The Judge

Няма да се измъкнеш с това!

Палмър! - Какво?

Кучи син! Престани! - Намокрих ли те?

Нарочно го направи! - Ти ми изплаши.

Така че не мисля, че е нарочно.

Това не е просто някакъв наркодилър. Проучването е добро и ще мине.

Спокойно, това е само изслушване.

За да мажеш с намеци за фалшив свидетел?

Такъв ли е? - Нещастен адвокат неуважаващ закона.

Това е интересното. - Аз ли? Уважавам закона,

но не съм задръстен. Ако доказателствата минат,

ако клиентът ми е виновен, това ще е заради теб.

Така че върши си работата.

А сега, след като странно ме проследи в тоалетната, свършвай с клишетата.

Спя ли нощем? Как ли?

В шикозно легло, в богат квартал, с ферари в гаража.

С любяща съпруга с дупе на колежанка.

И как се чувстваш, знаейки, че всичките ти клиенти са виновни?

Няма проблем.

Невинните не могат да си ме позволят.

Тежестта на доказателствата, Катан.

Чакай, ти каза, че няма да има процес.

Така ли съм казал? - Затова те наех.

Грешка! Нае ме, защото знаем, че и два дни няма да живееш в затвора.

Не ме учи как да си върша работата.

Аз уча ли те как да мамиш терминално болни?

Не признавайки застраховки за $140 милиона.

Не бих те учил. Това е твоята работа. В нея си добър.

Чувам те. - Чудесно.

Всички да се изправят!

Съдът е в сесия. Председателства уважаемият съдия Стенли Картър.

Може да седнете.

Преди да започнем, има ли нещо, което адвокатите биха добавили.

Ваша Чест, бихме искали да се премахнат всякакви съмнения

за валидността на проучването ни.

Ваша Чест, мога ли да се приближа?

Бих искал отлагане. - Абсолютно не!

Майка ми е починала тази сутрин.

Починала, задника ми.

Пускам съобщението.

За пръв път ли умира майка ти или това става винаги, когато губиш?

Съболезнования! - Благодаря. За пръв път.

Какъв глупак!

Той ме препика. Точно преди малко в тоалетната...

Отстъпете! Отдалечете се!

Тате, тъгуваш ли за майка си?

Да, скъпа, бих искал да си я срещала.

Защо не мога да дойда с теб?

Защото е депресиращо. Вярвай ми.

Значи и дядо Палмър е мъртъв?

Не, той е мъртъв за мен. Фигуративно.

Може би не си доразбрала. - Изглежда сложно. Трябва да дойда.

Вярвай ми, никой не иска да ходи в Индиана.

Всеки иска да избяга от там.

Търсиш ли нещо?

Носиш ли ми бонбон, старче?

Провери!

Обичам те, скъпа. Не го яж преди закуска!

Ясно.

Мога ли да помогна?

Свекъри са ми. Мисля, че... - Люк Шакнър.

Той ли ти е адвокат за развода? Добър е.

Тя обаче ще живее с мен между другото.

Ханк! Ханк!

В колко започват часовете й? Как се казва учителката й?

Коя вечер правят сладки? Футбол?

Кой й е любимият цвят?

Най-добра приятелка? Какво закусва?

Знаеш ли телефона на педиатърката? Как се облича?

Не я притеснявай!

Прибираш се, а тя вече е заспала.

Винаги си на телефона през уикендите. А тя ме пита защо съм тъжна.

Тъжна? Ти тъжна ли си? - Да!

Съжалявам, че си толкова тъжна, че да си чатиш с Фред.

Бившето ти гадже от колежа и да го чукаш.

Толкова е силен! Толкова мъдър!

Чудя се какво правиш тук, а не сте на планина.

Направи ми услуга!

Иди полей хортензиите или нещо друго.

Започва се.

Тук нищо не се променя.

Мери Палмър, любима съпруга, майка и баба.

Здрасти, Ханк.

Здравей, Дерик.

Липсваше ми.

Сърцето й угасна.

Намерих я сред цветята.

Добре си се справил.

Това е свети Франциск. Аз я избрах. Той й беше любимият.

Приятел с птиците, като мама.

О, тя винаги ми напомняше да храня птиците, особено зимата.

Той е бил мил човек, като мама.

Изгонил е змиите от Индиана. Не ме питай как.

От Ирландия. Това е Св. Патрик изгонил змиите, а не Св. Франциск.

И в Ирландия, а не Индиана. Вярвай ми, не всички са добри в Индиана.

