Doctor Zhivago

УВЕРТЮРА

ДОКТОР ЖИВАГО

Как са тези момичета?

Много добри.

Малко са диви.

Харчат си бързо парите, работят здравата.

-Грамотни ли са? -Някои от тях.

Идват от изправителни училища. Все такава работа. Деградиращо е.

Не трябва да използвате хората да копаят земята.

-Не. -Не е ефективно.

Ако ми дадат повече багери, ще бъда година напред.

Вие сте нетърпеливо поколение.

-А вие не сте ли били? -Да, бяхме.

Много.

Не бъди нетърпелив, другарю. Постигнахме много за кратко време.

Знам.

А знаеш ли какво ни струваше това?

Имаше деца, които се хранеха с човешко месо.

Знаеше ли това?

Какъв ви е интересът към това момиче, другарю генерал?

Тя може би е дъщеря на брат ми.

-На Юрий Андреевич? -Да.

На моя половин брат, по-точно.

Ако му е дъщеря, значи е дъщеря и на Лара.

На тази Лара?

Да, на тази Лара.

Това е

ново издание на поемите за Лара.

Да, знам.

-Ние ценим брат ви много високо. -Да. Сега всички го ценят.

Не можехме да го ценим, когато ни беше забранено да го четем.

Не.

Заповядайте.

Аз пратих да ви извикат, другарко.

Не сте направили нищо лошо.

Аз съм генерал Йевграф Андреевич Живаго.

Търся един човек.

Разбирате ли?

Човекът, когото търся, е моята племенница.

Моля, седнете.

Името ви е...

Тоня Комарова, другарю генерал.

Намерили са ви в Монголия?

-Да, другарю генерал. -Какво сте правили там?

-Бях се загубила. -Как така?

-Не мога да си спомня. -Баща ви Комаровски ли е?

Предполагам, другарю генерал.

Предполагате?

Често срещана фамилия.

Помните ли баща си?

Не.

А майка си?

Да, помня я.

-Тя как се казваше? -Мама.

На какво приличаше?

Как изглеждаше?

Голяма.

Голяма?

Бях малка. Тя изглеждаше голяма.

-Можете ли да четете? -Да.

''Лара: Цикъл поеми от Ю. А. Живаго.''

Не са мои, на брат ми са.

Аз търся

дъщерята на този човек.

А това е нейната майка.

''Лара.''

Някой някога наричал ли е майка ви Лара?

Не знам.

Не мисля.

Хубава е.

Не съм ви племенница, другарю генерал.

Никой не иска чичо като мен.

Но ако този човек беше мой баща, щях да се заинтересувам.

Майка ви казвала ли ви е, че баща ви е поет?

Баща ми не беше поет.

А какъв беше?

Не беше поет.

Харесвахте ли баща си?

Забравила съм.

Но сте харесвали майка си.

Разбира се.

Името Стрелников говори ли ви нещо?

А Варикино?

Това е място, не е човек.

-Громико? -Громико.

Да.

Виждате ли,

той е загубил майка си

почти по същото време,

когато вашата майка

е загубила вас.

И в същата част на света.

''На живота суетният триумф е вече разрушен,

духът напусна тялото.

Плътта чернее.

Съдът е безгласен, безчувствен,

мъртъв. Предаваме го на гроба...''

Юрий!

Вие и съпругът ви ще вечеряте с нас, мадам Громико.

Благодаря, отче.

Ще си легнеш ли, Юрий?

С майка ти бяхме големи приятелки.

Сега ние ще се грижим за теб.

Благодаря.

Това е на мама!

Сега е твоя.

Да, Юрий, мама ти я е оставила.

В завещанието си.

Знаеш ли какво е завещание, приятелю?

Пари.

Не, Юрий, само това.

Баща ти всичко...

Можеш ли да свириш?

Мислих, че всички хора тук могат да свирят на балалайка.

Вие не живеете тук, нали?

Не, живеем в Москва.

Това е много далече от тук. Москва ще ти хареса.

-Нали? -След време.

Трябва време, за да свикнеш, нали?

Мама можеше да свири.

Майка ти беше артист, Юрий.

Можеше да накара този малък инструмент

да звучи като две китари.

Майка ти имаше дарба.

Може и Юрий да има дарба.

Искаш ли да ходиш на уроци?

Няма да свиря на нея.

Кажи лека нощ на Юрий, Тоня.

Той вече е твой брат.

Лека нощ, Юрий.

-Лека нощ, приятелю. -Лека нощ.

Громикови не знаеха към какво да го насочат.

Той си създаде репутация като поет, докато учеше за лекар.

Каза, че поезията не е по-добро призвание от доброто здраве.

Това, от което имаше нужда, беше работа.

Красиви ли са?

Много.

Тяхно право е да са красиви.

Какво ще правиш догодина, Живаго?

Ще практикувам обща медицина.

Помисли за изследователска работа.

Вълнуващо е и важно. Може да бъде и красиво.

Обща медицина.

Той иска да види живота.

Ще разбереш, че красивите организми причиняват

ужасни неща на хората.

Как се казваш?

-Антипов. -Адрес?

''Петровка'' 15.

-Аз ще взема тези. -Имаме разрешение от полицията.

Ще си ги получите в управлението.

-Кога? -Сега, ако искате.

-Много добре. -Паша! Той е мой брат.

Заведете го вкъщи, г-це.

Преди да си е навлякъл неприятности.

Паша, моля те.

Трябва да се направи.

Защо?

За тях. За революцията.

Те не искат революция.

Напротив. Те не го знаят, но точно това искат.

Дай ми част от тези, другарю.

Паша?

Да не си болшевик?

Не, болшевиките не ме обичат, аз тях също.

Те не различават добро и лошо.

Паша Антипов, ти си ужасен педант.

Защо го излъга, че съм ти брат?

А какво друго да му кажа?

Можеше да му кажеш, че съм ти годеник.

Паша, не ставай глупав. Аз съм...

Мосю Комаровски е дошъл да види майка ми по работа.

Хората непрекъснато злословят.

Заради системата, Лара.

Хората ще са различни след революцията.

Ще дойдеш ли?

Не, Паша.

Имам изпити, Паша. Искам да си запазя стипендията.

Здравей, лельо.

-Има писмо за теб. -О!

От Париж.

-Прекрасен почерк. -Тя се прибира следващия месец.

Тоня? Това е много хубаво.

Той изглежда толкова ерудиран.

И с такава хубава фигура на...

Добър вечер, мамо.

-Здравейте, мадам. -Лариса.

Можеш да учиш оттатък, скъпа. Мосю Комаровски е тук.

Добър вечер, Лариса.

Добър вечер, мосю.

Той е съветник на някои много важни хора.

Да, знам.

Има връзки в правителството.

Не знам, сигурна съм.

Не е ли прекалено скъп?

Мосю Комаровски ме съветва безплатно, баронесо.

Бяха приятели с покойния ми съпруг.

-Разбирам. -Позволи на мен.

Във вторник, ако успея. Довиждане.

Откъде взе това?