Monarch: Legacy of Monsters

ЮТА, 2015 Г.

Тук е добре.

И тук.

Я виж ти!

Здрасти, Барнс е.

Получавам много странни данни.

Барнс.

Станция 47.

Искам да говоря със зам.-директор Вердуго.

Да, ще почакам.

Ду-Хо.

Залегнете!

Кентаро!

Кентаро, тичай!

Бързо.

Хайде.

Лошо.

ПО МОТИВИ ОТ "ГОДЗИЛА"

И ти си един стрелец. - Поне опитах.

Можеше да те убие, тъпако. - Тихо.

И сега?

Не можем да се бием с това. - Безсмислено е.

Май го няма.

Ужас, не се търпи! - Тихо.

Краката ми са мокри. - Тогава да се изнасяме бързо.

Хайде, Мей, стани.

Добре ли си?

Дали съм добре? Ще умра от измръзване. Радваш ли се, че дойдохме?

ТОКИО ЕДНА ГОДИНА ПО-РАНО

Дръзки творби. Защо такива и защо сега?

Светлина!

Поколеба се.

Въпросът е сложен.

Разполагаше с месеци да измислиш отговора.

Изкуството трябва да въздейства, не да бъде обяснявано.

Аз работя интуитивно.

Уважавам как твориш.

Но за да дават купувачите добри пари,

трябва да знаят какво получават, кого купуват.

Хората не купуват творбата.

А художника.

Знам, Кими, съжалявам.

След два часа отваряме, дотогава измисли убедителен отговор.

И двамата сме заложили много тази вечер.

Мамо.

"Смелата трактовка в линиите и интериорите на Кентаро Ранда

кара наблюдателя да преосмисли възгледите си за идентичността."

Не знаех, че синът ми е толкова провокативен.

Не съм.

Всички ще са във възторг.

Това ще значи, че не съм провокативен.

Гордея се с теб.

Баща ти също.

Дори не е виждал творбите ми. - Ще ги види тази вечер.

От летището идва право тук.

Ще изляза на въздух,

преди всички да накацат "провокативния" нов художник.

Кентаро, ти работи здраво. Заслужаваш го.

Вземи си хапки.

Снима ли ме?

Не.

Глупости, видях те.

Снимах плаката на изложбата ми, когато мина пред него като заблеян турист.

"Линии и интериори". Ама че претенциозно.

Много даже.

Бъди така добър да...

Добре.

Изтрих я. - Благодаря.

Защо не обичаш да те снимат?

Добре беше излязла.

Сваляш ли ме?

Просто съм честен.

Това ти ли си?

Да.

Има ли вино?

Евтино, гадно и претенциозно.

Претенциозно вино.

Пиеш ли уиски? - Обичам скъпо уиски.

Какъв късмет. В Япония има много скъпо уиски.

Супер.

Знам едно място. - Сега ли? Нямаш ли изложба?

По-късно ще се появя.

Добре.

Аз съм Кентаро.

Мей.

Мей.

Мей, закъде бързаш? По-бавно. - По-бавно?

Явно искаш да прибавя и пръсти към нещата, които ми дължиш.

Прав е, Мей, пести си силите.

Ще премръзнеш. - Трябва да изсъхнеш.

Не, дори да имаше с какво да запалим огън,

наоколо дебне чудовище.

Още ли е тук? - Не знам.

Нали имаше почти стогодишен опит?

Това е чудовище, Мей.

И те са като снежинките. Не съм виждал две еднакви.

Може би има някаква информация в ценните ти файлове.

Върви по дяволите с тъпите си файлове. - Полека с тях. Стига де.

Щом се стъмни, ще стане много студено. Нямаме храна и подслон.

Загубихме Ду-Хо. Къде отиваме?

На северозапад, към крайбрежието.

Там е по-вероятно да срещнем хора.

Май видях нещо от самолета. - Какво видя?

Някаква конструкция. Приличаше на топка за голф.

Сигурно е някаква постройка или селище.

