Heart to Heart (하트 투 하트)

The Eastern Spirit Subbing Squad представя

СЪРЦЕ ДО СЪРЦЕ

Обичам те!

= Епизод 14 = "Обичам те!"

Аз съм Йонгджи.

Йонгджи?

Баба ми е О Йонгне.

Баба ми е икономката от Наджу.

Аз... Аз... убих...

брат ти...

Какви са тези глупости, по дяволите?!

Ти ли й наговори тези неща? Ти ли я превърна в Йонгджи?

А ти й повярва?

Как така ще си Йонгджи? Ти си Ча Хонгдо!

Наистина е Йонгджи.

Дядо ти също знае, но не искаше ти да разбираш.

Затова беше против връзката ви.

Да вървим, Исок. Ще говорим у дома. - Не.

Искам да говорим тук.

Кажи ми. Как така ще си Йонгджи? Ти си Ча Хонгдо!

Аз съм това дете.

Аз и баба ми.

Не.

Не! Не! Не може да бъде!

Не! - Исок. Исок!

Исок!

Исок! - Стой тук, мамо. Не ме следвай.

Госпожо Гъм, остани с мама. - Какво? Какво се е случило пак?

Започни отначало и ми кажи какво става.

Не беше ли против Ча Хонгдо заради дегизировката?

Гордостта ти не беше ли наранена, защото харесваше госпожа О?

Каква е истинската причина да си против Хонгдо? Моля те, кажи ми.

Каква е причината да си против?

И защо мама казва, че ще умре, ако се виждам с Хонгдо?

Кой ти каза? - Не е вярно, нали?

Объркал си се, нали? Станала е някаква грешка.

Икономката от Наджу е променила името на внучката си

на Ча Хонгдо.

Това не значи абсолютно нищо.

Мислиш ли, че ще се вържа? Явно си заблудил мама, но не и мен.

Защо си стигнал толкова далеч?

Щеше ми се да не научаваш истината.

Не ме лъжи.

Това е клевета. Ще стигна до дъното на всичко.

Ще ти докажа, че Ча Хонгдо не е онова дете.

Ко Исок!

Иконом Ан! Иконом Ан! - Иконом Ан.

Ти си изфабрикувал това, нали? Отговори ми.

Дядо ли те накара да натопиш Ча Хонгдо?

Той ме помоли да проуча О Йонгне и така разбрахме за Ча Хонгдо.

Така се стекоха обстоятелствата. И аз бях шокиран.

Явно нещо се е объркало. Моля те, провери отново!

Ела с мен.

Откъде я взе? - От Ча Хонгдо.

Тя спомня ли си? Тогава беше само на 6 г.

Сигурно знае от баба си. Щеше да е добре да си спомня случилото се.

Какво да си спомня?

Това не е Ча Хонгдо.

Бъркаш я с друг човек. Тя знае всичко.

Разказах й за брат си. Ако това е Ча Хонгдо, тя щеше да ми каже.

Щеше да си спомни, като й разказах!

Но тя не каза нищо. Това е доказателството.

Ча Хонгдо не е онова дете, не е Йонгджи.

В никакъв случай!

Казах му всичко, бабо.

Свърши. Всичко вече е в миналото.

Нараних го.

Дали някога пак ще се срещнем?

Липсваш ми, бабо.

Бате, това се счупи.

Оправи го.

Не е възможно.

Как... Как така Ча Хонгдо ще е Йонгджи?

Ча Хонгдо!

Ча Хонгдо!

Имаш ли доказателство?

Нямаш, нали? Защото няма как да съществува.

Това, че баба ти е била от Наджу, не означава, че ти си Йонгджи.

Спомням си. - Какво?

Как баба ме наричаше Йонгджи.

И бегло помня как си играех в двора на къщата ви.

Нито веднъж не си ми го казвала.

Знаеше ли всичко това, когато дойде в дома ми?

Не. Тогава не помнех.

Когато видях снимката, в ума ми изникна складът,

после фактът, че запалих клечката кибрит, а също и твоето лице.

Откога знаеш?

Заради това ли каза, че си сгрешила?

Затова ли прекара нощта с Чанг Дусу?

Двамата сте търсили изход от ситуацията ли?

Когато си намерила снимките, си се усъмнила.

Трябваше да ми кажеш. Тогава защо? - Уплаших се!

Уплаших се, че случилото се с брат ти е по моя вина!

Това е толкова ужасно. Как бих могла да ти кажа?

Сама каза, че си Йонгджи. И какво ще направиш сега?

Когато загубихме брат ми, изгубихме всичко.

Серо, която нямаше никаква вина, израсна далеч от семейството си.

Мама се разболя, а дядо изгуби сина си, внука си и дори снаха си.

Всичко това, защото едно дете решило да си поиграе с огъня.

И това дете си ти?

Била си ти, без капка срам?

Чуй ме много добре. Погледни ме! Погледни ме в лицето!

Ако си била ти, знаеш ли какво означава това?

Съвземи се и ме слушай!

