The first 200 lines.
ДОЛИНАТА УРА, БУТАН
Какво чакате? Хайде.
Хайде!
Хайде, мостът е здрав.
Така мисля.
Да. В идеално състояние е.
Боже!
Божичко!
Спокойно.
Добре ли си?
ДЕН ПЪРВИ
Задава се буря от северозапад.
Да се връщаме ли?
Да.
Не искам да ни хване...
Къде тръгна?
Какво чу?
Не знам.
Ето го пак.
Аз нищо не чувам.
Какво е това?
Пол? - Пол!
Пол!
Пол!
Добре ли си, братле?
По дяволите.
Така.
Пол!
Спокойно. Ще сляза долу и ще го измъкна.
Пол!
Ще го измъкна. Всичко ще е наред.
Добре, давай!
Бъди готова да го изтеглиш.
Пол.
Какво правиш? Защо не ми отговори?
Пол.
Това пък какво е?
Какво...
Какво си, по дяволите?
Добре ли си?
Можеш ли да се изправиш?
Ако ме докоснеш, ще умреш.
Какво?
Ако ме докоснеш, ще умреш.
Как така, ако те докосна?
Хайде.
Хайде, братле.
Пол?
Какво ти е?
Спри, спри!
Стига! Какво става, братле?
Грег?
Какво става? - Чакай малко!
Ей.
Пол, престани да се ебаваш.
Хайде, да тръгваме. Ставай.
Хайде.
Ще те измъкна оттук. Ето.
Хайде, изправи се.
Открих го!
Дай ми минутка.
Дай ми минутка. - Добре.
Там има къща!
Ехо!
Ехо!
Ехо?
Няма никого!
Отвори вратата!
Готово, държа го.
Държа го.
Полека. - Държа го.
Боли ли те някъде? - Не.
Веднага се връщам.
Добре.
Да го съблечем и да го проверим за ужилвания.
Хайде, Пол, няма ли да кажеш нещо?
Хайде.
Какво му е?
Не знам.
Няма нищо...
Мисля, че е в шок.
Хайде, Пол, дай ни знак.
Просто извикай, ако уцеля болезнено място.
Той как е напоследък?
Добре. Беше си добре.
Добре. Успокой се. - Добре си беше.
Ето.
Може би е имало газов джоб?
Аз дишах същия въздух като него.
Да не си е ударил главата?
Не.
За това е нужен скенер, но...
Какво?
Ако не е от главата му, е от нещо вътре в нея.
Да го отведем в болница.
Как? - Не знам.
Ще го носим.
Дойдохме пеш дотук, Рути.
Чуй ме. Дойдохме пеш.
На 8 км сме от най-близкото шосе, а аз не мога да го нося повече.
Не и в тази буря.
Ей.
Той няма физическа травма.
Няма.
Да го наблюдаваме.
Ако до сутринта не се подобри, ще тръгна пеш
и лично ще намеря транспорт до Джакар.
Сигурно на сутринта ще е добре.
ДЕН ВТОРИ
Рути,
трябва да хапнеш.
Хайде.
Веднага се връщаме.
Ехо, можете ли да ни помогнете?
Чувате ли ме? Нуждаем се от помощ!
Махай се!
Рути, отвори! Ние сме!
Грег?
Отвори проклетата врата!
Рути, отваряй!
Не можем да минем през прохода. Не и в тази буря.
Видяхте ли някого?
Не. Само теб. - Какво?
Какво правеше отвън?
Там имаше някого. Той ме подгони.
Да се махаме! - Успокой се.
Не ми казвай да се успокоя! Трябва да бягаме!
Пол?
Пол?
Къде си?
Къде е?
Тук някъде е.
Пол!
Якето му го няма.
ДЕН ТРЕТИ
По дяволите, Пол, какво правиш?
Какво правиш?
Писна ми от тъпите ти превземки, знаеш ли?
Това не помага.
Какво става, миличък?
Кажи ми. - Не го окуражавай!
Остави го! Успокой се. - Не ми говори!
Искаш ли да оздравее? - Не ми пука! Той е виновен!
Не помагаш. Просто спри!
От 20 години търпя тъпотиите му!
Заради неговите глупости се изгубихме в планината!
Няма ли да кажеш нещо?
Казах ти...
Какво?
КУХИЯ ЧОВЕК
УЕБСТЪР МИЛС, МИСУРИ
Къде беше ти?
Къде беше ти?
Къде беше ти?
Само това, моля.
Това не ви трябва.
Пише, че има повече спрей от другите.
Да, така е.
Но трябва да се разтръсква преди употреба.
При спешна ситуация това пречи.
Ще ви покажа нещо по-добро. И е по-евтино.
Сейнт Луис. Тод открива шампионата тази година.
Наистина го бива с топката.
Резултатът е 2-0.
Бившият шампион на предишното Хоум-рън дерби Тод Фрейзиър
удря високо към трибуните.
Три хвърляния, няма страйк.
Здрасти. Изчакай.
Вземи.
Отстъпка за рожден ден
Провери дали е в срок.
Разбира се.
А това е за теб.
Веднага се връщам. - Благодаря. Задръж рестото.
Честит рожден ден на теб,
честит рожден ден на теб,
честит рожден ден, скъпи наш клиент,
честит рожден ден на теб.
Хип-хип! - Ура!
Хип-хип. - Ура!
Здравей, Аманда.
Майка ти знае ли, че си тук?
Тя как е?
Дойдох, за да разбера ти как си.
Измина почти година.
Тревожех се за теб.
Благодаря.
Може би ти се струва глупаво.
Не.
Откакто баща ми почина...
и толкова скоро след като Алисън и Хенри...
Спокойно. Няма проблем.
Това беше непосилно за нас. - Да.
За всеки от нас. Самата аз имах чувството...
че ще се пръсна на милион парчета.
Но дойдох, за да ти кажа, че открих нещо прекрасно
и много освобождаващо.
То ми помогна да осъзная, че нищо не може да те нарани,
защото нищо не е реално.
Аманда...
No comments yet. Be the first to leave one.