Добре. Някоя от вас видя ли го? - Не.

Но Мей го видя.

Не, ти твърдиш, че си видял нещо, аз не съм.

На тяхна страна ли си? Още ли се сърдиш?

Не, няма нищо общо с теб. Просто умирам от студ.

Опитвам се да те спася.

Довери ми се.

Сота? - Парола.

Сота, аз съм, Кентаро.

Кой? - Кентаро.

Парола.

Забрави, и без това е дупка. Дупка!

Бързо!

Дупка ли? - Тя не искаше да каже това.

Докажи, че не е.

Харесваш ми. А теб ми е гот да те дразня.

Добре, сгреших.

Мей, това е Сота. Собственик, управител и кретен.

Така си е.

Имаш специално питие? Наистина си претенциозен.

Няма как.

Дай нещо по-добро.

Значи наистина си преуспял художник. - Проектирах осветлението.

Не може да бъде.

Затова ми търпи претенциите и ме пуска по-рано.

С какво се занимаваш? - С компютри.

Не е интересно като изкуството. Откога се занимаваш с това?

От малък, но професионално от тази вечер.

Днес е първата ти изложба? - Да.

Не трябва ли да си там? - Създавам напрегнато очакване.

Част от номера ми е. - Част от номера.

И това ли е част от номера? - В смисъл?

Тайният бар и ти, бъдещият велик художник.

Водил ли е други момичета? - Не бива да казвам.

Тъпчо.

Не казах, че е лош номер.

Не е номер.

Съдя за художника по изкуството му, не по дрехите и прическата.

Тези рисунки защо не са в галерията?

Не се продават.

Не само прическата ти я бива.

Кими ме прати при нейния фризьор. Хората купували художника.

Щом казва.

Разни богаташчета с повече пари, отколкото добър вкус.

Защо не кажеш на Кими кои творби искаш да изложиш?

Галерията е нейна. Рискува с мен. - Рискувала е?

Защото е великодушна?

Стига, това са глупости.

Хората не дават шанс току-така освен ако нямат изгода.

Доста цинично.

Такъв е животът.

Не е зле да тръгваш. Богаташчетата те чакат.

Ела с мен.

Не движа в такива среди. - И аз.

Свиквай, тежкарче.

Чакай.

Сега може да тръгваш.

Някой трябва да го каже. Не виждам постройки.

Сигурно са зад онези хълмове. - Сигурно?

Кентаро, разбрахме се... - Единодушно.

Упорит си, момче.

Не съм момче. - Чакайте.

Видях го.

Не, ей там. - Какво?

Къде? - Какво е това там?

Виждам го. Светлини от нефтена платформа или селище.

Важното е, че има нещо.

Ще вървим към него.

Може да е далеч, а преди това да те спипа онова чудовище.

Това, което видях, е по-близо. - Ако въобще съществува.

Кентаро, имаш богато въображение, но точно сега не го използвай.

Отивам.

Сам, ако трябва.

Боже, инатиш се като магаре.

Мре ти се, за да докажеш нещо? - А на теб?

Не. - Спрете, моля ви.

Видя нещо, така ли? - Да, сигурен съм.

Върви да го намериш и повикай помощ. Ние ще направим същото.

Късмет. На всички ни ще трябва.

Не може да го пуснем сам. - Той направи своя избор, Кейт. Да вървим.

Д-р Барнс, какво има?

АРЛИНГТЪН, ВИРДЖИНИЯ

Само да споделя екрана си.

Какво гледаме? - Радиация, гама-лъчи до 30 екзахерца.

Откъде идват? - Това е шантавото.

Такива излъчвания има само от пулсари. Огромни черни дупки в Космоса.

А тези? - Тези лъчи идваха от земята.

Откъде по-точно?

Засякох ги със стар модел приемник, някаква антика.

Ще имам предвид за новия бюджет. Къде? - Беше ритмичен сигнал, като пулсар.

Но в Аляска няма пулсари.

Благодаря, д-р Барнс. Изпратете ни данните и ще подготвим екип.