Listen to Me Marlon

ПРЕЗ ЖИВОТА СИ МАРЛОН БРАНДО ПРАВИ МНОГО ЗАПИСИ НА СВОИ МИСЛИ,

КОИТО ДОСЕГА НЕ СА СТАВАЛИ ОБЩЕСТВЕНО ДОСТОЯНИЕ

Това е началото на записа.

Той е моно и е на първи микрофон.

Така.

Чуйте ме сега. Ще ви кажа какво направих.

Компютърен образ на главата си.

С лазер.

Очертаха лицето ми

И ТО се ПОЯВИ на компютъра.

Направих много физиономии - усмихнати,

ТЪЖНИ...

Всички записаха.

Вече няма да има ИСТИНСКИ актьори.

Те ще бъдат в компютъра.

Само гледайте. Ще стане.

Така че това може би е лебедовата ни песен.

Туй наше вечно "утре", "утре", "утре"

ПЪЛЗИ ОТ ден на ден С крачета СИТНИ,

дорде изгризе сетната частица на срока ни.

А всички наши "вчера"

са светели по пътя на глупци към мухъла на гроба.

Фу, угасвай, свещице кратка!

Тоз живот е само една нещастна движеща се сянка,

актьор бездарен, който се явява, измъчва и изпъчва своя час на сцената

И след това ИЗЧЗЗВЗ.

История, разказана от луд,

със много шум и бяс, в която няма...

Ни капка смисъл.

Всички патрулни коли да се отзоват на сигнал за стрелба.

Полицията се отзовава на сигнал,

НО не на какъв да е адрес.

Обадилият се не е обикновен човек.

Обадил се е Марлон Брандо,

че В дома МУ се е стреляло.

В дома ми...

Стана нещастие.

През 1954 г. Брандо печели "Оскар" за играта си

е "На кея".

Вече е обявен

за най-великия американски актьор.

Като махнем благините, подкупите,

парите от рекат и наемниците, ти си нищо!

Стела!

Влиянието на Марлон Брандо върху актьорската игра

ще се усеща и след 500 г.

Не може да отхвърли предложението ми.

По време на стрелбата е бил в дома си,

но според полицията не е бил пряк свидетел.

Стрелбата освети личния живот

на един ОТ най-саможивите актьори.

Никак не е лесно да запазиш здрав разум и усещане за реалност,

КОИТО са ТИ отнети ОТ успеха.

"САУНД ХОРН" ВНИМАНИЕ! КУЧЕ ПАЗАЧ

Това ще е автобиографичен документален филм

за моя живот, на Марлон Брандо.

Установяваме, че той е объркан,

самотен, връхлитан ОТ спомени,

в объркано състояние, обзет от тъга,

в изолация и безпорядък.

До такава степен е наранен, че не може да общува нормално

И се е превърнал В механична кукла.

Може би смята, че са се отнесли зле с него,

и това го вбесява.

Събира всякакви сведения, откъси от филми,

за да се опита да си обясни защо е такъв.

Десет, девет, осем, седем, шест,

пет, четири, три, две, едно.

САМОХИПНОЗА 7

САМОХИПНОЗА 7 Нека мислите ти се върнат

Назад!

Доста назад ВЪВ времето -

чак ДО детството ТИ,

когато сутрин СИ ставал,

обличал си се, докато другите спят,

тръгвал си по тротоара в Омаха

И СИ сядал ПОД големия бряст.

ВЯТЪРЪТ отвява СВОТЛИНЗТЗ,

сянката на пистата.

Това сякаш е прекрасен мек сън,

а лекият ветрец те вика.

На него можеш да се довериш.

Ти си спомените.

Цял живот съм имал силното усещане, че трябва да съм свободен.

Във влака аз бях свободен.

Обичах да стоя прав във вагона и да слушам релсите.

Разбирате ли,

ритъмът е ексцентричен.

Дойдох в Ню Йорк със скъсани чорапи и проблеми с паметта.

Помня, че се напих,

легнах на тротоара И ЗЗСПЗХ.

Никой не ме побутна.

Винаги съм проявявал

НОУТОЛИМО ЛІОбОПИТСТВО КЪМ хората.

Обичах да се вглеждам в лицата по улицата.

