A Woman Called Golda

Този филм се базира на факти.

Някои герои и случки са променени в интерес на драматизацията.

Translation ZALMEN BEHAR

Милуоки, 1977г.

Беше велик ден за училището на 4-та улица.

Беше велик ден за нея.

Тя си идваше у дома.

Когато вече се приближавахме, трябваше да й напомня за нещо.

В крайна сметка, това беше част от работата ми в продължение на 30 години.

Голда, цигарата.

Какъв е проблемът? Страхуваш се, че ще умра млада ли?

Децата. Вече почти стигнахме.

ЖЕНАТА НА ИМЕ ГОЛДА

Translation ZALMEN BEHAR

Шалом, Голда.

Благодаря. - Моля.

Шалом.

С пеенето на "Хатиква",

националният химн на Израел,

казваме добре дошла в училището на 4-та улица,

на нашият най-изтъкнат възпитаник:

Г-жа Голда Меир,

бившият премиер на Израел.

Шалом.

Шалом за вас.

Това е красива дума.

Тя означава "здравей". И "довиждане".

Но което всъщност означава, е "мир".

Нека мирът да е с вас.

Г-н Мейси, уважаеми преподаватели,

уважаеми гости, и вие деца...

Скъпи деца.

Опитвах се да си представя как да изразя чувствата си,

идвайки към моето старо училище,

където, като се оглеждам наоколо...

Наистина, това е невероятно. Изглежда нищо не се е променило.

С изключение на мен.

Това, което ми идва на ум е поговорката...

Една стара еврейска поговорка,

на един древен мъдрец, който се казва Хилел.

Той е казал:

"Ако аз не се погрижа за себе си, тогава кой ще го направи.

Но ако се грижа само за себе си, тогава, какво съм аз?

И ако не сега, тогава кога?"

Тези думи имаха голямо значение за мен през целия ми живот.

И ще ви кажа защо.

Как мога да я опиша?

За хората по целия свят,

тя беше една от най-великите жени на този век.

Някои казват, че тя беше най-великата.

За мен е трудно да преценя.

За мен, тя беше моята дългогодишна скъпа приятелка.

Спомням си, когато отидох за пръв ден на работа като неин асистент,

я наричах г-жа Майерсън.

На втория ден, тя ми каза:

"Лу, нали нямаш против да ме наричаш Голда,

както всички останали?

Да?

Искам да попитам: Беше ли добра ученичка? Имаше ли добри оценки?

Ами, мога да си спомня за няколко "А",

някои "Б+", някои "Б".

Под това, по някаква причина, паметта ми не работи.

Паметта на г-жа Меир е твърде скромна.

Погледнахме в архива за нея. Тя беше отличника на класа си.

Е, надявам се, да не се забелязали,

коментарите на моите учители, че бях твърде приказлива.

А, да. Следващия въпрос.

Г-жа Меир, как така напуснахте?

Напуснала какво?

Америка. Защо напуснахте Америка и отидохте в Израел?

Е, това е един много добър въпрос.

Повярвайте ми, ако бях родена в Америка,

съм сигурна, че никога нямаше да я напусна.

Но моите ранни години,

бяха много по-различни от тези на едно американско дете.

Разберете, бях родена в Русия.

Защо татко прави това?

Тихо. Пази тишина. Не говори толкова много.

Какво е това крещене навън, Шейна?

Те казват, че сме убили техния Господ.

Изгасете лампите!

Убиец на Христос!

О, моля те Боже, мисля, че си отиват.

Ами ако се върнат, татко?

Просто трябва да държим загасени лампите и да сме много тихи.

Това ли е всичко, което ще направим?

Какво друго можем да направим?

Съжалявам, Шейна.

Не съм ядосана на теб.

Ядосана съм на татко.

Защото има и по-добро нещо, отколкото да се крие в тъмното

и той не иска да го направя.

Е, ще го направя така или иначе.

Въпреки, че заради това мога да бъда изпратена в Сибир.

Защо?

Заради това, ако си ционист.

