Love and Death

Никога няма да си обясня как попаднах в такава нелепа ситуация.

Съвсем невероятно.

Осъден на смърт за злодеяние, което не съм извършил.

Но нима и цялото човечество не е в подобна ситуация.

Не е ли цялото човечество накрая осъдено на смърт за не извършено злодеяние?

Разликата е в това, че всички хора ще си идат в един момент

а аз си отивам утре сутринта в шест часа.

Трябваше да ме разстрелят в пет, но имах добър адвокат. Издейства ми отлагане.

Ужасно, искам да съм отново млад.

Момче. Имам такива чудни спомени от нашата лятна дача.

Вуйчо Николай и неговия невероятен смях.

Боже, беше отвратителен.

Дядо и баба имаха брак вече 50 години

и все още се чувстваха един към друг както в деня като са се запознали.

Баща ми, бе благ и добронамерен човек.

Като собственик на нашите имоти притежаваше ценно парче земя.

Наистина, беше малко парче. Но го носеше със себе си където и да отидеше.

Димитри Петрович! Бих купил твоята земя.

Тази земя не се продава.

Един ден планирам да построя нещо на нея.

Беше пълен идиот. Но го обичах.

Там беше още и моята майка, която правеше най-хубавите блини на света.

Разбира се, там бе и Грегор стари, и синът му Грегор млади.

Синът на Грегор млади беше по-стар отколкото Грегор стари.

Никой не можеше да обясни как е станало това.

Двамата ми братя, Иван и Михайло, играеха някакви диви игрички.

Но аз бях напълно друг, като малък.

Първото ми преживяване със смъртта беше с един от нашите крепостни - старият Нехамкин.

Старият Нехамкин бил на покрива където намествал гръмоотвода, когото го поразила мълния.

Като не се появи на вечеря, майка ми отиде да го търси.

Какво ти е, Нехамкин? Не изглеждаш много добре.

Добре ли си? Как се чувстваш?

Оставихме старият Нехамкин да си почива

и тази нощ сънувах странен сън.

Знаех, че след този сън никога няма да порасна, като нормален човек.

Често разговарях с отец Николай,

който винаги беше облечен в черно и носеше черна брада.

Дълго си мислех, че в действителност той е италианска вдовица.

Всяка случка има своя причина. Универсумът съществува, понеже има причина за това.

Универсумът предхожда Бог, от което Той съществува.

Но въпреки това Спиноза не е вярвал в Света Троица.

- Спиноза е бил Евреин. - Какво е това Евреин?

Никога ли не си виждал евреи? Ето. Имам тук едни картинки.

- Това са евреи. - Нима?

- И всички ли имат такива рога? - Не, това са руски евреи.

Немските евреи пък са на райета.

Сещам се за своите първи мистични видения.

Разхождам се през гората, мислейки за Христа.

Ако той е бил дърводелец, се питам, колко ли е плащал за полица за книги?

Неочаквано...

- Кой си ти? - Смъртта.

Какво се случва като умрем?

Има ли пъкъл? Има ли Бог?

Живеем ли и по-нататък?

Добре. Ще те питам онова, най-важното.

- Има ли момичета? - Ти си интересно момче.

Ще се срещнем отново.

- Не се дразни. - Не се дразня.

Израснах като истински човек. В интерес на истината, метър и шейсет,

което технически не е истински човек в Русия, но може да притежаваш земя.

Над 1.50 m можеш да имаш имот. Под 1.50 m, ти трябва специално разрешение от царя.

Бяхме три големи момчета.

Моят брат Иван.

Моят брат Михайло.

И аз.

Накрая беше моята братовчедка Соня.

Поради това че беше най-хубавата жена, която съм виждал някога,

беше и една от редките особи, с които можех сериозно да разговарям.

Борис, виж този лист. Нима не е съвършен?

А този тук? Гледай.

О, да. Наистина мисля че това е най-хубавият от всички възможни светове.

- Определено е най-скъпият. - Нима природата не е невероятна?

За мен природата е... какво да ти кажа, паяци, буболечки

и големи риби, които ядат малките.

И растения, които ядат растения и животни, които ядат тях...

Всичко това, е като един огромен ресторант.

Да, но ако Бог го е създал, трябва да бъде прекрасен,

дори ако на нас в момента Неговият план не е възможно да ни стане ясен.

Соня, а какво ако Бог не съществува?

Борис Димитриевич, сигурно се шегува?

Какво ако сме само тълпа от безсмислени хора

щъкащи наоколо без някакъв специален ред или причина?

Но, ако няма Бог, тогава животът няма смисъл.

Какво е тогава животът? Защо тогава всички не извършим самоубийство?

Недей да прекаляваш. Може да не съм прав.

Не бих желал чак да си пръсна мозъка, и тогава да видя дали има нещо отвъд.

Борис, ще ти покажа колко абсурдно е твоето твърдение.

Да кажем че няма Бог и че всеки човек е свободен да прави това което му харесва.

Какво те спира тогава да убиеш някого?

- Убийството е неморално. - Неморалът е субективен.

Да, но субективността е обективна.

Не в рационален смисъл на чувство.

Чувството е ирационално. То предполага близост.

Но съдът, в която и да било система на феномена, почива

на някоя рационална, метафизическа или еристемологична контрадикция

на някаква абстрактна емпирична концепция, като понятията, съществуване или случващо се

вътре или извън самите неща.

Да, това казвам и аз много пъти.

Борис, трябва да вярваме в Бога.

