Remember the Titans

По действителен случай

Александрия, Вирджиния 1981 г.

Във Вирджиния училищният футбол е начин на живот.

Всеки мач е истинско събитие. Баща ми беше треньор в Александрия.

Бе толкова всеотдаен, че мама го напусна, но аз останах.

Той имаше нужда от мен на игрището.

До 1971 г. расовата интеграция бе непозната в Александрия.

Тогава решиха да ни интегрират.

Обединиха училищата за бели и черни в едно и го нарекоха "Т.С. Уилямс".

ПОМНИ "ТИТАНИТЕ"

Юли, 1971 г.

Това лято един бял търговец уби чернокож тийнейджър.

Градът бе на ръба на катастрофа.

Достатъчно навреди на всички ни. - Магазинът си е мой.

Хайде бе, Кърт, не се оставяй така. Два пъти по-едър си от Рей.

Ако продължават в тоя дух, няма да спечелят.

Не играят толкова зле де.

Браво, Гери. Явно си поработил. - Благодаря, тренер.

Момчетата са притеснени, че с тази интеграция ще загубят постовете си.

Това тепърва ще се доуточнява, но не го мисли, а тренирай.

Момчета, започва се...

Искат да подпалят магазина заради убитото момче.

Хърб, отведи Шерил в училището.

Качвайте се. Гери, Алън, Рей,

ако искате да играете в отбора ми, качвайте се веднага.

А сега успокойте духовете и ми помогнете с багажа.

Гери, имаш право, но не бива да злепоставяш треньора си.

Защо не ги изритате от отбора? Няма да играя с тия черни животни.

А вие кой сте? - Хърман Буун, помощник-треньор.

Не е ли очевидно, че нямаме нужда от каквато и да е помощ?

Защо не идете да смущавате реда с приятелчетата си в града?

Защото по това време имам уговорена среща с треньор Иоуст.

А аз винаги спазвам уговорките си. - А защо просто не я отмените?

Училищното настоятелство ви включи в екипа ми. Не съм ви наел аз.

Дойдох да преподавам в училището за черни.

Не съм очаквал подобно обединение, нито включване в екипа ви.

Така че и двамата имаме основания за недоволство, но ви уверявам,

че съм тук, за да печеля. - Треньорът ни Иоуст е номиниран

за гимназиалната Зала на славата. Цели 15 сезона без загуба.

И аз имам някоя и друга титла.

Но сте играли в трета лига. Тук във Вирджиния играем във втора.

Какъв изключителен шанс за мен. Да се уча...

от най-добрите.

Това да не са носачите? - Не, те се нанасят.

Всички ли ще живеят тук? - Един да дойде, после ще плъзнат.

Мамо, защо ми отнасяш мечето?

Къде са съседите?

Ето, и още идват.

Това е д-р Дей, той е в училищното настоятелство. Какво търси тук?

Настоятелството реши негрото Буун да е старши треньор.

Татко е старши треньор. Той ще влезе в Залата на славата.

Никой не ще му отнеме това право. - А защо му отнемате работата?

Достатъчно, Шерил.

Няма нищо, Бил, и аз се чувствам по същия начин.

Само че ми се ще да фрасна някой от ония провокатори.

Тия размирници от черния квартал искат да подпалят града.

Всички старши треньори са бели. Трябва да отстъпим.

Господ да ни е на помощ, но такъв е животът.

Напуснах Северна Каролина, защото ми отнеха работа, която заслужавах.

Белият треньор, който я получи, и шпайковете не можеше да си върже.

Не мога да причиня същото на този човек.

Хърман?

Твърдят, че сте били рамо до рамо с д-р Кинг.

Борили сте се срещу Ку-клукс-клан. Вярвате в равноправието.

Но вярвам и в семейството си.

В този град черните не са постигнали нищо друго,

освен унижение и отчаяние. - Извинете, д-р Дей.

Хърман, не е зле да погледнеш навън.

Виждате ли, имаме нужда от вас, тренер.

Името ми е Чарлс Кембъл. Това е синчето ми Джулиъс.

Няма по-добър защитник в щата, стига да го понатиснете.

Доста съм чувал за теб. - Молитвите ни не бяха напразни.

Не съм някакъв спасител.

Не съм Христос, нито Мартин Лутър Кинг.

Аз съм треньор по футбол. - Вие сте нашият треньор по футбол!

Буун! Буун!

Ти пък какво искаш?

Тук ли е тренер Йоуст? - Разглеждаме обявите за работа.

Имаме 11 предложения и съответно никакво време за теб.

Влез, да идем в кабинета ми.

Не твърдя, че съм голям дипломат и съжалявам за развоя на нещата.

Но те уверявам, че мога да поема подготовката на отбора.

С твоите 4-5 програми за 10 години? - С 4-5 шампионата.

Не за себе си се тревожа, а за момчетата.

Няма да ги пека на бавен огън.

Най-добрите ще играят, цветът няма да е определящ.

При така стеклите се събития, май само това е определящо.

Така е, за всички ни е трудно, за теб, за мен, за целия ни град.

Но напрежението би се туширало, ако ти останеш.

Ще тренираш защитата, ще бъдеш помощник-старши треньор.

И твой подчинен? - Ако така виждаш нещата.

Лека нощ, тренер.

За мен бе голяма чест да тренирам момчетата ви.

Оттеглям се за една година, след което ще се преместя в Лаудън,

където ще поема местния гимназиален отбор.

