Heart to Heart (하트 투 하트)

The Eastern Spirit Subbing Squad представя

Скрийте се добре, че виждам ви косите!

Къде ще се скрием?

Дай ми едно столче.

Аз ще се скрия тук.

Затвори го добре, за да не се отвори.

Върви се скрий другаде.

СЪРЦЕ ДО СЪРЦЕ = Епизод 13 =

Какво правиш тук посред нощ?

Какъв е този куфар? - Изнесох се. Това са крути мерки.

Избягал си от къщи?

Пусни ме да пренощувам.

Да влизаме.

Значи това е скривалището на Ча Хонгдо.

Чакай! - Интересно местенце. А това какво е?

Малка градина! От нея ли се изхранваш? Яко!

Странно е да имам гости.

Да поговорим отвън. - Чакай, чакай. Какво е това?

Таванско помещение! Като малък много исках такова!

Да не са те изритали? Изгониха ли те? - Тръгнах си по собствена воля.

Добре е от време на време да живеем отделно. Гладен съм, нахрани ме.

И все пак, как можа да си тръгнеш? Така само ще ядосаш президента.

Какво да направя, като повече се тревожа за теб, отколкото за него?

За 80 години живот дядо сигурно е преживял и по-тежки неща.

А ти си млада душа, която сега се показва на света.

Вината е моя. Наяж се и си върви, не тревожи президента.

Не искам. Смятам да остана тук вечно.

Какво да ти сготвя?

А това какво е?

И вие ли искате храна? - Те вече ядоха.

Как се казват?

Тук ли сте?

Какво стана? Наистина ли е отишъл в дома на онова момиче?

Да, помолих един човек да провери. Още е там.

Този въпрос не може да се реши с разговори.

Купи й самолетен билет. Ще я пратя в чужбина.

Мислехме, че всичко е в миналото, но тя се появи отново след 23 години.

Това може би означава, че е крайно време да разкрием всичко.

Да им кажем всичко и те да решат... - Какви ги говориш?

Момчето пребледнява само като споменем името на брат му.

А ти искаш да го вкараме в ада ли? Как може да говориш такива безумици?

Просто прави каквото ти кажа. Ясен ли съм?

Благодаря.

Хонгдо, къде стоиш обикновено? Тук или тук?

Ето там. - Тук ли?

Тук. - Тук?

Защо на земята, а не на дивана?

Няма ли да се прибереш?

Ако не у вас, може да идеш в апартамента.

Знаеш само как да тревожиш хората.

Какво ще правим цяла нощ, ако сме сами?

Няма да заспим и ще премисляме отново и отново казаното от дядо.

Нека правим всичко заедно, нали сме в едно и също положение. Става ли?

Боже, скапан съм! Трябва да поспя.

Гърбът ми! Трябва да го изпъна.

Защо не идваш?

Вече стана късно, така че остани тази нощ.

Не съм свикнала да спя с друг човек.

Все някога ще заживеем заедно. Приеми го като генерална репетиция.

Бързо ела тук! Хайде, ела!

Приятно е.

С това ли гасиш лампата? - Да.

Невероятно! Какво е?

Така ли се изгася? - Ще спя отвън.

Ела тук! Къде тръгна?

Толкова си лекичка!

Защо се държиш като децата? Срамуваш ли се?

Така ли е?

Обичам те!

Вие двамата, затворете си очите!

Червенобузке! Ставай вече и ела да хапнеш!

Вземи си плодове.

Седни ето там.

Какво правиш? Защо махаш всички ключалки?

Защото са прекалено много.

Нужна ти е само една. Така по-лесно ще влизаш и излизаш.

Не си ги сложила заради крадците, а за да се барикадираш от света.

И все пак има много крадци.

Да хапнем навън. Огледах ти хладилника - няма нищичко за ядене.

Ало?

Аз съм... майката на Исок.

Нека се срещнем.

Кой звъни толкова рано?

Бих искала да не казваш на Исок, че говориш с мен.

Чанг Дусу ли е?

Добре.

Разбрах.

Кой беше? Мъж или жена?

Жена. - Нали?

Каква е паролата за входната врата? - Защо?

Искам да я знам за всеки случай. Рожденият ти ден ли?

0929 - датата на смъртта на баба.

Тръгвай, трябва да работиш. Аз ще поспя още малко. Чао!

За сефте върша такава тежка работа, а ти ме изритваш, без да ме нахраниш.

Тръгвай! Толкова ми е неудобно, че чак е непоносимо!

Ча Хонгдо! Недей да страдаш и не го вземай присърце.

Поведението на дядо означава, че много те е харесвал.

