The first 200 lines.
Карла
Регионален Психиатрически център Саскатуун, Саскачуан, Канада.
15.Октомври, 2000.
Скъпа Карла.
Бих искал да те информирам, че изтекоха 8 от 12-тте ти години присъда.
Сега имаш право да поискаш предварително освобождаване.
Също се предложи възможност да бъдеш прехвърлена в изследователски център...
...с цел да се проучи ефекта от Вашата ресоциализация.
След проведеният разговор... това според мен ще е...
...единствено решение на комисията, дали ще те пусне, или не.
Карла.
Най-важно ще е това, как ще се държиш по време на разговорите.
Трябва да си максимално откровена със мен.
Във всеки един момент.
Важна ще е пълната ти откритост и откровеност.
- Здравей Карла. - Здравейте доктор Арнолд.
- Изглеждаш добре. - Благодаря.
Също се и чувствам добре.
Тъкмо завърших следването си. Взех последният си изпит.
- Поздравления. - Благодаря.
Да се завърши образование от затвора е голям успех.
Може ли да запаля? Ще ме отпусне.
- Чувствай се като у дома си. - Взех си и пижама.
Добре... За какво искате да говорим?
Като гледаш тези снимки...
- ... какво усещаш сега? - Ами, незнам.
Изглежда добре.
беше толкова хубав.
Беше наистина невероятен. Беше музикант.
Пишеше музика. Мечтаеше да прави филми.
Всичко правеше много добре. Беше много умен...
Живееше живот, за какъвто и аз мечтаех.
И тогава сте се запознали?
Да, бях на... 18 години.
Бях с приятелката си Пеги, колежка от работата, на екскурзия в Торонто.
Регистрирахме се в хотел.
Отидохме до ресторанта да хапнем нещо... и видяхме тези момчета.
Пеги, обърни се.
О господи, сладък е.
Тогава видях Пол за първи път. Зная че ще прозвучи наивно...
...но в този момент знаех, че ще стане мой съпруг.
Насам ли идват?
Беше моят идеал.
Госпожици, може ли да се присъединим?
Разбира се, заповядайте.
- Здравей. - Здравей.
Извинете.
- Аз съм Карла. Приятелката ми Пеги - Приятно ми е Пеги.
А аз съм Пол Бернардо. А това е приятелят ми Ник.
Здравей Ник.
- Къде сте отседнали? - Тук, в хотела.
Дошли сме на конгрес на ветеринарите.
Значи затова сте само момичета?
Господи.
Хареса ми.
Хайде, ела..
Господи, да!
Ей! Като не ти харесва - не гледай.
О Господи.
Не изглеждаше ли малко рисковано?
- Да съм с прекрасно момче? - В присъствието на приятеля му?
Трябва да опитате, докторе, може да е доста приятно.
Не забравяйте, че беше по-възрастен от мен.
исках да му докажа, че съм готова на всичко
За да те познае и от тази ти страна. Готова за сексуални игри?
Зная какво си мислите, но не беше така.
Кажи ми нещо повече.
Добре.
Върнах се вкъщи, тогава ме посети за първи път.
И въпреки това, имах за него мала изненада.
- Какво е това? - Тихо. Сложи ми ги.
- Така ли? - Така.
- Искам да го направиш. - Сериозно ли?
Да.
А какво ако съм насилник?
Би било супер.
Пол каза: "а какво ако съм насилник?" А ти си му отговорила: "би било супер".
Не говорете така докторе, никога не казвате неприлични думи, нали?
- А имаше ли смисъл? - Да, за мен да.
Това бяха празни приказки, хората правят това ежедневно.
Той ни каза че вашата връзка имала на него такова влияние...
...че започнал да изнасилва.
Това е глупост. Той е изнасилвал момичета, още преди да сме се запознали.
А ти не си знаела за това.
Вижте, Пол живееше на два часа път от мен.
Виждах го само през уикендите, през седмицата не зная какво е правел.
Говореше ми само за работата си, записвал музика и някакъв филм.
Млъкни! Стой и не мърдай! Затвори си устата!
А не знаеше ли, че е бил заподозрян, за изнасилване в Скарбъро?
Не!
Веднъж се скарахме за полицейски портрет във вестника, на който приличаше.
Но чак сле години разбрах повече по темата.
Виждали ли сте този човек?
Не знаеш ли защо са го разпитвалиi?
Чак когато беше късно.
Здрасти Гус, разгледай днешния вестник.
- Виж първа страница, Пол е там. - Още не съм чел вестника.
Трябва да го видиш, Пол е.. Пишат че е изнасилвач...
Не го позна само Ник. И други хора забелязали приликата.
Господа, разбирам, че това е Ваша работа..
