The Birdcage

23.976

РОБИН УИЛЯМС

ДЖИЙН ХЕКМАН

НЕЙТЪН ЛЕЙН

ДАЯН УЕСТ

КЛЕТКА ЗА ПТИЦИ

оператор ЕМАНУЕЛ ЛУБЕЗКИ

сценарий ИЛЕЙН МЕЙ

режисьор МАЙК НИКЪЛС

Агадор, къде е Старина? Тя е след 5 минути!

Ние сме едно семейство, аз и моите сестрички.

Пеем и летим на воля като пъстропери птички.

Всички хора ни се чудят: "Що за чудо е това?"

Но нека знаят - само любовта сплотява хората така.

Арманд, сем. Кенеди са тук. Да поемем ли сметката им?

Тед ли е? - Не, младите.

Жалко, че не е Тед. Почерпи ги по едно кафе.

Оставете си място за кафето.

Къде е Старина? - Агадор каза, че идва.

Ние сме семейство...

станете всички и пейте!

Ние сме семейство.

Старина не иска да излезе. Още е по пеньоар.

По дяволите!

Не знам какво става. - Накарай я да се приготви. Идвам.

По дяволите! Кармен да има готовност да я замести!

Скъпа, моля те, облечи се заради мен.

Виктория Пейдж няма да танцува танца на червените обувки днес.

И никоя друга вечер. - Обуй си чорапките.

Виктория Пейдж е мъртва. - Аз ще те обуя.

Знаеш ли как умря тя? Самотна обляна в сълзи за своя любим.

Ял ли си? Бледен ми се виждаш. - Не се дърпай!

Какво е това? - Витамини.

Купих ги за Арманд, но...

Между нас всичко свърши.

Албърт!

Албърт, отвори, миличък! - Махай се!

Не искам да ме виждаш! Изглеждам ужасно!

Върви си! Обаждам се на полицията!

Агадор, отвори!

Отваряй! - Опитвам се, но той пощръкля!

Албърт!

Искаш да ме разориш ли? - Не ме гледай, грозен съм.

Грозен, дебел и отвратителен! Агадор, така страдам!

Знам, скъпи, но ще ти мине.

Никога няма да ми мине! Мразя живота си!

Луд ли си? Клубът е пълен! - За теб съм само дойна крава!

Моите чувства не те вълнуват!

Интересувате само шоуто! Не нашето, а твоето шоу!

Искам брачен договор! Още сега!

Нямам у себе си. Утре?

Не ми дръж такъв тон! - Какъв тон?

Презрителния тон, който означава,

че знаеш всичко, понеже си мъж, а аз - нищо, защото съм жена.

Ти не си жена! - Негодник такъв!

Спокойно бе, хора!

Той ме направи такава!

Някога бях прекрасна, млада, пълна с надежди...

Виж ме сега - едно ниско, дебело, неуверено, застаряващо същество!

Аз ли съм виновен, че си нисък?

Какво да правя? Да пусна ли Кармен, вместо Старина?

Нямаме друг избор.

Никаква Кармен! Как смееш!

Пусни Кармен. -Не!

Хората са дошли заради мен.

Старина няма да ги разочарова, дори в това състояние.

Пусни мамбото. Беатриче, Данте и стълбата.

Ръцете ми треперят. Агадор, дай ми от хапчетата "пирин".

Какво пиеш? - Нищо.

Едно преди шоуто и едно след това. Не ме моли за още.

Благодаря ти, миличък Агадор. - Оставям ти го тук.

Дишай дълбоко.

Бихте ли ме оставили сама, за да се приготвя?

Да я оставим.

Защо му даваш наркотици? Какъв е тоя "пирин"?

Аспирин без първата сричка. - Гениална идея.

Знам.

Бръснеш си гърдите сега?! - Нямах време за депилация.

Няма нищо по-отвратително от безразличието.

Направих всичко, за да ти се харесам.

През последната година свалих и качих над 45 кг.

Разгъвах се като акордеон от 50-ти до 42-ри размер,

а ти не каза и дума.

Нито ме окуражи, нито реагира на старанието ми.

Без хапчетата "пирин" нямаше да издържа.

Ако не свършиш с грима, ще се гръмна.

Ти не ме обичаш вече.

В живота ти има друг мъж. Усещам го.

Освен това видях в хладилника бутилка бяло вино.

А аз пия само червено. Ти също.

Няма никакъв мъж. Минах на бяло, защото червеното съдържа танин.

Долу те чакат 150 души, половината от които са Кенеди.

Чакат да аплодират великата Старина.

Танин! Какво правиш, докато съм на сцената?

Нищо. - Къде ходиш, докато аз се трепя?

Познавам този поглед. Хайде, удари ме!

Нали това искаш? Удари ме!

Удари ме де!