Да бих могъл да видя някакво чудо, макар и само едно.

Да вида макар един храст в пламъци, или разделянето на морето, или...

Или вуйчо ми Саша как плаща някоя сметка.

Би трябвало да спим.

Вече последното слънчево сияние

чезне зад планините на запад.

Скоро тъмното нощно покривало ще ни покрие.

Хей, все пак ти си завършила училище.

Виждаш ли някой руснак, за когото би трябвало да знам.

Минсков ме искал.

Той е доста сладък и имотен.

Но разликата в годините е прекалено голяма. Аз съм на 28, а той на 81.

- Доста голяма. - Когато аз стана на 50, той ще е на 103.

То е лошо време за мъжете. Бавен е.

И Вошковец ясно е показал намеренията си.

Но той търгува с херинги и винаги смърди на тях.

Даже ми купи парфюм с миризма на херинга.

Може би затова котките те следват постоянно.

Всичко е в любовта, Борис.

Бих желала да срещна истинския мъж и да достигна висината на истинската страст.

Някой мъж, които притежава и трите истински аспекта на любовта.

Интелектуален, духовен и телесен.

Не сме останали много такива, но можем нещо да уредим.

- Жената предимно се задоволява с нещо малоценно. - Знам, сиротнице.

- Ще се оженя за пари. - За пари! Пак пари.

Но чувствам, че животът ми ще бъде пропилян,

ако не обикна някой мъж, чиято интелигентност уважавам,

който духовно е на моето ниво

и който отговаря

на телесната страст, която ме побърква.

Ти си изключително комплексна жена.

Може да се каже че съм полу-светица, полу-курва.

Надявам се, да се домогна до по-апетитната половина.

- Борис? - Да?

Трябва да ти призная нещо.

Още когато ти и аз бяхме деца,

бях влюбена в брат ти Иван.

Това е толкова нормал...

Иван? Шегуваш се! Едва умее да си напише името с пръчка в прахта.

Притежава истински животински магнетизъм.

Наричаш животинския магнетизъм истинска любов, а всъщност се горещиш по Иван?

- Целувал ме е. - На някое специално място?

- Това стопли сърцето ми. - Супер, нещо като топло сърце.

Мисля, че ще ме поиска.

Но той е комарджия и пияница, с обноски на неандерталец.

Мисля, че го обичам като брат. Само не като свой.

Чуваш ли тази врява? Какво става долу?

Чухте ли новините? Наполеон нападнал Австрия.

- Какво? Свършило му е курвоазието? - Това за нас е шанс да вкусим от славата на борбата.

Обадете се когато играта свърши...

- Не, Борис. И ти ще отидеш на война. - Трябва да ти прегледат главата.

- Тръгваме в други ден. - Хора, аз съм пацифист.

- Не вярвам във войната. - Той не вярва във войната.

Наполеон, той вярва във войната.

Какво ще правиш, когато френските войници изнасилят сестра ти?

- Нямам сестра. - Това не е никакво оправдание.

- Сигурно не биха изнасилили Иван. Ще повърнат. - Недей да ме срамиш пред моите приятели.

Каква полза от войната? Ние убиваме французи, те убиват руси, и тогава идва Възкресението.

Борис, говориш за Майка Русия.

Това не е моя майка. Моята майка не би позволила нейният най-малък син да глътне шрапнел.

- Махни се от мен. - Не вярвам на собствените си очи.

- Брат ми има жълто на задника. - Не, само че напряко.

- Борис, ти си истински страхливец. - Да, но милитаристичен страхливец.

Борис. Ордени... Ще получим ордени.

Успокой се, Иван. Трябва да намалиш малко яденето на сурово месо.

Ще тръгне и ще се бори.

И се надявам че ще го поставят на първа линия на фронта.

Много ти благодаря, майко. Това е моята майка, народе.

Това е абсолютна лудост. Аз не мога да стрелям. Аз съм създаден да пиша поезия.

Соня, не съм аз човек за войската. Спал съм на запалена лампа до 30-тe.

Не мога да се къпя с мъжете.

Приятели. Приятели.

По повод на такъв величествен случай, имам да ви съобщя нещо.

Понеже отиваме на бой и може повече никога да не видим своите най-близки,

искам да обявя, че утре се женя.

Ще взема за невеста жената, с която съм отрасъл.

Ана Антоновна.

Иван?

Извинявай. Трябваше да ти кажа.

И аз имам да съобщя нещо.

И аз се омъжвам утре.

Поискана съм и приемам ръката

на Сергей Иванович Минсков.

Тогава... Исках да кажа, на Леонид Вошковиц, търговеца на херинги.

Ти! Ела тук!

Ти си най-лошият войник, когото съм виждал някога!

- Невежество! - Невежество, сър.

- Искаш ли да получиш почивка без почести? - Да, сър. Или поне отпуск.

Проклет да си! Ти обичаш ли Русия, а?

- Да, господине. - По-силно!

- Харесва ли ти тук? - Да, господине.

- Искаш ли да направиш кариера във войската? - Не бива да прекаляваме.

Ще изчистиш трапезарията и клозетите!

Да, господине. Как да разбера кое, кое е?

Добре.

Раз-два! Раз-два! Раз-два!

Три е следващото, ако сте забравили.

Обикновено войната се отразява на добива от херинга.

Заливите са блокирани.

Все по-трудно се стига до улова на прясна херинга.

Естествено, когато нещо засяга херингата, засяга и мен.