По тези телефонни разговори го разбрахме. Нямахме друг избор.
Разбирам, много хора искаха да ме убият, след като публикувахте снимката ми..
Незнам какво да Ви кажа.. Обичам жените, дори имам годеница...
Но това във Санта Катерина - никога не бих направил нищо такова.
Така че ще ни разрешите да Ви вземем кръв за проби?
За да можем да ви отстраним от кръга на заподозрените.
Разбира се, моля. Както искате.
Сигурен съм, че всичко ще бъде наред..
Карла, знам че... преди с никой не си говорила за това и че няма да ти е лесно.
Но съм психиатър и трябва да работя професионално. Искам да те питам за сестра ти Тами.
Сигурна ли си, че си готова за това?
Разбира се, защо не?
Пол каза, че си ревнувала от Тами.
Не. Той се побърка по нея, защото беше девствена.
Беше разочарован че аз не бях, когато се запознахме.
- Мечтаеше за някоя недокосвана. - А Тами е била такава.
Тогава все още беше.
Били са доста близки. Не ти ли пречеше това?
Не.
Карла, трябва да те предупредя за нещо.
Мога да препоръчам освобождаването ти под гаранция, но трябва да си напълно откровена с мен.
- Не разбирам. - А онзи път, когато се прибрахте късно от покупки?
Завистта ти е перфектно документирана.
Това беше лятото на 1990?
Влизай вътре! Вътре!
Нямаше ви осем часа.
- Е и? - "Е и"?
- Чука ли я? - Господи!
- Не сме го направили, така че си е девствена. - Тя е обикновена курва.
Зная че я желаеш, Пол. Признай си.
Добре де.
И какво от това? Карла, какво от това? Искам да я имам.
Обичам те. Обичам тебе и само това има значение.
- Ние сме сгодени, Пол! - Да.
Искаш ли въобще да се ожениш за мен?
Карла, знаеш че искам!
И аз те обичам. Толкова много те обичам.
Не може никой да обича толкова много.
Карла, кажи ми, не се ли страхуваше, че ще го изгубиш заради Тами?
Докторе, мисля че ще имам нужда от успокоителни.
Искаш ли?
Не.
- Свършихме. - Добре докторе.
Всичко е наред Карла.
Ще се видиме утре.
Ще си поговорим за Тами, като си отпочинеш малко.
Добре. Довиждане.
Доколкото си спомням, обичаш шоколадови.
- Обичаш ли ме Карла? - Ти си моят крал.
А какво ако кралят си пожелае нещо... ... нещо много ценно?
- Например ако си пожелая девица? - Кралят е крал.
А ако девицата не иска?
- Дори не трябва да знае за това. - За Тами ли говориш, Пол.
- Не знам. - Престани, Карла.
Това много би ни сближило.
Завинаги.
Пол...
Помисли, помисли къде работиш.
Във ветеринарна клиника, имаш достъп до лекарства, нали знаеш за какво говоря?
- Не, Пол, не знам. - Знаеш Карла.
Тия лайна дето ги дават на кучетата и котките при операции... разказвала си ми за това.
- Те са за животни. - Нищо няма да и стане, Карла.
Карла, това желае твоят крал.
Ще го направиш ли за мен, ще го направиш ли?
Карла, аз съм твоят крал.
Чух че имаш за мен супер подарък. Хайде, не може вечно да го отлагаме.
Скъпи, не днес. Днес е Коледа.
Карла, нали се разбрахме. Всичко е готово, нали?
Добро момиче.
Това е моето добро момиченце.
А тука е нашата прекрасна сестричка Тами, която пие...
Какво пие? Едно, две, три, какво е това?
Не трябваше ли да сте само вие двамата?
Май някой се е напил? Какво мислиш за това?
- Сестра ти се е напила? - Така изглежда.
Да те питам Тами, добре ли си.
Колко сладко! Направи същото още веднъж.
Прекрасно. Но тя се е разгорещила.
Това е за теб, пийни си.
Невероятно е!
- Май ще трябва още малко? - Ще стане прекалено много.
Не се плаши, нищо няма да и стане.
- Обичам те Пол. - Аз също, любов моя.
- Искам те. - Наистина ли?
Наистина.
Момичето ми. Опитай това.
Най-накрая!
Провери я, за по сигурно...
- Хайде. - Какво?
Донеси го, хайде, отивай.
Любов моя, това е прекрасно. Обичам те.
Добре, направи го.
Хайде, направи го.
Обичам те, Пол.
Зная, скъпа.
Сложи и това на лицето. така, така...
Сладка е, нали?
Не ти ли харесва?
- Питах те нещо. - Да скъпи. Наистина е сладка.
- Съблечи се. - Какво?
No comments yet. Be the first to leave one.