Daemang (Great Ambition / A Great Hope)

The Eastern Spirit Subbing Squad представя

ГОЛЯМАТА АМБИЦИЯ

= Епизод 19 =

Спрете!

Ти, с количката, казах да спреш!

Върви. Това е между нас двамата. Ти нямаш нищо общо.

Защо го направи? - Искам да те попитам нещо.

Защо се държиш по този начин? - А ти, кого преследваш сега?

Нима не знаеш?

Защо точно нея? - Вече ставаш досадна.

Изобщо не ти подхожда.

Отговори ми! Питам те за твое добро.

После ще говорим.

Ще ми отговориш сега. - Не искам да се бия с теб.

Прави каквото искаш.

Къде е той?

Пак си го наранил, нали?

И ти ли си на негова страна?

И ти ли го защитаваш? Защо?

Още ли не си разбрал?

Няма ли да спреш да ги преследваш?

В такъв случай, мисля да извадя меча си.

Съжалявам. - Раната е повърхностна.

Не успях да измъкна родителите ти.

Но ще направя всичко възможно.

Благодаря ти.

Ще донеса и някакви лекарства. Какво да взема за теб?

Кое лекарство ще те излекува?

Онзи път... Чаках те цялата нощ.

Зная. Брат ми ми каза.

Преби ме като куче, понеже се застъпих за теб.

Чаках те и на другия ден.

И това ми каза. Предаде ми думите ти.

Да дойда пред вас посред бял ден и да поискам ръката ти като истински мъж.

Знаех, че ме лъже. Ти не би изрекла подобно нещо.

Но си помислих, че има право.

Накрая ти дойде през нощта, за да ме отведеш.

Така е.

И много съжалявам за това.

Липсваше ми всеки ден.

Зная.

Искам да ти кажа толкова много неща.

Откъде да започна?

От самото начало. Разкажи ми всичко.

Добре.

Намерили сте къщата. - Влизайте бързо!

Не, благодаря. Донесох лекарство за раната й и малко храна.

Най-добре останете скрити тук.

Да, разбира се. Ще залостя вратите.

Ще тръгваме, преди някой да ни е видял.

Заключете добре. - Да, благодаря.

Добре ли си? - Какво имаш предвид?

Мислех, че го харесваш.

Кого? За Чейонг ли ме питаш или за Муйонг?

Това не ми харесва. - Кое по-точно?

Фактът, че си се увлякла по него.

Не ми харесва и това, че избягваш погледа ми.

Нека пак те попитам, дали си добре.

Наистина, чувствам се някак странно.

Когато приятел намери любовта, не трябва ли да се радвам за него?

Ако наистина ти е приятел, да.

Тогава ще му приготвиш одежди за сватбената нощ.

Но, Чангбок...

Имам чувството, че в гърдите ми е зейнала дупка.

Вятърът свисти през нея и сърцето ми зъзне от студ.

Май работата е по-сериозна, отколкото си мислех.

Това, че на света има и мъже, и жени си е голяма беля, нали?

Така е.

Ала за мен е облекчение.

Ако мъж и жена не са заедно, те си остават непознати.

Но това не важи за приятелите.

И понеже започнахме като приятели, аз не губя нищо, нали така?

Интересно, кога се сближихме толкова?

Заболя ме главата и ми е студено.

Да идем да пийнем нещо. Ама, че студ!

Казах на водача Че, че искам да бъда герой.

Нима всеки може да стане герой?

Че какво лошо има в това?

И според теб, какво е героят?

Достоен човек, който може да се ожени за момичето си, вдигнал гордо глава.

И така...

Надявам се всеки мой близък да стане герой.

Тули, Кундол и Талсик.

Искам децата ни да растат на място, където ще живеят герои като тях.

Няма ли да е хубаво?

Да.

Не мисля, че е непостижимо.

Трябва пак да се срещнем така, не мислиш ли?

Ти отново ще спиш до мен, както сега. Като сбъднат сън.

Нали?

Ваше Височество, носилката ви е тук.

Време е да се връщате.

Ваше Височество, чувате ли ме?

Какви ги вършите? Казах ви да пазите Негово Височество!

Така ни заповяда принцът.

Каза да не мърдаме оттук, докато не разпореди друго.

Кой е?

Това ли е домът на Пак Хичан?

Да, това е.

Значи не съм се объркал.

Какво ви води насам?

Ще може ли да прекарам още една нощ тук?

За вас е опасно да оставате.

Защо да е опасно?

Моля ви, влизайте по-бързо. Няма нужда да тревожим господаря.

Госпожо... - Съобщи ли му вече?

