It's Okay, That's Love (Gwaenchana, Sarangiya / 괜찮아, 사랑이야)

ВСИЧКО Е НАРЕД, ТОВА Е ЛЮБОВ

Наименованията на болестите и диагнозите в сериала са измислени

= Епизод 14 =

Докога трябва да стоя прав? Искам да седна.

Обичам те.

Нека да останем така още малко.

Добре.

Бързичко се измий и ела.

Ако закъснея, ще се притесниш.

Спомняш ли си?

Когато плака през първата ни нощ на плажа?

Какво мислеше тогава? Обеща, че ще ми кажеш по-късно.

Каза, че след като изслушам историята ти,

и ако и тогава кажа, че те обичам,

едва тогава

ти ще ми повярваш, че наистина те обичам.

И после ще ми кажеш,

че и ти ме обичаш.

Добре, ще споделя това, което тогава не можех.

Страхувам се, че след като чуеш историята ми,

повече няма да ме харесваш.

Но ще ти я разкажа.

Ако ти е трудно, недей, Хесу.

Не, решила съм.

Винаги съм била силна, ужасна,

егоистична,

но поне пред теб ще мога да се разкрия.

Ето това за мен е любовта.

Когато завършвах гимназия,

в училище ми се обадиха, че баща ми е в Спешното.

Не бях изненадана.

Това се случваше често.

Когато тичах към болницата, си пожелах,

баща ми да не е жив.

Но той отново оцеля.

Бях нещастна.

Почувствах се, че мъките започват отначало.

Г-н Ким! Защо не се срещате с майка ми?

Защо спряхте да я виждате? Защо не й давате пари?

Искам да уча.

Защо зарязахте майка ми? Защо?

Защо?

Тогава мама и г-н Ким започнаха да се срещат отново.

Продадох майка си на г-н Ким без капка свян,

и постъпих в медицинския колеж.

Обичам те. - И аз те обичам.

Обичам те, Хесу.

Много те обичам.

Хан Кангу

Петък, 5-ти.

Джеюл, нали не си забравил

да дойдеш да ме посрещнеш, когато излизам?

Ще ти се обадя, така че ме чакай!

Хан Кангу

Ънсу

Ънсу

Спи ми се.

Спиш в спалнята?

Да.

В леглото.

Вероятно си ме излекувала.

Не говори, а спи.

Ела в старата ни къща.

В онази ужасна къща, където живяхме навремето с мама.

Хан Кангу

Ало?

Да, Кангу.

Извинявай, но в момента не мога. Хесу е при мен,

Трябва да се срещна с брат си.

За какво говориш?

Какво за миналия път?

Да, како. Какво?

Къде си, бе, момиче?

Какво се е случило, та плачеш посред нощ?

Разбрах от Соньо,

че Чанг Джеюл е луд!

Ей! - Джеюл не е луд, а е болен.

Дай ми телефона, върни ми го!

Дай ми телефона!

Йонгджин

Да, Хесу? - Йонгджин.

Изпратих на съобщение адреса на Джеюл.

Ела с линейката.

Сега ли?

Ако искаш, да изчакам?

За да останеш с него още малко.

Джеюл

за първи път спи спокойно в леглото.

Иска ми се да го оставя да поспи още малко, но…

Добре, тръгвам след 30 минути.

Моля те,

приготви успокоителните,

за да го прехвърлим, докато спи,

и да не разбере нищо.

Джебом вече е освободен? - Спри да говориш. Нямаме време.

Отивай в Паджу при майка му. Веднага! - Добре.

Карай по-спокойно.

Хесу, с Джеюл ли си?

Хесу, извинявай, тревожа се за Кангу. Отивам да го видя.

Притесних се, защото каза, че се обажда за последен път.

Днес брат ми беше освободен.

Ще се видя и с двамата, и после ще се върна.

Донгмин, идете до ул. "Янгсури" №16. Джеюл се е отправил натам.

Ако този път не спечеля конкурса, просто ще умра там.

Ако е инцидент, ще изплатят застраховката.

Мама ще получи парите.

Джеюл.

Съжалявам, Хесу.

Къде си? - Кангу, нали разбираш… той…

Хесу, аз ще… Ще ти се обадя по-късно.

Просто ми кажи къде си, Джеюл.

Отивам да се видя с Кангу.

Почти стигнах…

Чанг Джеюл!

Джеюл…

Подготви успокоителното.

Защо питаш къде съм, като аз също отивам натам?

Може ли да закъснея малко?

Какво?

Мамка му!

Как кара тоя!

Защо ще закъснееш? Нали ти си с кола, пък аз съм пеша?

Да не си изплашен, че ще ме срещнеш?

Защо да съм изплашен?

Радвам се, че заедно ще се напием днес.

Момент, братле.

Кангу, къде си?

Прибирам се от училище.

Не мога да говоря по телефона.

Мама събира багажа, стяга се за преместване.

Ще побързам, за да й помогна.

Кангу, нека се видим преди това.

Не отивай там. Къде си сега?

През цялото време бях щастлив заради теб, писателю.

Ти винаги се грижиш за мен,

но аз не го заслужавам.

Харесваше ме.

Никой друг на този свят не ме е харесвал.

Исках да спечеля конкурса

заради мама, както ти си направил.

Исках и аз да съм добър заради нея.

Писателю, знаеш, нали? Че наистина съм ти благодарен.

Недей да ми благодариш.

Не още, рано е да казваш това.

Съжалявам. Честно казано,

ти ми беше в тежест. Знаех, че имаш проблеми,

но не дойдох да те потърся.

Съжалявам. Няма да допусна това да се случи отново, Кангу.

Не!

Кангу…

Кангу…

Там е…

Ето там е… Кангу… Там…

Джеюл!

Джеюл! Чанг Джеюл!

Джеюл!

Хесу!

Ето там.

Кангу е там… ранен е.

Аз съм…

Аз съм добре.

Погрижете се за… Кангу.

Кангу е там… Направи нещо.

Направи нещо.

Измислил е, че Кангу има болестта на Лу Гериг.

Подсъзнателно е споделял същите симптоми.

Пример за това как тялото се съсипва, контролирано от ума.

Соньо е възхитена, че не скъса с Джеюл,

затова е решила да стане доктор като теб.

Хесу, страхотна си!

Но й се скарах да си затваря устата.

Поспи малко.

Нека обобщим всичко досега.

Преценката на Джеюл за реалността се е разпаднала на парчета.

След като Чанг Джеюл е бил нападнат от брат си преди 3 години,

подсъзнателно е решил, че брат му

винаги ще го обвинява, докато не умре.

Тогава е създал образа на Кангу.

И съвсем съзнателно е започнал да пише сценарий,

който да води до смъртта му.

Да умре, спасявайки Кангу.

Подсъзнателно избира да е инцидент, вместо самоубийство,

защото така ще причини по-малко болка на майка си.

Според него, това е най-добрият начин

да компенсира брат си, когото несправедливо е обвинил

и пратил в затвора преди 14 години.

В допълнение,

само така може да запази майка си

в дисоциативно състояние завинаги.

Дали постъпих добре,

разказвайки всичко това на Чанг Джебом?

Ръкавицата е хвърлена.

Благодаря. - Да.

Бре, той имал съвест! Ще ми даде цялото това състояние.

Смешник!

Кажи на майка ми, че тя го е убила.

Излекувай я. Дай й амитал.

Когато човек лъже, с амитал би си признал,

но при дисоциативното състояние амиталът няма да помогне.

Лекувай си я сам.