It

StraightEse pictures & LongMan Enertaiment представят:

StraightEse Pictures & LongMan Enertaiment представят: "ТО"

"малко сладко паяче"

"се катереше по чешмата"

"започна да вали"

"и свали паяка на земята"

"слънцето изгря"

"и прогони дъжда"

"малкото сладко паяче"

"се качи на чешмата отново"

Хайде, Лори Ан. Започва буря.

Здрасти.

Лори Ан?

Скъпа? Не плаши мама.

Извинете. Мръднете се.

Шефа ще пририта като разбере, че душите наоколо.

Няма да му кажа ако и вие си траете. Какво сте разбрали?

Не е останало много. Също като последния път.

-Някой видял ли е нещо? -Майката каза, че е видяла...

Казах ти да стоиш настрана от това.

Аз съм просто обезпокоен гражданин, началник.

Мисля, че 6 изчезнали или мъртви деца са сериозна причина за тревога.

Може просто да са избягали от къщи.

Аха. Пет годишен в детска количка просто духва.

А седем годишен се мята до Акапулко да купонясва?

Бащата на момчето го е отвлякъл. Другото....

Началник, нещо ужасно се случва в Дери. И ти го знаеш.

Аз съм ченге. Ти си библиотекар.

Окей?

Джорджи.

28-ми Май.

Поредното убийство днес.

Но този път има нещо повече. Нещо което кара кожата ми да настръхва.

Снимка която не би трябвало.... ...не може да е там.

Време е да кажа на останалите какво става.

Не мога да го задържа повече.

Надявам се да греша.

Моля се на Бог да греша.

Тагърт стъпи върху мъха, мъглата обвиваше глезените му.

Треперейки, закопча копчетата на палтото си и тръгна през мъглата .

Призрачна фигура изникна като от рамка, обвита с мазнина и кал.

Да.

Бил, за последен път....

След малко!

Каза същото и преди половин час.

-И половин час преди това. -Окей!

-Изстина. -Съжелявам.

Обичам промените. Чудесни са.

-Иска ми се да го кажеш на оня идиот, Греко. -Казвам му. Всеки ден.

Няма нужда да поемаш работата. Не ни трябват още пари.

В случай, че си забравила, приех работата за да бъда с теб.

Ако някой ще редактира книгите ми...

...най-добре да съм аз.

Идеята да отидеш на почивка...

И просто да се размотавам наоколо? Не правя нещата по този начин. Аз пиша.

Поне като напишеш романа, може да те хвана в добро настроение.

Одра, може ли...

Заспала съм, освен ако не е Греко.

Греко.

Греко.

Да?

-Бил, това ти ли си? -Познавам ли ви?

Обажда се Майк Хенлън, от Дери.

Закълнете се.

Закълнете се, че ако То не е мъртво...

...всички ще се върнем.

-Извинявай, Майк, за минута.... -Не се сещаше кой съм.

За минута, не можах.

Бил...

...То се върна.

Сигурен ли си?

Да.Намерих снимка на Джордж.

Джордж?

Какво има?

Кой се обади?

Никой. Грешен номер.

Бил?

Трябва да се връщам към работата.

Бил?

Джорджи.

Моля те, Бил. Разкажи ми приказка.

Може би по-късно.

Приказката за вълшебния камък.

Моля те, Бил. Моля.

Върви да досаждаш на някой друг, въшко. Не се чувствам добре.

Джорджи?

За мен? Направил си я за мен?

Може ли да вървя да я пусна?

Първо трябва да я намажеш с парафин.

-Какво е това? Къде е? -В мазето.

Иска ми се и ти да дойдеш. Всъщност лодката е твоя.

Благодаря, Бил.

Стига ми досаждал.

Джорджи.

Не стой навън до късно, че мама ще изтръпне.

-Няма. -Джорджи!

Внимавай.

Разбира се.

Ес. Ес. Джорджи!

Хайде! Хайде!

