Eighteen, Twenty-Nine (열여덟 스물아홉)

The Eastern Spirit Subbing Squad представя

18 СРЕЩУ 29 = Епизод 4 =

Хье Чан…

Какво правиш? - Всичко е наред, ела насам.

Канг Бонг, предупредих те!

Първата ми целувка ще е с някой, когото обичам, ясно?

Тя вече беше с мен!

Лъжеш!

Хье Чан, какво ти е на лицето?

Изглежда е отслабнала през нощта.

Братле, гърба ли си нарани?

Не преигравай.

Не, ние…

Засрамваш децата.

Не се тревожи, те без проблем

ще те направят дядо в най-скоро време.

Бонг Гю, ти също трябва да се ожениш.

Трябва да оженим всички мъже тук.

Яж, че плюеш храна навсякъде.

Не…

Побързай и се нахрани, иначе ще закъснеем.

Това е тиква, ти я обичаш…

Как върви дисертацията ти?

Да си в колеж е забавно, нали?

На теб компютърно инженерство ти се отдава.

Много си шумна, стой си мирно отзад.

Бонг Гю, ще ме разведеш ли из училището си някой ден?

Когато поискаш.

Хье Чан, ти ходи в колеж. Аз не успях, но ти дори го завърши.

Не си спомням! - Защо крещиш?

Спри и ме остави някъде тук.

Ще те закарам до колежа. - Да, да отидем до там!

Да отидем до училището му, а? - Хье Чан!

Съвземи се!

Добре ли си? - Сънува ли нещо?

Защо… защо катастрофирах онзи ден?

Спомням си, че… шофирах.

Наистина, спомняш ли си?

Паметта ти се връща, Хье Чан.

Така ли? Точно така…

Шофирах… Това го помня!

Само това помня!

Добре.

За всичко си виновен ти, нали?

Какво? - За какво говориш?

Всичко е заради теб, Канг Бонг!

Това е едно недоразумение.

Всичко е минало.

Недоразумение? Не, това е заговор!

Какво? Заговор? - Накарал си ме да си купя кола

и после да я подкарам, за да катастрофирам…

Какво?

Как е възможно, щом нямам книжка,

да карам кола и да катастрофирам?

Ами ако остане така завинаги? Трябва да има някакъв начин.

Поне си спомня инцидента.

Точно там е работата.

Може би е нужен друг стрес, за да се върне паметта й.

Или да отиде на същото място, за да си спомни инцидента.

Поговори с брат си, става ли?

Жалко, изгоряха ми билетите за кино!

Още повече, че са сутрешни. - Може да го гледаме друг път.

Не, да отидем сега.

Ами ако някой ни види! - Кой?

Никой нищо няма да каже… Знам, че ти харесва…

Канг Бонг? Къде отивах, когато катастрофирах?

Откъде да знам? Сигурно си отивала на пазар.

Не се насилвай, ще те заболи главата.

Всичко ще си спомниш.

Не ми ли вярваш? Наистина си спомням катастрофата!

Хье Чан, а спомняш ли си нещо друго?

Какво?

Не катастрофата, а някой хубав спомен.

Например, че ме целуваше всеки ден?

Не! Изобщо не помня такова нещо!

А защо не опиташ?

Може би ще си спомниш. Ето, опитай.

Уплаши ме!

Отивам на тренировка.

Този малък… Какво си мисли, че прави, само защото не помня нищо?

Ало? Нун?

Да, аз съм. Искам да те питам нещо.

Тук е.

Един мой познат спечели награда с проекта си от този курс.

Наистина ли? Дали ще ме допуснат?

Разбира се, да влизаме.

Нашите курсове са само за ученици.

Ученичка съм последна година в гимназия "Мюнг Сонг", нали Нун?

Да, точно така. От един клас сме.

Почти нищо не разбирам от филми.

Но… отсега нататък искам да гледам повече филми,

защото чувствам,

че след като гледам хубав филм съм по-щастлив.

Здравейте, аз съм Хье Чан, последна година в "Мюнг Сонг".

Ученичка ли? - Сигурно е от вечерния курс.

Или пък повтаря.

Искам да правя филми, които да радват хората.

Като филма, който наскоро излезе - "Две ченгета".

"Две ченгета"?

Трябва да са я скъсали.

Кафето, което пиеш, е моята мечта.

Пия твоята мечта…

Ама, че глупости!

