Sergio Leone: The Italian Who Invented America

Серджо Леоне, режисьорът на За шепа долари,

За няколко долара повече

и Добрият, лошият и злият

ви представя най-новия си филм Наведи се.

Чак тогава разбрах,

че режисьорът на предишните три филма

се казва Серджо Леоне.

Клапа, моля!

Серата Америка, интервю с Леоне. Първи дубъл.

Секунда. Работим.

За мен киното е най-вече едно голямо шоу,

което предлага образи от света на маските.

Чрез киното си даваш сметка за живота си,

за исторически или психологически събития

и това става посредством притчата и мита,

посредством шоуто.

Роден съм в киното.

Обичам кино. Чета кино,

гледам кино.

Киното за мен е живот, и животът - кино.

Как може да забравиш детския си свят?

Той присъства във всичките ми филми -

от За шепа долари до Имало едно време на Запад.

Все пак във филмите ми децата дават присъда на света.

Ако гледате филмите му,

ще видите още на пръв поглед, че са направени от дете -

То си играе на каубои

и обича да развлича приятелите си.

Той обича да забавлява,

но не го прави по претенциозен начин,

а по щедър начин.

СТИВЪН СПИЛБЪРГ РЕЖИСЬО

Виждате ли малките колони? Някога ги нямаше там.

Вместо колони, стояхме ние -

12-годишни деца, на големи платформи,

които се спускаха по Табога с 60 километра в час.

Бяхме една синя лавина, която посрещаше неканените гости.

Беше пълно с германци. Става дума за 1942 - 1945 година.

Първият ми уестърн.

Веднъж ме питаха

в какъв смисъл филмите на Леоне са лични.

Все пак правеше жанрови филми, за каубои и бандити.

Казах, че са дълбоко лични по три причини.

На първо място

те отразяват живота на дете, отраснало предимно в Трастевере,

което си спомня как е гледало холивудско кино от 30-те

по времето на Мусолини.

Тогава Америка е модел за свобода и напредък.

Нещо съвсем различно. Тя е нов свят

и момчето от Трастевере обичало тези приказки.

На второ място, филмите му са лични, защото през 1943 и 1944 г.

след инвазията в Салерно американската армия стига чак до Рим.

Според Леоне бил истински шокиран, когато видял истински американци.

Войниците задявали жените,

продавали цигари нелегално и се държали като войници.

В тях Леоне не видял героите от големия екран.

Юношата Леоне се разочаровал от истинските американци.

На трето място филмите му са автобиографични

и защото отразяват развитието му като творец между 1949 и 1959 г.,

когато работи като асистент-режисьор на 35 филма.

Едва ли не съм се родил на снимачната площадка,

защото майка ми беше актриса заедно с Гали.

Когато бях малък, баща ми направи последния си филм

след дълга творческа пауза заради фашистите.

Беше против фашистите и затова беше преследван политически.

L'ULTIMA VITTIMA РОБЕРТО РОБЕРТИ

Баща му Винченцо Леоне е именит актьор и режисьор

от зората на италианското нямо кино под псевдонима Роберто Роберти.

LA CONTESSA SARA РОБЕРТО РОБЕРТИ

Той е любимият режисьор на Франческа Бертини,

която е италианска, а за кратко и световна кино звезда.

Той режисира Байс Валеран, за която по-късно се жени.

Тя е голяма дива на нямото кино.

Когато италианското кино изпада в криза,

Винченцо Леоне или Роберто Роберти

режисира емблематични за 20-те години филми в Италия като Фра Дяволо.

Винченцо Леоне иска да снима популярно кино,

което да е достъпно за всички и да ги облагородява.

Според мен Серджо върви по същия път като баща си.

Веднъж съм чувал гласът на Серджо да се накъртва

и да плаче - когато говореше за баща си.

НОЕЛ СИМСОЛО КИНОИСТОРИК

Имаше фестивал на старото италианско кино

и Серджо разбра, че ще дават филм на баща му

в другата зала.

Отиде да гледа филма и след това не обели дума.

Разплака се.

Баща ми ми предаде огорчението си, че не може да твори както иска,

но въпреки това живееше с киното

и постоянно говорехме за кино.

И когато станах на 14,

първоначално се противях на това изкуство, на този занаят.

Но когато баща ми реши

да се оттегли в родния си град на име Торела дей Ломбарди в Ирпина,

усетих странно желание да продължа делото му.

За мен това беше почти като някакво задължение.

