Suburban Girl

Хоби ли ти е?

Нека позная, ти си авторката?

Не. Аз просто... Почувствах се принудена, наистина.

Имам предвид, трябва да признаете, че е малко нечестно.

Имате всичките копия на тази книга

и нито едно копие на одобрената от критиците,

смятана за забележителна от Ню Йорк Таймс, 'Мълчалив Ден' , редактирана от Искрено Ваш.

Значи си редактор в Гътлин & Стърн?

Съредактор, всъщност. Да.

Надявам се, че ако тази книга пожъне успех, ще бъда повишена в редактор.

Тогава ще бъда канена на жестоки, елитни партита.

И познай кой ще бъде мой придружител?

Трябва да говориш за това с Арчи Нокс,

главният редактор на Стратарън Пъблишинг.

Знам кой е Арчи Нокс. - Ами ако е така,

знаеш, че г-н Нокс лично проверява всяка една витрина в Манхатан.

И ако види твоята незначителна книжка

да заема значимото мястото на неговия автор,

ти гарантирам, че ще прекараш остатъка от жалката си кариера,

редактирайки детски книжки.

Върни книгите обратно!

Коректорски термин, посочващ, че пасаж, отбелязан за пропускане, трябва да остане.

Защо не използваш химикалка?

Може би тогава не би променяла мнението си толкова много.

Знаеш ли какво? Майната му. Такси!

Клои! Тук съм!

Много закъсня. - Знам.

Съжалявам, движението е много натоварено. - Да.

Имаш ли представа, какво може да причини на репутацията ми висенето пред библиотека?

Преди обичаше библиотеките. Помниш ли в училище?

Мисля, че прави секс в една.

Защо сме тук?

Защото никога няма да стана истински редактор, докато не започнем да се смесваме с олигарсите.

Добре.

И той е един от тях.

Това е Арчи Нокс. - Сладък е.

Той е легенда в моя бизнес.

Леля ми Хилда се е виждала с него през 70-те.

Каза, че бил толкова чаровен, че кучетата ходели след него.

Разбираемо е. Кучетата следват кучета.

Моля за внимание.

Тази вечер за мен е огромно удоволствие да представя

г-н Арчи Нокс.

Г-н Нокс е редактор на Мики Лам от 25 години.

Без повече церемонии,

ще го оставя да представи своя писател.

Дами и господа, г-н Арчи Нокс.

Погрижи се да четеш това с храна.

Не на празен стомах, нали? - Благодаря.

Има ли някой специален, за когото мога да го надпиша?

О, няма проблем, не е нуждно да го надписвате.

Така и така няма да го прочета.

Ами струва ми се, че това ви превръща в най-умния човек тук.

Заповядай.

Ами ти? - Можеш да...

Спри да флиртуваш, Мики. Тя е прекалено хубава за теб.

Ето, прави го отново. Краде ми феновете.

Може да го надпишете за Брет.

Нека позная. Твоят баща-новелист те е кръстил на

Брет Ашли от 'И Изгрява Слънце'.

Баща ми е лекар.

Но, да, била съм кръстена на тази героиня.

Брат ми се казва Итан.

На Итан Фром.

Е, както винаги казвам, по-добре е да си кръстен

на чувствено девойче от 20-те години, отколкото на

Трагичен, отчаян мъж с грозен белег на челото си.

Точно.

Какво е питието ти, Тиквичке?

Брет, какво правиш тук сред литераторите?

Работя в Гътлин & Стърн.

Наистина? Знаеш ли, познавах Джейк Гътлин и Боб Стърн преди години,

преди да се убият един друг в дуел.

Това е просто легенда сред издателите. - Не е.

Ако не ме лъже паметта, и двамата бяха

на коне и заредиха един срещу друг.

Използваха издания на 'Клетниците' като оръжие, за да се налагат до смърт.

Чух, че са използвали "Братя Карамазови". - Невъзможно.

И Гътлин, и Стърн бяха франкофили.

Никога не биха използвали руска новела като оръжие за убийство, прекалено прозаично е.

Дали си - Умирам от глад.

За мен палачинки. Благодаря.

Тя е прекалено млада, за да яде първо десерт,

така че бихте ли й донесли салата Ница,

а за мен пържола с пържени картофи.

Много добре, г-н Нокс.

Съжалявам, това е толкова невъзпитано.

Това едно от онези.. - Моят смартфон.

Напомня ми, че в момента би трябвало да чета ръкопис.

Ти нямаш ли? - Не.

Може да оправи целия ти живот.

Две бивши съпруги и злобна дъщеря не могат да бъдат "оправени"

от такава машинка.

Арчи, скъпи!

