She Was Pretty (그녀는 예뻤다)

ТЯ БЕ КРАСАВИЦА = Епизод 12 =

Хье Санг дойде, за да вземе Ха Ри със себе си.

Мениджър Мин подаде оставката си.

Какво да правя?

Наистина е тръгнала…

Мин Ха Ри, как можа да тръгнеш просто така?

Ако си тръгнеш…

Ако ме оставиш…

Какво ще правя аз, Ха Ри?

Ким Хье… Джин?

Какво правиш тук?

Ха Ри!

Още не си тръгнала. Още не…

Благодаря ти, господи! Слава богу, наистина.

Ти как… тук…

Ей! Как можеш да си тръгнеш така, без да се обадиш?

Къде ходи без мен? Не си отивай, Ха Ри!

Къде да съм ходила?

Нямаше ли да идеш в Япония с майка си?

Не.

Майка ми заминава днес и просто я изпратих.

Изпратила си я? Ами ти? Няма ли да ходиш с нея?

Хей, сторих ти нещо ужасно,

как очакваш да изчезна?

Какво? Дошла си чак дотук,

защото си мислила, че ще си отида тайно?

Значи наистина няма?

Вече ти казах, не. - Слава богу!

Мислех, че няма и да се обадиш…

Погледни се. Истинско наводнение.

Къде ще ходя без теб?

Как бих могла?

Залепена съм за теб като дъвка за цял живот, това е.

Имам да се извинявам много.

Не плачи.

Какво стана с майка ти? Сдобрихте ли се?

Да.

Говорихме много и прекарахме няколко дни заедно.

Някога така и не разбрах как тя можа да ме изостави,

но сега

чувствам, че я разбирам малко по-добре.

Не като нейна дъщеря, а като жена.

Хубаво. Радвам се.

Но какво стана? Защо си напуснала и си сменила телефона?

Ами дрехите и обувките ти? - След всичките абсурди в живота ми,

смятах, че се държа много детински.

Баща ми ми намери тази работа и си купувах всичко с неговата карта.

И все се оплаквах, дори и да можех да имам всичко.

Размотавах се с разни момчета, без да ме интересуват.

Оставка

Докато го правех…

Полакомих се… за нещо, което не биваше да искам.

Когато те видях, щях да се разплача.

Не знам дали трябваше да ти казвах, а и нямах смелост, затова избягах.

Като дете.

Не можах да ти кажа единственото, което трябваше.

Съжалявам.

Много съжалявам.

Как можах да ти причиня такова нещо?

Толкова съжалявам.

Справихме се, но пак сме втори. Само за резултати мислим!

Всичко е безполезно, ако не сме на върха!

Не забравяй. Ако не успеете, списанието ще изчезне завинаги

и това зависи само от теб.

И какво ще правиш от сега нататък?

Мисля да си дам малко време.

Какво мога да правя сама? Да помисля?

Май хотелът си те иска обратно.

Никога няма да се върна! Вече ще правя всичко сама. Всичко!

Пред дома ти съм. Ще излезеш ли за минутка?

Ще си взема душ!

Ха Ри, трябва да отида до магазина.

Искаш ли да дойда с теб? - Не.

Вземи си душ. Ще бъда бърза.

Добре.

Сонг Джун. - Хье Джин.

Какво правиш тук толкова късно?

Тъкмо се връщаш от работа?

Чакай. Само 10 секунди.

Какво правиш?

3,

2,

1.

Добре. Ще тръгвам.

Само дойдох да те видя. Мислех, че това ще ми помогне.

Добре ли си?

Изглеждаш… изморен.

Толкова много ли трябва да се тормозиш?

Не съм притеснен само аз.

Какво имаш предвид?

Когато ми дадоха мисията,

не се отнасяше само до съществуването на "Most",

но и до това на екипа.

Дори списанието да изчезне, някои хора все ще се оправят,

но много няма да го превъзмогнат.

Тези, на които още им липсва опит.

Не е въпрос на успех или провал, а и на отговорност.

Не мога да го правя през пръсти.

Но да си сам си е трудно.

Ако изглежда толкова трудно, може би трябва да ме гушнеш.

Мисля, че това много ще помогне.