Ес.Ес. Джорджи, на пътя!

Не, моля те, не!

Здрасти, Джорджи.

Няма ли да кажеш, здравей?

Хайде де, приятел.

Не искаш ли балон?

Не трябва да приемам неща от непознати.

Татко ми го каза.

Баща ти е умен. Наистина много умен.

Аз съм Пениуайз, Танцуващият Клоун.

А ти си Джорджи.

Сега се познаваме.

Нали?

Предполагам.

-Трябва да вървя. -Да вървиш?

Без това?

-Лодката ми! -Точно така.

Давай, хлапак. Вземи я.

Искаш я, нали, Джорджи?

Разбира се, че я искаш.

Тук долу има захарен памук и всякакви други изненади.

Има и балони. Във всички цветове.

-Реят ли се? -Да.

Реят се, Джорджи.

Реят се.

Когато дойдеш при мен...

...ти също ще се рееш.

""Никакво зло не ще навреди на тези които ме следват.

""Сложете масата пред мен за да седнат и враговете ми.

""Намажете главата ми с масло, и чашата ми да е пълна.

""Добротата и милостта ще следват дните на моя живот.

""Ще заживея в къщата на Бог завинаги"".

Джорджи.

Били?

-Добре ли си? -Какво става?

Снимката. Снимката на Джорджи.

Мамо, не виждаш ли?

-Какво правиш в стаята на Джорджи? -Нищо.

-Татко, слушай! -Никога вече не идвай тук. Разбра ли?

Говоря сериозно, Бил.

Забравих.

Как можах да забравя?

Напускаш? Ума ли си загуби? В средата на филма сме.

Могат да ме заменят. Трябва да го направя.

Кой се обади?

Обаждането беше от едно момче - Майк Хенлън.

Не бях го чувал от 30 години. Откакто бяхме деца.

-Одра. Брат ми, който почина.... -Да, Джордж.

Той не просто умря.

Беше убит.

-Защо никога не си... -Не съм ти казвал?

Защото забравих. Все едно никога не се е случвало.

Знам че звучи безсмислено, но трябва да отида.

Защо?

Защото обещахме.

-Защо заекваш? -Когато бях дете заеквах.

Какво става? Кажи ми.

По дяволите, Бил, кажи ми! Нека ти помогна.

-Ако тръгнеш, и аз идвам. -Дори не си го и помисляй!

-Защо не? Плашиш ме. -Обещай ми, че ще стоиш тук.

-Обещай ми! -Ти си луд.

Това е лудост.

Обичам те.

О не, Бен.

Архитектурната ти награда. Ти просто я разби. Това е трагедия.

Да, скъпа. Това е истинска трагедия.

Това е една Американска трагедия.

Виж. Би ли задържала това?

Аз ще взема това и това.

Ето ти, добри ми човече.

Хайде.

Давай, скъпа.

Лимбо! Колко ниско можеш?

Няма защо да пазиш тишина.

-Всичко ли е твое? -Да. Заповядай

Дай да видя какво мога да направя с това.

Ела тук, красавице. Хайде.

-Обичам тялото ти. -И твоето не е за изпускане.

-Вярваш ли, че преди бях дебел? -Обзалагам се, че си бил голям сладур.

Не просто дебел, а голяма лоена топка.

Ха на бас. мой чорап. Така казвахме когато бяхме деца.

Ха на бас, мой чорап, че бях Д-Е-Б-Е-Л.

-Не. -Да.

Чувам звънене. Ей сега се връщам.

Ало?

Аз съм, Майк.

Време е за разплата, свиньо.

Ей, дебелак!

Бен?

Там ли си?

-Майк? -Да, приятел. Слушай:

То се върна.

Колко си спомняш?

Колко си спомняш?

Много малко. Почти нищо.

Ще дойдеш ли?

Ще дойда.

Добре ли си?

Не мисля, сладурче. Не и тази нощ.

Да се убиеш ли искаш?.