Да бойкотираме гимназията. Момчетата ни няма да играят

за някаква чернилка Буун Маймун. - Той ви открадна работата.

Няма да играя. Ще пусна официална подписка.

Нищо подобно няма да предприемаш. Благодаря ти, все пак.

Да бойкотираме гимназията!

Малко момчета биха си позволили да идат в друго училище.

Пропуснат ли един сезон, бъдещето им е застрашено.

И аз няма да играя за тоя крадец.

Така го правите още по-мъчително за мен.

Без вас не играя. - Ще играем само с вас.

Йоуст! Йоуст!

Ще се справим, тренер.

Тези момчета израснаха пред очите ми,

почти като мои деца. - Почти.

Ама какъв момент избрах само, за да ги зарежа на произвола на съдбата.

Как ще постъпиш?

Да се поразмърдаме!

Дай лапа, негро.

Пийти, колко ярда ще пробягаш тоя сезон?

Не ми се ще да се фукам, но поне хиляда.

Добре че не съм фукльо. - Белите няма да играят за тренера.

Притрябвали са ни. Само соулът ще поведе "Титаните" към победата.

Да пребъде силата на соула.

Я си свали ръката.

Нещо ми се усмихваш. - Да. - "Да, сър".

Защо ми се усмихваш? - Защото обичам футбол. Голям кеф.

"Голям кеф, сър." Сигурен ли си? - Така мисля. - Сега пък и мислиш.

Първо се усмихваш, после мислиш. Още ли мислиш, че е голям кеф?

Да. - "Да, сър." - Да, не...

Така беше. - Но вече не е, а?

Вече не е голям кеф, дори и малък не е.

Не е. - Реши най-после, нали си мислител.

Ама съвсем не ли? - Няма грам кеф, сър.

И така, аз съм треньор Буун и ще ви науча колко...

кефско ще ви е този сезон.

Тръгване за лагера "Гетисбърг" на 15 август, в 7:29 сутринта.

Който се яви в 7:30, няма да играе този сезон, а ще гледа отстрани.

Искам ви с костюм и вратовръзка. Ако нямате, купете си.

Ако не можете да си го позволите, заемете от баща си.

Ако нямате баща, изтъргувайте го от някой пияница.

Уверявам ви, рядко се среща такава разпасана пасмина като вас.

Това тук не ви е демокрация, а диктатура.

Законът съм аз.

Ако оцелеете след лагера, ще влезете в отбора.

Само ако оцелеете.

Започни проверката, тренер.

Казвам се Хайндс и тренирам нападението.

Да чуя имената и позициите ви. - Пийти Джоунс, нападател.

Най-бързият нападател.

Джери Харис, куотърбек. - Браво бе, Отче.

Отче? - Прякор.

А кой, за бога, си ти? - Луи Ластик, крило.

Баща ми е военен, току-що пристигаме от Бейон.

Някой каза "футбол" и аз долетях. Как сте, момчета?

С тоя треньор няма да мръднем от скамейката.

Не той ще решава.

Току-що прекъсна първата ми тренировка по недопустим начин.

Това е моят отбор, с или без теб. - Нали съм тук, нека го обсъдим.

Аз ще водя защитата... - Като част от моята стратегия.

При загуба не се споменава името на помощник-треньора по вестниците.

Искам пост и за треньора Тайрел, заедно сме от 10 години.

Ако не се съгласиш, губиш и мен. - Не прекаляваш ли?

Добре тогава, ще му разреша...

да тренира специалната секция, но ще го държа под око...

както и теб.

Добро утро, тренери. Как сте?

Тук са основните схеми на нападението.

Доста тъничко книжле.

Ще разиграваме схемата "двама нападатели, един ресивър".

Ще се видим в автобуса.

Търпение, ще дойде и твоето време.

Да действаме, Хърман.

Какво мога да направя за вас? - Аз съм Гери Бъртиър,

единственият национален играч.

Ако искате да играем, половината от нападението ще са наши играчи.

Що се отнася до защитата, нямаме нужда от вашите хора.

Нямате нужда от моите хора значи? Как ти беше името, Джери?

Гери. - Като комедианта Джери Луис.

А ти трябва да си Дийн Мартин.

Дами и господа, ще направя важно съобщение.

Тази година с нас ще дойдат самите Джери Луис и Дийн Мартин.

Джери ще пуска вицовете, а Дийн ще пее и печели женските сърца.

Да ги аплодираме.

Къде са родителите ти, Гери? Тук ли са? Покажи ми ги.

Това е майка ми. - Здравейте, как сте?

Хубавичко я виж, защото качиш ли се в автобуса, тя няма да е с теб.

С теб ще бъдат братята ти от отбора и татенцето ти.

Знаеш кой ще ти бъде татенце, нали?

Ако държиш да играеш в отбора, ми кажи кой ще ти бъде татенце.

Кой ще е татенцето, Гери? Кажи де.

Вие.

А чий отбор е това? Твой или на татенцето?

Ваш.

Качвай се в автобуса.

Облечи си сакото и се качвай в автобуса.

Дийн?

Оправи си вратовръзката, синко.

А сега всички да слязат от автобуса.

Слизайте от автобуса.

Всички да слязат.

Не ме интересува дали сте черни, зелени, сини, бели или оранжеви,

всички защитници да застанат тук, а нападателите - там.

Веднага! Темпо, темпо!

Ти и ти, при нападателите, ще седите един до друг в автобуса.

Ти и ти, при защитниците. И гледайте да се разбирате,