Пак Хичан, на вашите услуги. Господарю, трябва да внимавам

как се обръщам пред вас, заради присъствието на слугите.

Скъпа, гостът ни сигурно е уморен. Веднага му приготви стая.

Погрижи се лично.

Увери се, че слугите ще си мълчат за това.

Никой да не влиза или излиза.

Да, господарю.

Чухте ли за онези абсурдни слухове?

Защо стоите така? Сядайте и се разполагайте.

Направо не повярвах като чух, че принцът е напуснал двореца

насред разкаянието си на кралския площад.

Чух, че внезапно се появил в казармите на стражите.

Там държали господаря Юн и хората му.

Принцът се появил, когато бандитите ги освободили...

Какво може да означава това?

Дали пък принцът и бандитите не са се съюзили?

Слуховете са плъзнали навсякъде.

И ти ме събуди посред нощ само заради някакви си слухове?

Принц Кьомпьонг, вече не можете само да гледате безучастно.

А какво трябва да направя?

По-добре ли ще е, ако и аз закърша ръце като вас?

Или да почна да роня сълзи? Кое предпочитате?

Ваше Височество, царедворците са дошли,

защото искат да чуят мъдрите ви и проникновени слова.

А вашите думи издават безучастност.

Изправени сме пред огромна заплаха, а вие сте твърде сдържан.

Ще решат, че не мислите за народа.

Ораторските ти способности винаги са ме изумявали.

Моля ви, бъдете дипломатичен и спечелете доверието на министрите.

Ваше Величество, умолявам ви. Няма да имаме по-сгоден случай.

Първо трябва да намерим принца.

Само така ще разберем дали е действал по своя воля

или е бил подведен, както се опасяваме.

И ако...

Ако се окаже, че принцът е физически и умствено болен,

ще трябва да помислим какво е най-добре за страната и народа ни,

и да решим каква ще бъде следващата ни стъпка.

Защо не се приближите, за да пием чай заедно?

Ароматът му е чудесен.

Това е твърде голяма чест, Ваше Височество.

Не сте ли най-богатият човек в Чосон?

Хората често преувеличават, без да знаят истината.

Значи има някой по-богат от вас?

След като имаме крал, как бих могъл да се меря с него по богатство?

Няма нужда от всичко това. Аз вече не съм престолонаследник.

Избягах, защото не искам да бъда повече принц.

И понеже всички ви мислят за най-богатия човек в Чосон,

дойдох да ми заемете пари за пътуването.

Е, ще го направите ли?

Първо трябва да си починете. Изглеждате изморен.

Умората прави сърцето и духа слаби.

Лека нощ.

Според теб, как е редно да постъпим? - Откъде да знам?

Откакто се случи онова с г-н Юн, не мога да спя нощем.

Мой съпружески дълг бе да изпълня волята му и го направих, но...

Този млад благородник... Мъжът ми няма да му стори зло, нали?

Госпожо, говорете по-тихо.

Сигурна съм, че си наясно с плановете му.

Знаеш добре какъв е моралът на мъжа ми,

както и задълженията му, като поданик на страната.

Можеш да предположиш какво е намислил.

Дори да знаете,

дори да не одобрявате плановете му, какво можете да сторите?

Понякога и на мен ми е трудно да заспя.

Мисля си, че светът ни е като една каручка.

Хората като мен, които нямат качествата да я теглят,

трябва да са доволни, ако са поне спица на колелото.

Въртим се, въртим, докато не дойде време да умрем.

Жалко е, наистина, но не мога да направи нищо.

И ще продължиш по същия път, макар да знаеш, че води в грешната посока?

Но имам една малка утеха.

Винаги мога да се оправдая и да хвърля вината върху друг.

Ще живея ден за ден, а попитат ли ме, защо не съм направил нищо,

ще отвърна, че не съм имал друг избор.

Ще кажа, че не е било по моя вина и толкоз.

Лека нощ, госпожо.

Какво правиш навън? Още не си оздравяла.

Наспах се и сега се чувствам по-добре.

Можеш ли да ходиш?

Да се прибираме вътре?

Ако откажеш, ще трябва да те нося.

Излязох, защото се притесних. - За какво?

Събудих се, а теб те нямаше.

Седни тук.

Ще стопля вода, за да си измиеш лицето.

Чейонг...

Сега името ми е Муйонг.

И вече ти казах да ме наричаш "любими".

Спомена, че селото ти е в планината.

Да. Трудно ще го намериш, ако не знаеш коя пътека да хванеш.

В планината има много лечебни билки.

Ще ти хареса.

Много хора ли живеят там?

Не още, но скоро и това ще стане.