Пак говоря глупости, а уж нямаше да те притискам.

Тръгвам, лека нощ.

Прибра ли се? - Ама какво… е това?

Защо си в тоя вид… в моята къща?

Изкъпах се.

Малко съм схванат. Но водата си я биваше!

Доставка!

Никога не съм поръчвал нещо. - Аз бях.

Гладен съм. Не съм вечерял.

Добре ли си? Сигурно си доста изненадан.

Съжалявам.

Помислих за това-онова, за идеите, които обсъждахме на срещата.

После стоях вкъщи 2 дни, за да обмисля още някои идеи,

които ми се въртяха в главата.

Ето защо отказвах да взимам решения повечето пъти.

Дали случайно не съм… гений?

Това значи ли, че се връщаш?

Е, щом главният редактор така отчаяно ме е овързал към себе си,

реших, че трябва да остана.

Това още не е съвсем готово.

Но това е. "Нов поглед" били отделили 3 месеца за проучвания по темата.

Статията за кафе културата не се фокусира само върху Корея,

но и върху Европа в миналото. Интересно е.

Филмът на Уди Алън "Полунощ в Париж",

би могъл да ни е от помощ.

Е, само това знам.

Трябва да се даде на Ким Пунг Хо. Смятам, че ще направи хубав анализ.

А и статията на г-жа Ча в 8-ми брой от миналата година

също ще ти е полезна.

Какво, ти да не си гуруто Кни Дроп? Как може да знаеш всичко?

И каква е тази внезапна промяна?

Нали ми каза, че не може да се разчита на теб.

Да. Чудя се защо ли това се промени.

Е, така поне пак ще е забавно.

След като чух за проблема със списанието,

вече имам повече мотивация.

Да играя, без шанс за победа…

Много ми допадат такива неща. Все пак съм си откаченяк.

Вместо да се предавам, преди да опитам,

мисля да избутам до самия край.

Все пак шансът е 50/50.

Тръгвам. Не идвай при мен, ако случайно ме сънуваш.

Тъпо е да се тревожиш за това.

Съжалявам, не става този път.

Не, не, просто е забавно. Нищо специално.

И на мен ми липсваше. Мога да се обадя скоро, нали?

Добре, чао-чао.

Закъснявам!

Съпруго, якето ти!

Благодаря, ще вървя.

Чакай.

Веждите ти са прекалено тъмни.

Няма го. Върви, върви, върви!

Тръгвам!

Впрочем.

Казах ли… че те обичам?

Обичам те!

Пази се по пътя! Не тичай!

Съпруго, да спечелиш тонове пари!

Репортер Ким!

Искаш ли?

Върнал си се? - Вероятно?

Хайде, Джексън!

Мислех, че си си отишъл.

Че си се преместил другаде. Толкова се радвам.

Какво е това посрещане?

Пак накара сърчицето ми да се разтупти.

Така ми се зарадва, че се помислих за далматинец.

Весело махащ с опашка и казващ бау-бау-бау.

Да вървим, Коко.

Но защо не идваше на работа?

Ти какво мислиш? Наистина ли не знаеш причината?

Вероятно защото…

Заради мен?

Сериозно? Наистина ли мислиш, че не идвах заради теб, Джексън?

Защото ме отряза, когато ти признах?

Сигурно страдам от синдрома на принцесата.

Коя съм аз, че да мисля, че мога да съм причина…

Вярно е. Не идвах заради теб. - Какво?

След като ме изрита,

тук остана една огромна дупка и нищо не беше забавно.

Шин Хьок, онзи ден…

Сега обаче съм добре.

Защото отново е забавно!

Отново ли? Какво значи това?

Хайде. - Здравейте.

Но как така отново е забавно?

Знам ли… А, да. Джексън, нали знаеш какво казват:

"Не е свършило, преди да свърши". - Да, това е цитат от Йоги Бера.

Умница.

Но защо питаш?

Защото… просто си спомних цитата.

Докато не свърши… Чудесно е казано, не мислиш ли?

Защо ги говори такива…

Бонджорно!

Ким Шин Хьок! - Колега!

Леле, боже!

Лудото копеле… - Върнах се.

Какво е това?