Джак.
Екип за бейзбол, ръкавици и... бухалка.
Нали е любимият му спорт. - Беше... миналата година.
Сега играе футбол и е много добър.
Трябва да го гледаш някой път. - Ало?
Господин и госпожо Билингс, идват! - Скрийте се!
Да. - Добро утро, господин Шофьор.
Кой е? - Погледни в огледалото и ще видиш.
Знам, че стъклата ти са бронирани.
Но ми кажи, имайки предвид опита си,
който очевидно не се състои само във возене на деца,
може ли бронираното стъкло да спре бронебоен куршум 7,62?
Защо спря, Франк?
Няма смисъл да се оглеждаш. На поне 100 метра са.
Вдигни телефона, Франк!
Не биваше да проваляш плана ми. Но сега ще оправиш нещата.
След секунди ще дойде една жена.
Пусни я в колата.
Шофьора...
Добро момче.
Не махай колана.
Лично аз мразя деца. Не знам ти какво мислиш по въпроса,
но ако държиш да имаш, не прави никакви движения,
освен тези, които ти кажа.
Сега си в нейните ръце, приятелю.
No comments yet. Be the first to leave one.