Наистина ли ще снимаме нещо толкова смотано?

Всички реклами на кафе са такива.

Да не си мислеше, че рекламата ще е как се караме?

Не, няма да го направя! - Стига с глупостите! Ставай!

Нямаме много време. Или искаш да провалиш снимките?

Добре, валсът се танцува в три такта.

Едно, две, три… Едно, две… Разбра ли?

Да опитаме. Сложи ръце на раменете ми.

Къде ме пипаш?

Трябва просто да следваме сценария. Ти ми беше учител по танци.

Ти ми показа всички тънкости.

Учител по танци? Аз?

В това няма никакъв смисъл!

Ела тук…

Какво правиш? - Как така какво правя?

Частта с танца е само игра! Не мисли, че е нещо повече.

Забрави, не мога да го направя. Оправяй се сам.

Хье Чан! По-добре ела тук веднага!

Сърцето ми бие до пръсване.

Възможно ли е наистина да го харесвам?

Затова ли съм му подарила подложката?

Не… не! Всичко това е лъжа.

Стегни се! Стегни се, Хье Чан!

По дяволите, тази кредитна карта…

Сега само работя. Толкова е трудно…

Какво е това?

Камера!

Хье Чан!

Само веднъж! Само този път…

Ако се откажеш, ще поставиш Санг Йонг в трудна ситуация.

Договорът вече е подписан.

Не искам. Защо все заради него?

Не е заради Санг Йонг.

Президентът Чанг лично те избра.

Той те харесва за модел.

Модел? - Разбира се.

Ще можеш да спечелиш и пари.

Но да го направя заради парите е…

Хайде, де!

Ще отидеш и до Бусан.

Бусан? С влак ли ще пътуваме?

Със самолет. - Самолет? Досега не съм летяла.

Наистина ли? Страхотно, значи ще летим до Бусан.

Идваш, нали?

Кога?

Хье Уон, само този път, моля те.

За бога! Аз няма да участвам в рекламата.

Упражнявай се със Санг Йонг. Какъв е смисълът да тренираш с мен?

Върви си, трябва да видя хлапетата.

Няма да получиш и един вон, когато ми платят!

Не ти искам парите.

Трябва ти масаж на лицето.

Ако искаш да изглеждаш добре пред камерата,

ти трябва професионален грим, но и хубава кожа.

Имам страхотна кожа! - Пак говориш за минали неща.

Не може да излъжеш за възрастта си. Гледаш ли се в огледалото?

Както и да е, обади се на Сун Ми.

Тя е асистент в киностудио. - Сун Ми?

Поздравления. - Благодаря.

Вие написахте "Романс", нали?

Моля? Разбира се.

Работя върху този сценарий вече 3 години,

Той е по истински случай. - Наистина ли?

Нищо чудно, че героите са толкова реалистични.

Ако се окаже дело на плагиатство,

е възможно истинският автор да ви осъди.

Моля? Да, разбирам.

Нашата компания ще откупи всички права върху сценария.

Да, а парите…

Ще бъдат преведени по сметката ви още утре.

Благодаря ви, благодаря ви.

Довиждане. Благодаря още веднъж.

Съжалявам. Знам, че си заета, но не можах да се свържа със Сун Ми.

Нищо. Смятах да си правя масаж. Обади ми се тъкмо навреме.

Колко време ще трябва да стоим така? - Просто бъди търпелива.

Трябва да изтърпиш, ако искаш гримът да ти пасне.

Правя всичко това заради този Канг Бонг.

Не исках да участвам в тази реклама.

Ще трябва да пътувам до Бусан със самолет.

Веднъж да ми платят и…

Сякаш не се разбирате добре напоследък?

Ние никога не сме се разбирали добре!

Ти наясно ли си изобщо, колко много хора ти завиждат?

Защо? Подарявам им го.

Знаеш ли, колко е подъл?

Опита се да ме накара да го целуна…

Ако продължиш да говориш, ще се сбръчкаш цялата.

Но, Джи Йонг? - Какво има сега?

Спомних си катастрофата или поне малка част от нея.

Наистина ли? - Но ми е странно.

Много искам да си върна паметта,

но също така и много ме е страх.

Катастрофата беше ужасна.

Също и случката в мотела с Бонг Ман, както и смъртта на майка ми.

Това са все лоши спомени.

Нищо не схващам!

Не го ли науча днес, ще стана за посмешище!