Какво е това?

Ами...

Това е евреите от всички краища на света...

да се съберат, за да направят наша държава

в Палестина.

Къде е Палестина?

Ти знаеш.

Това е Обетованата земя,

която Бог е дал на евреите. Където трябва да живеем.

Можем ли да отидеш там сега?

Не.

Но се надяваме, че един ще можем.

Знаеш ли нещо, Шейна?

Веднага щом мога да отида там, отивам.

Разбира се, Палестина беше управлявана от турското правителство...

И много малко евреи можеха да отидат там.

Но хората просто не могат да живеят

в такъв задушаващ, ужасен страх.

И моите родители направиха така, както много хора

от различни религии и националности правеха тогава,

за да се спасят от преследванията

и бедността на Европа.

Ние емигрирахме в Америка.

Благодаря.

Как така избрахте Милуоки?

Е, баща ми беше дърводелец

и това е мястото, където той си намери работа.

Не си спомням много. Бях само на осем години.

Тогава ли ви хрумна, че искате да станете министър-председател?

Не, не.

Такава работа, никога не съм искала.

Нито дори в деня, когато бях избрана.

Не, не.

Исках да стана учителка.

Мислех, че да обучаваш деца

е най-добрата работа, която човек може да върши.

Но моите родители имаха различни идеи, все пак.

Те искаха да се оженя.

Имахте ли някакви гаджета?

Разбира се, че имах гаджета. Защо не?

Е, тогава се появи един по-специален.

Но може би вече не беше момче.

Той беше по-възрастен от мен.

Той беше ли хубав?

Така си мислех.

Той беше художник на надписи, когато имаше работа. Което не беше много често.

Първият човек, с когото някога се запознах,

който наистина обичаше поезията и музиката.

Обикновено ходехме на концерти заедно.

Концерти в парка, които имаше. Те бяха безплатни.

Гръм ли чух?

Не. Тимпан.

Какво?

Тъпани. Чула си тъпани.

О, шшт.

Току-що го чух отново. Звучи ми като гръм.

Голда, моля те.

Това е великата "Ероика" на Бетовен.

Моля те, тихо.

Това е новата ми шапка. Ако завали, цветът й ще изчезне.

Не, не.

Да, да. Продавачката ме предупреди.

Тя каза, какво очаквам за 10 цента.

Не, искам да кажа, че няма да вали. Това не е гръмотевица.

Сигурен ли си?

Ако пък е, Бог пуска гръмотевицата в отличен синхрон с музиката.

Тихо.

Съжалявам, ако съм предизвикала смут, Морис.

Въпреки, че не е моя вината, че си толкова остроумен.

Наистина ли мислиш така?

Това беше забележка изпълнена с много хумор.

Благодаря.

Предполагам, че също ти дължа извинение.

Трябваше да изкажа комплимент за новата ти шапка.

Наистина ли харесва? - Много е хубава.

За 10 цента.

Благодаря.

Голда, бих искал да обсъдя нещо с теб.

Не трябва да бъде точно в момента.

Кажи ми, когато ще бъде подходящо

да обсъдим сериозен въпрос.

Сега е добре.

Въпросът е за брак.

И се отнася до теб и мен, това ли имаш предвид?

Нямам предвид, президента Удроу Уилсън и жена му.

Голда, знам, че нямам какво толкова да предложа.

Освен фонографа, на който са му нужни нови игли.

Но, ти самата каза, че е първият без фуния, който си виждала.

Това е вярно.

И аз те обичам, Голда.

Обичам те много.

Наистина ли искаш да се омъжиш за мен?

Аз не съм лесен човек.

Баща ми казва, че съм абсолютно безкомпромисна.

Не вярвам, че баща ти е казал така.

Прав си. Това, което баща ми каза, че съм инат като магаре.

Но причината е,

че знам какво е важно за мен.

Е?

Ти си важен за мен.

Обичам те, Морис. Знаеш, че те обичам.

Така че след това

за кое си безкомпромисна?

Палестина.