Ако си била ти,

значи ти си разрушила семейството ми

и живота ми!

Как ще ми се реваншираш? Как ще поемеш отговорност?!

Без капчица срам...

Наистина е странно. Както и да го гледам, си е странно.

Защо само повтаряш, че е странно? Случаят е на 23 години.

Виж доклада на пожарната оттогава. - Какво е това?

Огънят е запален с кибрит. - Но това е запалка.

Намерена е на мястото.

Дали е кибрит, или запалка, случаят е стар и не ни засяга.

Наблизо съм. Може ли да се видим?

Значи не знаем чия е...

Видях те и се изпълних с енергия.

Ето. Свърши ми работа. - Само заради това ли дойде?

Създаваш си излишни тревоги. - Ще те питам нещо.

Вчера, когато ти звънях, с Хонгдо ли беше?

Да. Бяхме заедно. - Разочарована съм.

Бил си с нея, защото сега й е тежко, нали?

Знам, че смъртта на брат ми има нещо общо с нея.

Батко и останалите от семейството не ми казват нищо.

Чувам за Илсок, докато минавам край тях или от прислугата.

Дори сега никой нищо не ми каза. Не знам нищичко.

Хонгдо знае ли, че Ко Исок вече е наясно?

Случайно баща ти или дядо ти да пушат?

Някой от семейството ползва ли запалка?

Извинявай. Моментът не е подходящ. Съжалявам.

Дойдох, за да ме заредиш с енергия, а се чувствам още по-изтощена.

Тръгвам си.

Серо!

Серо, почакай.

Виж се само. Трябваше да ме пуснеш да си отида, защо ме спираш?

Не знаеш ли, че така подвеждаш момичето, че го харесваш?

Караш ме да се надявам. - Не знаех. Просто ми стана кофти.

Ти си от мъжете, които вдъхват надежди на жените.

В началото и аз не се интересувах от теб.

Но ти ми пя, отведе ме вкъщи,

дори ме изслуша и попита дали имам приятели.

А сега казваш, че не значи нищо. Пак ме разочарова.

Сега у нас е лудница, притеснявам се за брат ми,

а ето че ти ме хвана за рамото и се почувствах по-добре.

И въпреки това казваш, че това не значи нищо?

Направих го, защото се тревожа за теб.

Ако се тревожиш за всяка срещната жена, значи си играч.

Играч?

Не ти ли се струва, че мислиш твърде едностранчиво?

Направих го, защото се тревожа за теб. Не като жена, а като човек.

Познати сме. Не може ли да те изслушам?

Достатъчно. Значи ми казваш, че не съм единствената за теб?

Разбирам. Ще вървя.

Няма ли да ме задържи?

Да не се опитваш да убиеш единствения си останал син с това поведение?

Какво ще правиш сега, когато Исок вече знае?

Какво става? Какво да ти дам? Храна? Гладен ли си?

Божичко! Твърд алкохол...

Исок, ела тук. Нека поговорим.

Явно вече имаме присъда.

Смъртно наказание ли е, или доживотен затвор?

Ще заведете иск за щети? Хонгдо няма пари, ще трябва да продава органи.

Ко Исок! Колкото и да повтаряш, че я обичаш, тя уби Илсок.

Не разбираш ли защо се държа така? Тъкмо я срещна. Толкова ли е чудесна?

Доволна ли си, че има кого да обвиняваш?

Какво? - Говоря за вината ти.

Щастлива ли си, че я прехвърли на Хонгдо?

Така няма да стане. Каквото и да му кажеш, няма да те чуе.

Качвай се. - Да поговорим ли за вината?

Йонгджи бе на 6 г, а брат ми - на 12. Чия е вината?

На децата ли? На възрастните е.

Нали помниш, мамо? Ти ни каза да излезем навън.

С татко почнахте да се карате и ти ни прати навън с Йонгджи.

Вие с татко ни отпратихте. Заради тази вина ти се поболя.

Мислех, че имаш поне съвест.

Отдъхна ли си, когато Хонгдо се появи?

Така... ли мислеше през цялото това време?

Че Илсок умря заради мен? - Няма ли да престанете?

Затова исках да покрием всичко. - Какво има да се покрива още?

Заради това ти желание, времето за нас спря преди 23 г!

Нещо промени ли си? По-добре ли стана?

Мамо, попита дали вината е твоя. Не е. Моя е.

Аз... аз убих брат си.

Какво говориш?

Мразех го. Не знаеше ли?

Дядо, ти, татко - всички обичахте само него, но аз го мразех.

Аз го затворих в онзи варел

и натиснах капака, за да не може да излезе.

Натиснах го така, че и да иска, да не може да излезе. Разбираш ли?!

Не! Недей!

Искаше ти се аз да бях умрял вместо него, нали, мамо?

Не, не...

Трябваше да съм аз, а не той, нали?

Не! Не...

Батко...

Става дума за Йонгджи.

Момичето, което е запалило пожара в дома на президента.

Да. Неотдавна я открихме.

Онова дете Йонгджи