Бил ли си там? - Не, не съм.

Може и да си прав. - Ханк Палмър в Карлинвил!

Самият той. - Това е птицата на Карлинвил...

Хей, Глен. - Кайл, видяхме се преди малко.

Къде си паркирал?

На улицата. - Аз паркирах...

Опитах при другите, но трябваше да обиколя наоколо...

Но накрая намерих къде.

Вземи.

Как е семейството? - Не могат да дойдат. Училище.

О, не знаех, че ходят на училище през лятото.

Не ходят. Те просто... Сам съм.

Какво е станало? - Нищо.

Имате ли нещо да добавите?

Нещо, което да ни осветли.

Какво искате да чуете? Безработен съм.

Не можете да ми свалите и дрехите.

Не мога да плащам издръжка.

Не можеш, а? А новия пикап отвън?

Кой?

Аха.

"Аха не е потвърждение..." - Аха не е потвърждение в съда.

Да, сър. Съдия... - Ключовете!

И...

Огъстъс, съдия. - Разбира се, Гас.

Би ли ги предал на бившата жена на г-н Уилямс, моля!

След това изпратете г-н Уилямс до бившия му пикап.

Ще го припишете на нея.

А вие г-жо ще отидете в Дивейни Моторс и търсете Марк Дивейни.

Бащата, не глупавия син.

И ще му върнете пикапа срещу парите, които той е платил за него.

Това не е честно. - Кажи още една дума само!

Огледай се! Стоиш в една от последните велики катедрали в страната.

Изградена върху основата на личната отговорност.

Искаш да съм справедлив? Тръгвай на север.

Спри в Индианаполис. Трактори, захарен памук, царевица...

И най-големият елен в света.

Първата седмица на август.

Ще ти хареса. О, чакай, забравих...

Ти вече нямаш пикап.

Благодаря ви много, съдия. - Знаете причината за положението си?

Благодаря ви, приятели, оценявам това, че сте тук.

Кой пази будката за понички?

Джоузефин беше добра жена. - С Грейс сме тук, ако имаш нужда.

Благодаря!

Много благодаря! Означава много за мен.

Моите съболезнования. - Винаги добри приятели...

Добър човек си.

Благодаря ти, че дойде. Оценявам го. - Разбира се.

Всички са тук. - Да.

Хенри. - Съдия.

Хей, Джони!

Толкова съжалявам. - Благодаря.

Джесика помоли... - Благодаря, Роуз.

Ще се изкъпя и си лягам.

Глен, увери се, че децата са под контрол утре.

Да няма много крясъци. - Разбира се, съдия.

Мина доста време, Ханк,

Като си тръгваш обратно ще ти олекне.

Добре е да не затъпяваш с времето.

Благодаря. - Нали?

Разбрах. - Моля, пак заповядай.

Как си? - Трябва да полея растенията.

Ще се справиш ли утре на погребението?

Да. - Като снимаш знаеш какво нали?

Над задника ми.

Добро момче.

Труден ден.

Сутринта ми подаде ръка само между другото.

Това семейство е като изкривена картина на Пикасо.

Ще наследиш всички важни неща на татко.

Лудост. Имам предвид...

Магическата осма топка.

Със сигурност.

Хей, Ханк, искаш ли закуска? - Побързай, ако искаш!

"Хей, Ханк, ще закусваме в ресторанта. Ще дойдеш ли?"

"Кога? - Сега."

"Само да сложа панталони. - Член си на семейството. Идвай!"

Такова нещо би звучало уместно.

Идвам тук всяка събота от 35 г. насам. О, забравих, днес ти си важният.

Кафе. - Да тръгваме!

Ще се видим там, Ханк. - Ей сега идвам.

Още ли му се връзваш?

Сам!

Хенри.

Изненадан съм, че още работиш тук.

По добър начин.

Като да видиш някой, че се е задържал

на същата работа след 20 г. Спри ме!

Не си оплешивял!

Притесненията са били напразно.

Сбъдна ли ти се някой друг страх? - Да, в момента.

Старите гаджета ни виждат.

Спри да ме зяпаш! Знам, че изглеждам добре.

Съжалявам за майка ти.

Бяхме близки. Видях я във вторник.

Неведоми са пътищата...

Предполагам помниш къде е гробището. - О, разбира се. И ти си поканена.

Трябва да тръгваш. - Не думай!

Ще се видим там.

Винаги си била моята любима. И винаги ще бъдеш.

Искам да го знаеш.

Ще се върна утре.

И всеки ден след това.

До скоро!