Fanfan la tulipe (Fanfan the Tulip)

ВЕНСАН ПЕРЕС

ПЕНЕЛОПЕ КРУЗ

ФАНФАН ЛАЛЕТО

Войната!

Преди да стане най-популярния колективен спорт,

войната започва житието си доста вяло.

Тук-там се ръгат, оревават орталъка,

но се бият юнашки.

Няколко хиляди години минават в комшийски свади,

незапомнени с нищо.

С Голямата история идва прогресът - с кремъка, прашките и лъковете,

а после - и оръдията, т.е. артилерията.

Така нещата стават сериозни.

Благодарение на модерните оръжия се стреля по-силно и по-далече.

Толкова далече, че воюващите страни могат да стоят на разстояние.

Което затруднява преценката им за нещата.

Тези, които минаха, наши ли са? - Кои, сир? - Червените.

Със зелени куртки? - С жълти.

Жълти? Това са германци. - Следователно... Врагове.

Разбира се. Германци - врагове. А в зелено са...

Ирландските ни приятели. - Разбира се.

Я, гърци! - Шотландци от клана Макгрегър.

Врагове. - Да, Грегър. Смъртен враг.

А къде са нашите униформи?

Какви бяха на цвят? Синьото доминира, надявам се.

Да, сир. Кралско синьо, пред него прусашкото синьо бледнее.

Да имаше и малко небесно синьо... - Какво мърморите, епископе?

Бихте ли благословили медалите? - Не е ли сторено?

За умиращия ръката на краля е по-ценна от тази на епископа.

Така ще ги продадеш по-скъпо.

Ако го сторя, ще изгубят вярата си.

Нашите пристигат. Ето, разпознах ги. Аквитания.

Пикардия, сир. - Да, може и така. А там е...

Не ми казвайте. Шампан? - Почти, сир. Русийон.

Почистете този бинокъл, всичко обърква.

А тези, маршале?

Нямам представа. - Не се притеснявайте. Случва се.

Както казва Тацит: "Всяка победа крие своята мрачна тайна".

Прекрасно!

Би ли ми припомнил някой как започна цялата тази история?

Господин дьо Шавил. - Добрият Шавил. Повикайте го.

Вълшебна музика. Какво е? - Обявих конкурс за полкови химн.

Похвално! Не е хубаво войниците ни да умират без фанфари.

Но липсва живец. - Прав сте.

Искам нещо с повече живец.

Елате, да не караме Шавил да чака.

Поводът за конфликта? Много просто. - Проточи се и изгубих връзката.

Борба за трона, както винаги. Започва оттук. От Австрия.

След смъртта на император Карл, не ме питайте кой поред,

дъщеря му Мария не знам си коя... - Мария-Терезия.

Не, не. Мария... Мария Не-знам-си-коя сяда на трона.

Съседите веднага възроптават - Прусия, Бавария, Саксония...

...и - дори Испания.

А ние, т.е. - Вие, Ваше Величество, подкрепихте Саксония.

Не... - Не!

Кого подкрепяме сега? - Кого подкрепяме?

Може би - Бавария? - Браво, драги Луи!

Значи ще подкрепим Бавария срещу Терезия,

мръсните англичани веднага ще се намесят, швабите - също,

а ирландците ще са с нас. - Зелените куртки?

За щастие и Прусия ще влезе в мелето с хитър финт...

...и в патакламата ние ще си отдъхнем.

И после? - Всичко е тип-топ.

Абсолютно. Така е. - Сега всичко ясно ли е?

Напълно. Абсолютно.

Ще пийна малко шоколад. Той помага за концентрацията.

Още нещо, маршале. Какво е съотношението на силите?

Шпионите ми донесоха най-точна информация за врага.

Срещу нас снощи бяха хвърлени общо 50 77 4 бойци пехота и кавалерия.

Много са. Врагът прекалява. А ние? - 46 962, сир.

Без новобранците и лавкаджиите. - 46 хиляди и колко? - 962.

Че закръглете го, де! 47 000. 47 е печелившо число.

Все по-трудно мобилизираме хора.

Значи до утре трябва да осигурите 38 доброволци. Корсини, кесията ми!

Това ще ви помогне ли да намерите 38 доблестни сърца,

готови да пролеят кръвта си за своя крал?

Или трябва за пореден път да предложа своята?

Спешна мобилизация!

Кралят дава по два пистола отгоре на калпак.

Но това важи до обяд. Останаха ми само 28 бройки.

Решавайте бързо.

Аквитания! За Бога! Най-достойният ни полк!

Вижте тази униформа!

Шапка, гамаши, колан, еполети, ширити, галони.

Ето това ви чака - униформа, храна и подслон.

И приключения! - И опасности.

Опасността, драги, е за нас, подофицерите.

А за вас е свободата да громите врага,

удоволствието да похищавате неговите къщи, изби и жени.

Хайде, де, засрамете се!

Първият, който вдигне ръка, ще получи 3 пистола.

Този! - Ама...

Няма "ама". Вдигна ръка и отиваш на война.

Хубаво ни е тук, нали? На спокойствие. Не пречим никому.

Луд ли сте? Можехте да убиете дъщеря си! Племенницата си!

Не Ви ли е срам? - Нас ли? Безсрамник!