Ходех на ъгъла на "Бродуей" и 42-а ул.

В магазина за пури "Оптимо".

Гледах хората, които преминаваха покрай него за 3 сек,

И се опитвах да анализирам личността ИМ за един МИГ.

Лицето крие много неща.

А хората винаги крият нещо.

Интересно ми бе да отгатвам

какво не знаят хората за себе СИ.

Какво изпитвам, какво мислят, защо го изпитват.

Защо се държим по определен начин?

Какъв е отговорът?

Има ли отговор?

Изпитваш дълбока вътрешна потребност.

Някакъв допир,

някакъв ОПИТ да ТИ донесе удовлетворение.

АЗ се чувствах непълноценен,

ЗЗЩОТО не знаех МНОГО,

нямах добро образование.

Смятах се за тъп.

"НОВА ШКОЛА", НЮ ЙОРК

Актьор станах почти случайно.

Новата школа за социални ИЗСЛЗДВЗНИЯ

е необикновено учебно заведение.

Преподавателите ми бях все евреи,

защото Новата школа бе клирингова къща

за избягали от Хитлер евреи.

Те бяха много уважавани хора.

Каймакът на академичната общност.

Контролът върху живота ви започва от този клас.

Преподаваше ми жена на име Стела Адпър.

Тя беше добра актриса,

наистина прекрасна актриса.

От метода й на преподаване

лъхаше на театрален грим

И НИ примамваше театралният ОПИТ.

Пиесата не зависи от думите.

Вие не играете с думи,

играете С душата СИ.

Като дете, бях много стеснителен.

Чувствителен, МНОГО чувствителен.

В театъра актьорът е шеф.

На човека не е присъщо да се оттегля.

"Не бой се, каза тя.

Имаш право да си този, който си,

откъдето СИ И какъвто СИ.

Винаги бъди честен със себе си.

Позволявай си да изпитваш чувства,

да ИЗПИТВЗШ ЛЮбОВ ИЛИ ярост.

Давай воля на мислите, които те измъчвай.

Всеки има своята история,

нещо скрито.

Не привнасяй в настоящето нищо,

което няма ИСТОРИЯ В миналото.

Отрано се научаваме да бъдем артисти.

Още от деца,

когато хвърляме кашата на пода,

за да НИ обърне мама внимание.

Правим се на артисти, за да оцелеем.

Да, това е майка.

На тази снимка.

Това е портрет на майка, когато е била на 40 г.

Тя беше прекрасен човек.

На Коледа маскираше домашната ни гъска.

Като Дядо Коледа.

С червен костюм,

брада и всичко останало.

Беше много изобретателна и артистична натура.

Ужасно ми липсва.

От майка наследих усет към абсурда.

Тя имаше чене.

Случваше се

да се засмее

и венците й се оголваха.

Аз се хилех и разсмивах и нея

и накрая и двамата се смеехме с цяло гьрло.

Майка ме научи да обичам природата

И да ИЗПИТВЗМ БЛИЗОСТ С животните.

Нямаше мелодия, КОЯТО Да не можеше да засвири на пианото.

Просто нямаше.

Обичам да си спомням за нея.

Обичах ухаещия й на алкохол дъх.

Той беше много, много сладък.

Прекрасен аромат.

Майка беше алкохоличка.

Живеехме в малко градче и тя беше градската пияница.

Започна да се разтваря и да се разнищва по краищата.

И изчезна.

Отиде някъде И Не знаехме къде е.

Ходех да я освобождавам от ареста.

Дори сега тези спомени ме изпълват със срам и гняв.

Трябва непрекъснато да играем.

Не е важно да можем да оправдаваме грешките си на сцената.

А да ги преодоляваме.

Стела бе така добра да ме покани в дома си.

Аз станах част от семейството й.

Когато страдах, бях разнебитен и дезориентиран в живота,

ТЯ се ОТНЗСЯШ МНОГО МИЛО КЪМ мен.

Никога не бях правил нещо,

което смятаха, че МИ се удава.

Тя сложи ръка на рамото ми

и каза: "Не се притеснявай.

Това, което видях в теб,

светът ще чуе от теб...

От Станли Ковалски в "Трамвай "Желание" -

ролята, КОЯТО МУ спечели световна слава,