Истината е, че към края на 50-те Леоне е бил режисьор на доста филми,

но името му не е изписано никъде.

През 1960 г. получава възможност да заснеме свой филм.

РОДОСКИЯТ КОЛОС

Той разбрал, че неговият жанр е епическият филм,

в който център заема абсолютният героически протагонист.

Искам да разбия един мит.

Родоският колос е сатиричен филм.

Главният герой е плейбой.

Какъв е този парфюм ли? Рози, синко.

Родос е островът на розите.

И, както виждам, на красивите жени.

Снимките показват,

че още тогава Леоне е господар на снимачната площадка.

Аз създадох епическия комедиен жанр.

При него жанрът винаги е бил на първо място,

така че не мисля, че се е опитвал да стигне до дълбините

на сърцето на човека.

Искал е да стигне до дълбините на жанровите архетипи,

от които се е интересувал, и това е близо до моето творчество.

Леоне повлия най-много

не толкова на моето поколение, колкото на поколението след моето,

поколението на Куентин Тарантино,

за когото Серджо е творчески брат

и нескончаем източник на творческо вдъхновение.

КУЕНТИН ТАРАНТИНО РЕЖИСЬО

В Убий Бил,

дори в Тъпи копилета и Джанго без окови

жанрът винаги е на първо място.

Важно е жанрът да е на първо място.

Убеден съм, че това е кредото и на Серджо Леоне,

особено за уестърните му.

Тази догаряща пура е на мъжа без име.

КЛИНТ ИСТУУД

Агентът ми се обади,

че иска да заснема филм в Италия.

И аз му казах: Не знам, тъкмо си почивам един месец.

А сега искаш да снимам уестърн в Италия.

Казах му, че не искам да го правя.

Клинт Истууд беше учител по плуване.

След това дълго време

имаше поддържаща роля в уестърн сериала Нещавена кожа.

Рауди, как е при теб?

Същото. Знаят, че овцете са тук.

Изпратиха го при мен да гледаме епизод от сериала му

на име Черните овце, но той не пророни и дума.

И тогава агентът ми каза: Говорих с агентката в Рим.

Обещах й да прочетеш сценария.

Написах сценария за 15 дена, след като гледах Телохранител.

ТЕЛОХРАНИТЕЛ АКИРА КУРОСАВА, 1961 г.

В Телохранител много ми хареса,

че идеята е взета от американски детективски роман.

Куросава беше пренесъл

идеята върху своя самурай.

Исках да направя същото и да взема тази идея.

Казах: Това е 'Телохранител'. Страхотен филм.

Идеята да го направим на уестърн е много добра.

Мислех си, че или ще се получи идеално, или ще се провали.

Той дойде на снимачната площадка

и се оказа много готин.

Разбирахме се чудесно,

макар че аз не говорех италиански, а той не говореше английски.

Разчитахме на много жестомимика

и много такива жестове.

В това момче ме порази мързелът му,

беше като котка, родена да се излежава.

Все едно спеше, докато върви.

Но пък когато му дойдеше моментът,

започваше да се движи с интересна скорост

и по интересен начин.

Това ми позволи да създам специфично клише,

да придам на образа чар.

Не го беше страх от експерименти. Все пак...

Имаше различен подход към киното.

На мен ми харесваше.

Откакто се запознахме, на него дължа успеха си.

Филмите му с Истууд са наистина превъзходни.

Ако Истууд беше останал да се снима в Америка,

нямаше да е актьорът, който е днес.

Той му постави ореол и го превърна в недостижимо божество.

Здравей, приятелю.

Той го направи божество в човешка форма.

Той успя да пренесе безделието на римляните

в Клинт Истууд и в поведението и маниерите му на екрана,

защото е едновременно хитър, но буден, находчив и умен.

Здравей.

Здравей.

Клапа! Работим.

Ето ме.

Снимах филм на Папи и Коломбо,

защото бяха продуценти на първия ми филм.

Отидох в павилиона, където беше студиото на двамата.

Чух някакви звуци.

ДЖУЛИАНО МОНТАЛДО РЕЖИСЬО

Звуци и гласове.

И по едно време чувам...

И ето ги!

Господин Серджо Леоне

разказва на продуцентите за следващия си филм със стрелба.

Впечатли ме колко вдъхновено разказваше за филма си.

Много ясно си спомням,

когато бях на 14 години през 1964 г.

Това, което искрено ме впечатли, бяха началните надписи.

ЗА ШЕПА ДОЛАРИ