Superman

''През 30-те години, дори Метрополис, великият град,

изпитваше опустошението от световната депресия.

В тези времена на страх и объркване

отговорността за информиране на обществото

носеше Дейли Планет,

знаменитият градски всекидневник,

чиято безупречна репутация се беше превърнала в символ

на надеждата за Метрополис.''

ДЕЙЛИ ПЛАНЕТ

Това не е фантазия.

Не е продукт на болно въображение.

Не, мои добри приятели,

този обвинителен акт,

който ви представям днес,

е свързан със специфични обвинения срещу тези личности

и техните актове на измяна с цел да предизвикат бунт.

За това

има неопровержими доказателства.

Сега ви моля да произнесете присъдата си

срещу тези обвиняеми.

Срещу това

безумно деяние,

чиито начини на изразяване са свързани с насилие и разрушения.

Срещу жената, Урса,

чиито извращения и необоснована омраза срещу всички хора,

заплашваха живота дори на децата на планетата Криптон.

Най-накрая, генерал Зод.

Ползвал се с доверието на Съвета,

до скоро натоварен със защитата на планетата Криптон.

главен архитект на замисления бунт и автор на коварния план

за установяване на нов ред на планетата,

на която той е щял да бъде едноличен владетел.

Чухте доказателствата.

Сега да чуем решението на Съвета.

Виновни!

Виновни!

Вотът трябва да е единодушен, Джор-Ел.

Решението е изцяло твое.

Можеш да ни осъдиш, ако искаш,

но за това ще отговаряш пред мен!

Присъедини се към нас!

И преди си изразявал несъгласие със Съвета.

Мнението ти ще е важна част от новия ред, второ след моето!

Предлагам ти възможност да станеш велик, Джор-Ел!

Приеми я! Присъедини се към нас!

Ти ще се преклониш пред мен, Джор-Ел.

Заклевам се! Дори да отнеме цяла вечност!

Ще се преклониш пред мен!

И ти, а един ден

и твоите наследници!

Простете ми, простете ми...

Изпълни майсторски едно неприятно задължение, Джор-Ел.

Те заслужиха тази съдба.

Изолация в зоната Фантом,

обречени на вечно заточение.

Въпреки това имат шанс да оцелеят.

За разлика от нас.

Това е самоубийство.

Не, по-лошо, това е геноцид.

Предупреден си, Джор-Ел.

Съветът вече разгледа невероятната ти теория.

Приятели мои, знаете, че никога не действам прибързано.

Не съм се поддал на някакви налудничави аргументи

и ви казвам, че трябва незабавно да евакуираме планетата.

Джор-Ел, ти си един от най-великите учени на Криптон.

Така е, но Вонд-А също.

Не подлагам на съмнение данните ти.

Фактите са неоспорими.

Но намираме заключенията ти за неточни.

Планетата ще се взриви след 30 дни.

Ако не и по-рано.

Криптон просто изменя орбитата си.

Джор-Ел,

бъди разумен.

Приятелю,

аз винаги съм бил такъв. Лудостта е твоя.

Този разговор е приключен.

Решението на Съвета е окончателно.

Всеки твой опит

да всееш страх и паника сред населението,

ще се тълкува от нас като бунтовен акт.

Ще ме обвините в това?

Откога обичта към живота стана престъпление?

Ще бъдеш обречен на вечно заточение

в зоната Фантом,

безкрайната празнина,

която ти самият откри.

Ще се подчиниш ли на решението на Съвета?

Ще запазя мълчание.

Нито аз, нито жена ми

ще напуснем Криптон.

Свърши ли?

Почти.

Това е единственият отговор, Лара.

Ако остане тук с нас,

ще умре със сигурност, както и ние.

Но защо Земята, Джор-Ел?

Те са примитивни, на хиляди години зад нас.

Това предимство ще му трябва, за да оцелее.

Атмосферата им

е подходяща за него.

Ще се справя с гравитацията им.

Ще изглежда като тях.

Но няма да бъде един от тях.

Не.

Плътната му молекулна структура ще го направи по-силен.

Той ще бъде странен, различен.

Ще бъде бърз. Практически неуязвим.

Изолиран. Самотен.

Няма да е самотен.

Никога няма да е самотен.

Притокът на енергия към дома на Джор-Ел се увеличава.

Данните ни сочат, че загубите се дължат на използване на енергия.

Разследвайте.

А ако разследването го потвърди?

Той знае какво наказание го очаква.

Дори е член на този Съвет.

Законът ще бъде приложен.

Ще пътуваш надалече, мой малък Кал-Ел.

Но ние няма да те оставим.

Дори и да загинем,

богатството на нашия живот

ще бъде твое.

Всичко, което имам, което съм научил и което чувствам,

всичко това

го оставям на теб, сине мой.

Ти ще ме носиш в себе си

до края на живота си.

Ще направиш моята сила твоя

и ще виждаш живота ми през твоите очи,

както аз ще виждам живота ти през моите.

Синът се превръща в бащата, а бащата

в сина.

Това е всичко,

което мога да ти изпратя, Кал-Ел.

...което Айнщайн нарича ''теория на относителността''.

В кристалите пред теб са запечатани

постиженията на литературата и науката от десетки

различни светове,

разположени в 28-те познати галактики.

Ранни китайски съчинения посочват сложната връзка...

Като доведем това сложно уравнение до край, сине мой...

Най-силните ти качества ще бъдат зрението,

силата ти, слуха ти

и възможността да се движиш с неограничена скорост.

Ранната история на вселената бе белязана от кървави войни.

Всяка от шестте галактики, през които ще преминеш,

си има свои закони за пространството и времето.

На теб ти е забранено да променяш човешката история.

-Какво? -Какво беше това?

Само това ми липсваше. Добре, ти...

О, татенце!

О, Боже!

През всичките тези години

не съм преставала да се моля на Бога да ни дари с дете.

Скъпа, ще ми подадеш ли онзи парцал?

Сега се успокой.

Помниш какво каза доктор Фрай за сърцето ти.

Първото нещо, което трябва да направим, когато се приберем,

е да разберем на кого е детето.

Той няма роднини. Поне не тук.

И ти ли си мислиш същото като мен?

Ще кажем, че е на братовчедка ми от Северна Дакота

и че е останало сираче.

Джонатан, той е още бебе.

Марта, ти видя как го намерихме.

Марта Кларк Кент, чуваш ли ме какво ти приказвам?

Хайде, момчета.

Беше страхотен мач.

Добре.

Хайде, побързайте. Подредете си каските.

Униформите трябва да са изпрани и изгладени

до утре, искам да изглеждате като футболен тим.

Искам дрехите изпрани и готови за утрешния мач.

Трябва да бием Маунт Върнън.

Ще ме закарате ли?

Лана?

Не се занимавай с тези. Ще ги прибера с останалото.

-Благодаря, Кларк. -Няма защо.

Ние отиваме у Мери Елън.

Ще слушаме музика. Искаш ли да дойдеш?

Разбира се.

Звучи много забавно.

Кент няма да може да дойде. Има още много работа.

За какво говориш? Аз току-що приключих с...

С всичко това?

О, Бред!

Хайде, Лана.

Да тръгваме.

-Той трябва да чисти. -Чао, Кларк.

-До скоро, Лана, -Почисти всичко, Кларк.

Довиждане, Кларк.

Довиждане, Кларк.

Ще се видим утре.

Божичко! Видях едно момче, което тичаше наравно с влака!

Даже по-бързо!

Лоис Лейн, надарена си с писателско въображение.

-Така си е. -Но...

Лоис, моля те, чети си книгата.

Никой никога не ми вярва.