Shining Through

Майкъл Дъглас

Мелани Грифит

ПРОБЛЯСЪК

- Имате ли вода? - Разбира се. Ще ни донесете ли вода?

Внимавайте къде стъпвате.

Чарлз Гудуин - Линда Вос.

- За мен е удоволствие да се запознаем. - Приятно ми е.

- Къде трябва да седна? - Тук ще е добре.

Така. Ето водата. Ако имате нужда от още нещо, ще Ви го осигуря.

Не съм сигурна, че ще се справя.

Просто се отпуснете, седете срещу мен и отговаряйте на въпросите ми.

- Никога не съм правила това преди. - Ще бъде лесно, обещавам.

- Как сте? - Добре.

Проверка на звука?

Ще ни кажете ли няколко думи - за звукорежисьора?

- Какво трябва да кажа? - Каквото и да е.

Винаги съм имала голяма уста, а сега не знам какво да кажа.

Още малко, моля?

Да Ви кажа честно, не знам дали трябва да правя това.

Всеки ми казва, че трябва да го направя. Казват: "Това е BBC и те ще го направят добре. "

- Ще го направим добре, обещавам. - Така е добре!

Просто се отпуснете. Готови ли сме?

- Това е продукция на BBC. Интервю... - Искате ли албума?

Ще се погрижим за това по-късно. Ще заснемем клипове и снимки.

- Разбирам. - Ако може да довършим с клапата.

- Извинете. - "Хитлерова Германия..."

- Какви клипове? - Ще ги видите, когато са готови. Обещавам.

- Съгласна ли сте? - Извинете.

"Хитлерова Германия, Част 5: "Жените през войната". Начало.

Така че просто се отпуснете. Цялото време е Ваше.

- Да започвам ли? - Разкажете ми за войната.

Кога се заинтересувахте от нея?

Филмите.

Ето ги.

Военните филм, действието в които се развива в Германия.

Нямаше значение дали са за Първата или за Втората световна война.

Особено харесвах всяко действие, развиващо се в Берлин.

Те са на границата!

Когато бях малка, баба ми и баща ми разказваха истории

за техния обичан град.

- Говорехте ли немски вкъщи? - С майка ми говорех на английски.

Тя беше ирландка, родена в Бруклин.

С баща си говорех на немски,

но той ме предупреждаваше да пазя този език в тайна,

защото в нашия квартал - Куинс, Ню Йорк,

ако хората ме чуят да говоря на немски, биха си помислили, че симпатизирам на нацистите

или биха разбрали, че съм еврейка.

На английски, моля.

За нас, бедната ирландска измет. Благодаря.

"Вече не ни разрешават да използваме обществени тоалетни,

нито Хана, Софи или аз можем да отидем в салон за красота,

защото Хитлер казва, че косата на евреина е заразна.

"Чуваме отвсякъде слухове

че евреи са арестувани и изпращани някъде.

"Не знаем къде.

"Ние бяхме поканени от приятели

да се скрием с тях някъде в Берлин.

Мисля, че тогава започнах да си фантазирам.

Мечтаех да се спусна с парашут в Германия и да ги спася -

двете сестри на баща ми, Хана и Лизел и дъщерята на Хана, Софи,

която свири на флейта и е само година по-малка от мен.

Мечтаех да видя Софи на сцената в Ню Йорк,

да свири на флейтата си само за мен.

Обреченият град Варшава, бомбардиран от Хитлеровите оръдия...

Значи се свързахте с Департамента на войната, за да станете шпионин?

Не познавах никого, с когото да се свържа, за да стана шпионин.

През 1940 г., когато цяла Европа се бореше срещу Хитлер,

аз бях младо момиче, търсещо начин да излезе от Куинс.

Спомням си колко наплашен бе градът.

И си спомням как видях за първи път човека, който щеше да промени живота ми.

Това не е наша война!

Това не е наш проблем!

Ако ще се пролива кръв, за да се държи Хитлер настрана от Англия,

нека бъде английска кръв, не американска!

Защото това не е наша война! Това не е наш проблем!

И всеки, който казва, че Америка трябва да се намеси в тази война,

е обичащ евреите комунист,

включително и Франклин Делано Розенберг!

- Защо не се прибереш вкъщи? - Защо ти не се прибереш?

Ето още един от тях!

Сигурна съм, че машинописните Ви умения са блестящи, госпожице Вос, но

диплома от Духовния колеж в Куинс е малко под нашите стандарти.

Нашите юридически секретарки идват директно от Васар.

Сигурна съм, че разбирате.

О, разбирам.

Така че, ако нямате да добавите нещо, което да промени решението ми, се боя че не мога...

Под вашите стандарти? Вижте, и аз не го искам.

Може да се окаже, че ще работите с някой, който ще си изцапа ръцете.

И съм сигурна, че това ще е неудобно за Вас и за момичетата от Васар.

Ходила съм до Васар между другото.

Колата на чичо ми се повреди точно на входа. Трябваше да отида да го взема.

Мястото ми се видя като истинска дупка. Благодаря Ви много.

Госпожице Вос.

Пропуснахте да споменете, че владеете втори език.

След като всички платежни искания останаха без отговор, както и фактурите от септември,...

Ние нямаме избор,...

освен да спрем изпращането на вагони с цимент...

докато не се направят съответните компенсации.

"Laster" означава камион. Аз казах "вагон".

Казахте "вагон с цимент". Правилното е "Laster".

Вие сте много уверена в себе си,

което е добре. Явно ще сте Вие. Моля.

