The King's Man

Южна Африка, 1902 г.

Ваша светлост.

Сержант, представлявам Червения кръст и бих искал да говоря с ген. Китчънър.

Тук няма такъв.

Ваша светлост?

Пуснете го.

Щом Мортън е тук, и Китчънър е наблизо.

Моите извинения. Сигурността преди всичко.

Визитата ви с генерала е секретна.

Трябва да сме внимателни с бурите и партизанщините им.

Внимателни?

Това място се нуждае от повече внимание.

Простете,

но благодарение на тези лагери печелим войната.

Оттук.

Орландо. Нашият рицар в блестящи доспехи.

Благодаря, че дойде.

Какво става, Китчънър?

Май си се отнесъл доста либерално към истината.

Времето се е отразило зле тук.

Обясни го на Емили.

В Англия ще се отбия първо там.

Тя е отвън.

С Конрад.

Защо сме тук, мамо?

Помниш ли защо масата на крал Артур и рицарите му била кръгла?

Това означавало, че всички са равни.

Важно е родените с привилегии да дават пример.

Затова с баща ти покровителстваме Червения кръст.

Помагаме на другите,

без да се крием зад титлите си.

Никога не го забравяй.

Само ще проверя баща ти.

Стой тук, Конрад.

Тази ужасна война щеше да е свършила, Шола,

ако крал Артур и благородните му рицари още ги имаше.

Разбира се. Ти кой щеше да бъдеш?

Щях да съм Ланселот.

Татко щеше да е Артур, мама - Гуиневир.

А ти щеше да си могъщият Мерлин.

Наистина ли?

Това е нелепо. Губим ценно време.

Огледайте се, умират хора.

Носим продоволствия от Червения кръст.

Добре че тя е на наша страна. - Или поне на моя.

По-опасна е от всичките ни врагове.

Ето го и ген. Китчънър.

Отворете портите! Внесете продоволствията!

Емили!

Легни долу и ме чакай.

Върни се при Конрад.

Върви в ада, Китчънър.

Убих го! Не стреляйте!

Емили!

Не стреляйте!

Емили.

Скъпа, тук съм.

Тук съм, скъпа.

Ето ме, тук съм. Дръж се.

Дръж се.

Скъпа?

Пази сина ни.

Пази го от този свят и...

не допускай да види повече войни.

Обещай ми.

Обещавам.

King's Man: Първа мисия

12 години по-късно

Знаеш ли, Конрад,

там горе се чувствам свободен.

Да, нямам търпение за първия си самостоятелен полет.

Спомни си какво станало с Икар,

когато полетял твърде близо до Слънцето.

Помня, че трябвало да избяга, нали така?

Но бил изпепелен.

Възприемаме историята различно.

Добре дошли. - Благодаря, Шола.

Добър ден. - Ваша светлост.

Готов ли си за въздушно кръщене?

Ако Бог искаше човек да лети, щеше да му даде криле.

Сигурно е така. Караш ли колата на татко?

Но си нямаш колела.

Бавачке Уоткинс.

В кабинета ми след пет минути.

Ваша светлост.

Ваша светлост.

Заслужаваш мъмрене за дързостта си.

Може да изразиш мнение насаме, Поли,

но няма да толерирам демонстрации пред цялото домакинство.

Ще играя по правилата ти, когато и ти го сториш.

Нима мислиш, че можеш да имаш тайни от мен?

За какво говориш?

Отново си отклонил покана от братовчеда Феликс

Конрад да му гостува в Русия.

Как научи?

Бавачките си имаме приказката.

Забелязахме, че нямаш проблем Феликс да дойде тук,

но не и Конрад да отиде там.

Или където и да е всъщност.

Добре, хвана ме и съжалявам.

Трябваше да го обсъдим.

След толкова летене в кръг да не си забравил обноските си?

Сега пък какво има?

Дори не ми предложи питие.

Да, съжалявам.

Ако го бяхме обсъдили, какво щеше да е мнението ми?

Считаш, че...

страхът ми за сигурността на Конрад е слабост.

Нормално е да се боиш.

Но колкото повече се боиш от нещо, толкова по-вероятно е то да се сбъдне.

Значи и двамата се нуждаем от бавачка.

Така излиза.

По-високо!

Можеш ли с една ръка?

О, да.

Ако е останало с кого да се бия.

Сериозно ли мислиш, че нож ще те спаси от куршум?

Така се бият хората в днешно време.

А сега се приведете в спретнат вид преди следобедната среща.

И моят баща ме доведе тук за първия ми костюм.

"Кингсмен", най-добрият шивач в света.

Добър ден.

Ваша светлост. Първа пробна е готова за вас.

Благодаря.

Е, това е.

Да можеше майка ти да те види.

Щеше така да се гордее.

Надявам се, татко.

Макар че повече работа ще ми свърши ловен костюм

или жакет за пушене.

Каквото ще е от полза в лова на красиви птички.

Стига, татко.

Светът е голям.

Все някога ще трябва да ме оставиш да му се порадвам.

Колкото и да не ти се иска.

Знаеш ли,

Конрад...

Предците ни са били ужасни хора.

Те са грабили, мамили, плячкосвали, убивали,

докато един ден не са се оказали благородници.

Но благородните им титли

не са заради рицарство.

Те са плод на сурова безпощадност.

По онова време да бъдеш наричан джентълмен,

било равносилно на смъртна присъда.

Не е знак на почит както днес.

Ние сме Оксфорд,

а не дерибеи.

Оксфорд!

Китчънър.

Радвам се, че имаме общ шивач.

Така е. Всеки клуб би завидял на тукашната клиентела.

Оксфорд, може ли да поговорим?

Къде да се усамотим?

Бих предложил кроячната горе.

Отлично.

Това е Мортън, моят адютант.

Мортън, би ли правил компания на Конрад?

С удоволствие, милорд.

Чудесно.

Разбрах, че си отказал лов с нашия австрийски приятел ерцхерцог Фердинанд.

Пацифизмът ти едва ли се простира и до няколко птички.

Срещата ни тук не е случайна, нали?

В Уайтхол вече и стените имат уши.

Затова реших, че тук е по-безопасно да побъбрим.

Опасявам се, че политическите амбиции на Фердинанд го излагат на опасност.

Нуждая се от малка услуга.

Каква услуга?

Сериозно ли искаш да си войник? - О, да.

В кой полк?

Гренадирския.

Гренадирския.

Щом дойде време, обади ми се. Ще видя какво мога да направя.

Конрад.

Все пак ще ти трябва ловен костюм.

Пастирю.

Имам яйце Фаберже, изработено специално за теб.

Погледни вътре.

Малко копие на Ангъс,

любимия ти козел.

Закъсня.

Седни.

Какво е доверието?

Доверието е увереност

в чуждата почтеност.

Това ще е нашето оръжие

да променим света.

Кому имам доверие?

На животните.

Никога не ме подвеждат

и следват сляпо заповедите ми.

Въпросът ми сега е,

мога ли да ви имам доверие, че ще се държите като тях?

Отворете кутиите пред вас.

Тези пръстени са символ на принадлежност към стадото ми.

Сложете си ги и ще споделите успехите ни.

Но... предадете ли доверието ми,

вътре ще откриете

последния ми подарък за вас.

Костенурка?