Дами и господа,

единствената, уникалната, феноменалната Старина.

Благодаря и добре дошли в "Клетката за птици"!

Както виждате, връщам се от сафари и си донесох нов маншон.

Той си има и някои аксесоари.

Не ме гледайте така! Не съм го убила.

Той просто почина и ми остави всичко в наследство.

Къде е двойката, която чества годишнина от сватбата?

Моите поздравления, милички.

Може би и аз скоро ще имам повод за празнуване.

Открих мъжа на живота си.

Знаете, че не обичам да се перча, но...

Отдавна познавах момчето от бакалията.

Бе толкова невзрачно, а някои твърдят, че бил негодник...

Пардон!

Здрасти. Какво ще кажеш? - Мязаш на Луси Бол.

Аз съм комбинация от Луси и Рики.

Кошмар! Извади виното от хладилника,

сложи го в лед и си свободен.

Защо ми говориш, сякаш съм ти слуга?

Защото си ми прислужник.

Баща ми беше шаман на селото, а майка ми - върховна жрица.

А защо се преместиха в Ню Джърси?

От глупост. Искаха да направя кариера.

Кариера! Кога ще ме прослушаш?

Когато добиеш талант. И махни перуката, че ще те издам на Албърт.

Аз пък ще му кажа, че се виждаш с друг мъж.

Ще ти кажа две думички: зелена карта.

Изчезвай и не заключвай вратата. - Какво животно!

Хайде, Глория.

Я как си се разхубавил! - И ти не изглеждаш зле.

Не е вярно. Наистина?

Подпухнал съм.

Наистина ли изглеждам добре? - Страхотно.

Подстрижката ти отива.

Ял ли си? Нещо за пиене?

Бира, ако имаш. - Нямам. От нея се подувам.

Бяло вино?

Кога започна Албърт? - Току-що.

Освободих Агадор.

Сами сме, както пожела.

Откога пиеш бира?

Трябва да ти кажа нещо. Но не реагирай както обикновено.

Господи!

Ще се женя.

Не исках да ти го казвам по телефона.

За една състудентка. Разбираме се...

Разстроих ли те? - Нека ти кажа защо.

Първо, ти си само на 20 години. - Знам, че съм млад,

но ти винаги си казвал, че съм твърде разумен и си прав.

Вече имам оферти за работа, а в твое лице - страхотен модел за подражание.

От всички познати само аз не съм с разведени родители.

Стига четки!

Нали не си против? - Има ли значение?

Да. Дай ми благословията си, преди Албърт да се е разпищял.

Не мога и няма да го сторя. Това е налудничаво.

Ако се жениш, троши си главата. Да не ме молиш после за нещо!

Аз нямам нищо общо. - Добре. Щом така искаш.

- Довиждане, татко. - Чао, сине.

Провали ми блъфа! - Добро изпълнение.

Малко се поколебах. - Кажи, че мога да се оженя.

Винаги съм мечтал да се ожениш, но не толкова рано.

Хайде, седни за малко.

Да пием за катастрофата.

Шегувам се.

Ще го преживея.

Как й е името? - Барбара.

Да не си луда? Изключено! Нямаш и 18!

Барби, кога го видя за последно? - Не ми викай Барби!

Днес в 14 часа. А от година спим заедно.

Правил ли си е кръвна проба? - Да. Аз също.

Трябва да изчакате до изборите.

От какво семейство е младежът, Барби...ра? Баща му какъв е?

Работи към Съвета за култура. - Наистина ли?

Дето финансира гей изложбата на Мейпълторп?

Не, той е културно аташе в Гърция.

Наистина ли?

Това пък какво е?

Вид дипломатически пост. Нещо като посланик.

Каква е майка му? - Домакиня.

Колко свежо, нали, Кевин? - Не ми е до това сега.

Всичко наред ли е? - Да, току-що им казах.

Аз също. Татко много се развълнува.

В момента вдига тост за нас. Сега ще ти го дам.

Нали техните бяха в Гърция? - Татко, затвори!

Здравей, Барбара. За вашето бъдеще!

Мамка му! Това не беше тостът ми.

Счупих чашата. Извинявай.

Нищо. Беше ми приятно да се чуем. Пак ще си поговорим.

Как смееш да ме подслушваш? - Ти каза, че са в Гърция!

Видели сте се днес в 14 часа, а сега е в Гърция при баща си?!

Не.

В Гърция ли?

Върнали са се за ваканцията. Сега са във вилата в Саут Бийч.

Там като Палм Бийч ли е? - Почти.

Намира се на две минути от дома на Буш на Фишър Айлънд.

Наистина ли?

А-ха!

Почакай. - Кой е той?

Къде е този боклук? - Не викай! Вал е тук.

Вал?

Спи в стаята, ако не ми вярваш.