Опитваме се да измъкнем определени компании от техните дела в Германия.

Един от нашите старши партньори има проблем с езиците, което го поставя в неудобно положение.

Завършил с отличие Харвард, но се провалил в Берлиц.

Също така той има лош характер

и преминава през секретарките, както топка за боулинг през кеглите.

Между другото, наричаме го "Опечаления",

защото рядко се усмихва.

- Влез. - Също така той не харесва жени с шапки.

Здравейте.

Видях Ви тази сутрин, с онзи, който говореше навън.

А, да...

Какво му казахте?

Просто му намекнах, че може да му е по-удобно да говори някъде другаде.

Бяхте великолепен.

Напомнихте ми на Джими Стюард в "Смъртоносна буря".

Гледал ли сте го?

Не.

Страхотен филм.

Защо е затъмнено? Да не очакваме Хитлер да ни бомбардира тази нощ?

Понякога мисля по-добре в тъмното.

Ед Лийланд - Линда Вос.

90 думи в минута, два езика, работи с циклостил

и говори немски с акцент като жената на някой берлински касапин.

- Как ти се вижда като спасение в последната минута? - Жена на берлински касапин?

Научила го е от баба си, която е от Берлин.

Но не е била омъжена за касапин. Дядо ми е имал фабрика за копчета.

Докато не е изгоряла.

Вашата... Вашата баба ли настояваше да говорите...

Немски? Тя не говореше английски.

Тя... Тя е живяла тук до...

Учителят ми в шести клас правеше така.

- Моля? - Знаете, започва въпрос и не го довършва.

Като "Столицата на Индиана е...?"

Тя беше в тази страна 18 години.

Така че, въпросът ми е, ако е живяла тук 18 години, защо не говори...

Английски.

Тя предпочиташе немския.

- А предпочиташе ли Германия? - Тя беше еврейка.

- И вие сте еврейка? - Наполовина.

Това проблем ли е в тази компания?

Не, не! Просто това значи, че сме наполовина сигурни, че не сте нацистки шпионин.

Трябва да Ви е харесал, накарахте го да се засмее.

Тя ще се справи. Бихте ли станали и се завъртели, моля?

- Защо да правя това? - Защото искате работата.

И защото Ви помолих да го направите. Искам да Ви дам един тест.

Добре, ще го направя седнала.

Това, което искам да Ви помоля, е да станете, да се завъртите,

да затворите очи, и да ми кажете какво виждате тук. Това е тест за наблюдателност.

Ще има ли проблем да го направите?

Картини на платноходки и понита за поло, декоративни книги и дипломи,

препарирана риба на стената, календар, сложен на грешна дата,

шкафове за книги, нуждаещи се от бърсане, килими, нуждаещи се от почистване.

И двама типа от Харвард, които са изненадани от момиче, което си търси работа,

но не иска да бъде третирано като роб.

Винаги ли сте такава?

Забравих да Ви кажа - другата ми половина е ирландска.

Смъртоносна комбинация.

Не ми отне много, за да усетя, че в Ед Лийланд имаше нещо повече от това, което виждаше окото.

През февруари 1940 г. една от телефонистките случайно се включила в частната му линия

и чула глас, за който се кълне, че бил на Франклин Делано Рузвелт.

През март Джими от пощенския отдел забелязал запечатан документ на бюрото на Ед,

адресиран до Джей Едгар Хувър. - Здрасти, Джими.

През април хората на Ед започнаха да разпитват новопристигнали германски бежанци

за подробности относно живота в Хитлерова Германия.

И в края на годината местонахождението на Ед беше абсолютно непредсказуемо.

Понякога изчезваше за седмици,

връщаше се внезапно, както бе и заминал,

и диктуваше писма, в които нямаше никакъв смисъл.

Естествено, това кара едно момиче да се чуди.

Моля съобщете, че моята жена Сънфлауър , аз и нейното ново куче Роувър

току-що се върнахме от морския бряг,

където видяхме ято птици - морски птици.

Ято от 14 морски птици, гмуркащи се за риба.

Извинете, не са ли това пеликани?

Казахте, че се гмуркат.

Ще Ви помоля да не ме прекъсвате.

Извинете, г-н Лийланд, но немския език е много специфичен.

Не може да кажете "морски птици", трябва да кажете "пеликани".

Освен ако това не е код - в такъв случай просто ми кажете и няма да Ви безпокоя.

Защо казваш това?

Не, любопитен съм. Защо?

Ами името на жена Ви не е Сънфлауър.

Вие дори нямате жена.

Имам предвид поне такава, която да познавам.

Следователно Вие приемате, че всичко това е код.

Не е нужно да се завъртя наоколо,

за да видя, че чантата ви от снощи е пълна с вълнени пуловери и дебели чорапи.

Това не са точно нещата, които бихте взели на морския браг.

Или поне на ваканционен тип крайбрежие.

Повече ми прилича на Ламанша, струва ми се.

- Още нещо? - Не.

- Добре. Докъде бяхме...? - Освен това този код е много лесен.

14 птици, гмуркащи се за риба?! Очевидно това е флота от 14 подводници.

Ще Ви хванат с код като този. Германците не са глупави, г-н Лийланд.

О, Боже, дори във филмите го правят по-добре. Гледали ли сте "Шпионинът" с Бренда Маршал?

Не.

Когато говори за подводници, тя говори за своята "розова градина".

- Нейната розова градина? - Да. Така че да няма връзка.