От какво да ме е срам? Помогнах й да осъзнае красотата си.

Стига дрънка! А ти се облечи! - Кротко, бях мил с Вашите жени.

Какви жени? Имам една дъщеря. - А майка й? - Мръсник!

А леля й? - Жена ми?

Всеки с работата си - войската намалява, аз я множа.

Хванете го!

Хванете го!

Търсим годеницата на фелдфебела. - После ще Ви помогнем. Дръжте го!

Добре дошли, господа.

Няма да се жалвам, топло е, те са пияни, аз съм хубавец,

прощавам Ви. - Не го слушайте,

той изнасили дъщеря ми. Ще се ожениш за нея, иначе...

Съжалявам, не се женя. Ще разбия твърде много сърца.

Тогава се бий. - Ще ти продупчим търбуха!

Не се женя. Не се бия. И никой нищо не ми дупчи!

Нямаш нищо в гащите! - А може би имам твърде много.

Накарайте го да се бие!

Учих фехтовка при Кокардас, който ме посвети в тайните си.

И ние ще те посветим в нашите.

Пред този плам...

...приемам да Ви дам урок по пердах на негодници и жандарми.

Първо - владейте духа си. Гневът размътва ума,

а хладнокръвието е решаващо.

Дишаме дълбоко... После се отпускаме...

И отстъпваме, още, и още, и още.

Гневът Ви изигра лоша услуга. Замъглява очите, разтреперва ръката.

Внимание! Атака!

Лошо. Губейки трезвия разум, губите и представа за разстоянието.

Ту е твърде малко...

Каква липса на елегантност! Вие сте пълни отрепки.

Поне като умирате, го направете красиво.

Фехтовачът е танцьор, а дуелистът - артист!

Крака... носът...

...и - задникът!

Господа рогоносци! Много поздрави вкъщи!

Този път го пипнахме. - Ако скочи, ще се удави,

ако не скочи... ...го бутаме.

Боже, горкият! Каква печална смърт!

Да се нагълташ с тая гадост...

Чакай! Виждаш ли това, което и аз?

Сторете път, иначе ви бутам. Дръпнете се!

Младоженката скоро ли ще е готова?

Стига, сух е. Побързайте, че свещеникът ще се напие.

Да оставим за утре, не бързаме. - Ще те оженя, хитрецо.

При принуда обетът не важи. - Важи и още как!

Беше обещал на мен. - И на мен, Фанфан.

Разбира се, на всички мои изгори.

Но, ако бях удържал на думата си към първата, нямаше да ви познавам.

Докато съм жива, друга няма да те има!

Стига, глупачке. - Тази комедия я отвращава.

Плаче от радост. - Грешите.

Виждал съм я да плаче от радост и Ви уверявам...

Тръгвай, защото ти ще заплачеш.

Още 6, господин полковник, а остава половин час.

Събрали сте само куци, сакати и пияници. Къде ще ги намерите?

Ако кралят ме прати в изгнание, ще идете да гребете по островите!

Не става.

По-добре е, но не става. Измислете ми нещо друго. С живец.

Кралят иска така.

Спасени сме, полковник.

Елате в полка на Аквитания - цветът на непобедимата ни войска!

Насам!

Къде отивате?

От Антилските острови Ви делят 19 минути, сержанте.

Отче!

Отче! Идваме за венчавка!

Отче! Знам къде е.

Идваме за венчавка. - Сватба? Не може така.

Първо трябва да пуснем съобщение. - Трябват младоженци и свещеник.

Не може така! - Разбира се, че може. Ако ли не...

Господи! Откъде се взе всичко това? Та аз не близвам и капчица!

Какво е това? - Намерих го случайно.

Знам и къде. Вдовицата Пимпен ми разказа.

Сплетни на дърти клюкарки!

Избирайте: или венчавате дъщеря ми, или ще Ви издам на епископа.

Щом имам избор...

Не искам да Ви виждам повече.

Елате, когато започнете да разбирате от военна музика.

Откъде ги извадихте тия? - От приюта Сен Жан.

Един гребен, малко ракия и - готово.

Добре дошли, деца мои. Сметката излезе, отиваме си вкъщи.

Липсва един. - Преди 1 час бяха 20.

Плюс седемте поклонници - 27, тримата неми - 30, джуджето - 31,

белгиецът - 32, петимата старци - 37. Липсва един.

Енорийският регистър...

...съдовете за причастие...

...молитвеникът... Няма ми молитвеника.

Е, да започваме.

Първо - имената. - Дъщеря ми Лизон,

дъщеря на метр Гийом дьо Мулен и Перин Дюбоа Кроазе.

А Вие? - Фанфан.

Фанфан кой? - Не знам.

Къде сте роден? - Не помня.

Родители? - Неизвестни.

Господин Никой от Никъде. - Прав сте. Сватбата е невалидна.

Една бъчонка със сливова. - А от мен - малиновка.

Добре, пишете - Фанфан, висок пет стъпки и половина,

роден в Париж. Бийте камбаните!

Не толкова бързо!

Поне имайте благоприличието да ни попитате съгласни ли сме.

Това е дреболия. - Само - по-бързо.

Лизон, съгласна ли си да вземеш за съпруг съпруга си Фанфан?

Да.

Вие, Фанфан, вземате ли за съпруга тук присъстващата Лизон?