Не се тревожи прекалено, нали?

Да излезем!

Поспи тогава, аз ще вървя.

А как не ми се тръгва!

Здравейте, как сте?

Единият ми син не беше достатъчен,

та искаш да ми отнемеш и другия?

Моля?

Дори да те разкъсам на парчета, няма да е достатъчно.

Защо г-жата от Наджу е била толкова безотговорна и не ти е разказала?

Не знам за какво говорите.

Познавате ли баба ми? - И теб познавам.

Ча Йонгджи!

Йонгджи?

Ти уби сина ми.

Братът на Исок - Илсок. Ти го уби!

За какво говори тя?

За какво говори тя? За какво говори, бабо?

Велосипеди Чонил

Йонгджи, повтори го 20 пъти.

Не! Не!

Не, не може да е истина! Няма начин да е вярно!

Не! Не...

С кого си се видяла? - С Йонгджи.

С Ча Хонгдо.

Казах й.

И тя трябва да знае какво е сторила!

Независимо че е била малка и не е разбирала,

тя извърши престъпление и трябва да плати за него.

Защо си направила нещо толкова безполезно?

Щом тя знае, значи и Исок ще разбере.

Какво ще правиш тогава?

Съжалявам. - Добре ли си? Изненада ли се?

Добре съм. - Стоп!

Аз се изненадах от играта ти.

Засенчваш и най-лошите актьори. - Съжалявам.

Само за полицайка ли ставаш?

Ще го направя още веднъж. - Постарай се!

Готови! Снимаме!

Добре ли си? Изненада ли се? - Стоп!

От мига, в който се появиш, знам, че ще се блъснеш в него.

И зрителите ще разберат. - Ще се старая.

Винаги ме залъгват с тези думи.

Махни й репликите. - Мога и по-добре.

Ако опитам още веднъж... - Повдигни си полата.

Само краката ти стават.

Повдигни я малко. - Нека да е повечко.

Повдигни я повечко. - Покажи плът.

Ядох пикантно, съжалявам.

Имаш ли време? Ще ме черпиш ли кафе от машината в участъка?

Какво правиш тук?

Депресирана съм. Вземи ми нещо сладко.

Ето.

"Добре ли си? Изненада ли се?"

Изненадан от какво? - Имах само тези реплики.

Но дори тях не можах да кажа. Днес се провалих напълно.

Справяш се добре. - Обикновено споделям с брат ми,

но той избяга от къщи.

Освен с теб, няма с кого друг да поговоря.

Кафето едва ли ще свърши работа. Купи ми алкохол.

Ще работя извънредно.

Добре. Знаех си, че така ще кажеш.

Това вече дори не ме разстройва.

Изобщо, ама изобщо не ме разстройва. Съжалявам, че те притесних.

Какво става? - Има признаци на истерия.

Защо? Какво ги провокира? - Отиди и я попитай.

Дадохме й успокоителни, но настоява да те види.

Добре. - Исок.

Да? - Президентът иска

да изпрати Хонгдо в чужбина. - Какво?

Нареди ми да подготвя всичко.

Дойде си. - Будна ли си? Поспа ли?

Нямаш никого до себе си.

Не ходи никъде и остани тук. - Какво говориш? Къде да ходя?

Недей да ходиш никъде. Остани до мен.

Хапна ли нещичко? Почакай.

Защо се държиш така, мамо?

Ало? - Г-жо Гъм, аз съм, Исок.

Теб те няма и мама се разболя. Така че побързай и ела.

Как да дойда, като напуснах? - Не ми пука.

Ела веднага. Разчитам на теб. Добре, затварям.

Ето, проблемът е решен. Госпожа Гъм скоро ще е тук.

Ще отида да поздравя дядо.

Днес се видях с нея. - С кого?

С Ча Хонгдо? - Не произнасяй името й!

Мразя я. Не може да си с нея.

Вече няма да посмее да се вясне пред нас.

Ако го направи... значи не е човек.

Ами сега? Какво ще правим сега?

Кажи нещо, бабо.

Наистина ли бях аз? Аз ли го направих?

Докторът

Телефонът на абоната е изключен.

Какво си казала на Хонгдо, мамо?

Спи.

Ако си тръгнеш, ще умра.

За пръв път отидох в Америка, когато бях на 10 г.

Не знаех нито дума английски, затова винаги бях сама.

Нямах никакви приятели. Всички ми правеха така.

Непрекъснато ми се присмиваха. Бях много самотна.

Нали ти казах за първата си целувка? Момчето се казваше Ейдън.

Беше с руса коса и лунички. Типичният американец.

Но след като се приспособих, дори ме избраха за Кралица на танците.