Маргарет. Маргарет, искам да се запознаеш с моята приятелка Брет,

изгряваща звезда в Гътлин & Стърн.

Арчи.

Мисля да направя парти за Мики,

когато спечели наградата Пулицър за белетристика.

Това не е ли малко прибързано?

Маргарет е предвидила 35 от последните 40 носители на наградата за белетристика.

Тридесет и шест.

Маги, Гъркинята. Денем, изключителен критик.

Нощем, букмейкър от Парк Авеню.

Ще ти се обадя идния месец, за да ти кажа подробностите.

До тогава се опитай да бъдеш добро момче

и не дръж малката газела будна след времето й за лягане.

Хайде, скъпа.

Леон.

Чакай, това наистина ли беше Маргарет Падълфорд?

Не, беше Норман Милър в рокля.

Искаш ли Twizzler?

И така, оплакванията на автора

правят напредъкът невъзможен.

Имам предвид, че той мрънка за оформлението на корицата,

оплаква се от избора ни за дата на публикуване.

Мрази дори и снимката си, която между другото беше ретуширана,

за да изглежда като Дориан Грей.

Помоли да те махнат от проекта.

Аз бях тази, която донесе ръкописа.

Не мога да се измъкна сега.

Бонбон?

Диабетик съм.

Извинявай.

Само седенето на това място кара краката ми да изтръпват.

Щеше да предложиш нещо?

Ами, когато става дума за писатели, има само едно правило. Търпение.

Разбира се, ако това не проработи, знам много дискретен наемен убиец,

който ще разпилее частите на тялото из целия Джърси.

Служи ми идеално.

Страхотната ми леля Хилда веднъж ми каза никога да не приемам работа, чиято единствена цел

е да накара хората да се чувстват несъвършени.

Мъдър съвет.

Хилда?

Как каза, че е фамилията ти?

Айзенберг.

Мили Боже! Да не си роднина на

Аз съм нейната пра-племенница. - Хилда Айзенберг?

Да. - Аз обожавах Хилда!

Знаеш ли, първия път когато я видях, беше в Ботин, Мадрид.

Беше любимият ресторант на Хемингуей, известен със своето прасе-сукалче.

Хилда се напи жестоко

и се обзаложи с мен, че може да бие от воле прасето

по цялата дължина на столовата, което и направи.

Спечели страшно много песети. Използвах го в книгата си.

Написал си книга? - Една.

Преди години. Сред застрашените видова на 'Амазон' е.

Милата Хилда. Тя беше най-красивата жена, която някога съм виждал.

Дай да видя лицето ти.

Мога да я видя в очите ти.

Живея тук.

Живееш в стария апартамент на Хилда?

Бил си тук? - Много, много нощи, да.

Купоните й бяха легендарни.

Е, тя го остави в семейството и аз имам временно попечителство.

Имам приятел.

Имам златна рибка.

Ами тогава..

Той вътре ли е? Приятелят.

Не. Всъщност е

Ето там.

Папая Кинг? - Европа.

Открива себе си.

Защо му е трябвало да пропътува 3000 мили, за да открие себе си без теб?

Какво знам аз?

Лека нощ, Тиквичке.

Лека нощ.

“Повечето редактори са неуспели писатели. Но такива са и повечето писатели” – Т.С.Елиът

Здравей. - Добро утро, Брет.

Добре, каква е разликата в цената между

частична гледка към океана и пълна гледка към океана?

Извинете?

Нека говоря с шефа си и ще се свържа с Вас. Мамка му!

Защо си в офиса ми?

Знаех си, че никой няма да ти каже, но няма да се занимавам с това.

Уволнена ли съм? - Просто се качи в офиса на шефа си

и говори с Фей. Тя ще ти обясни всичко.

Коя е Фей? - Резервации, моля.

Приятно е. Изгореното. Изгореното е приятно.

Би ли ми помогнала?

Ти трябва да си Кейти. - Аз съм Брет.

А, да. Тази с офиса. Е, Брет, приятно ми е да се запознаем.

Аз съм новият ти шеф, Фей Фокнър.

Да. Тази Фокнър.

Какво стана с Дори? - Дори е мъртва.

Метафорично, разбира се.

Дори беше жертва на собственото си напразно търсене

на нещо, което вече не съществува.

Велик романист.

Съжалявам за офиса ти, между другото.

Асистентът ми Джейсън имаше нужда от малко уединение,

за да се увери, че преходът ще мине гладко,

но ще се погрижа да си го получиш обратно, след около седмица.

Разбира се. Няма проблем.

В това време, просто продължи с работата си

докато приклиючи процесът на оценяване, става ли?

Добре.

Момент. Още нещо.

Фей Фокнър.

Жан-Клод.