Kristin's Christmas Past

ОТМИНАЛИТЕ КОЛЕДИ НА КРИСТИН

Шири Апълби

Хана Маркс

Деби Раян

Ей Джей Лангър

Уил Кемп

Майкъл-Джеймс Олсън

Превод: ОСТАВКА!

Хайде, имаш две минути или си тръгвам.

Знам, знам, Джейми. Дай ми пет секунди и слизам.

Антъни, приятелю!

Сериозно? 30 минути. - Да, закъснявам.

Понеже не харесвам кухите ти манекенки, с които излизаш,

отне ми време да се навия. - Кристин, спомняш ли си София?

Здравей!

Довел си София на фирменото ми коледно парти.

Тя поиска да дойде. - Наистина.

Ботушките ти са... интересни.

Благодаря, част от костюма са. Партито е тематично.

Трябва да се облечени като в отминали коледи.

А ти дори не си се облякъл.

Напротив! Блузката, която ми подари за Коледа.

Сериозно? И кога ти я подарих?

Как кога? Май в гимназията.

Не вярвам, че помниш. Аз не помня какво ми подари миналата Коледа.

Платих ти студентския заем. Не го прави на проблем.

Не е твоя работа, богаташче, но ме спаси от поредно дарение.

Купона да започва!

Какво... не. - В колежа работех вечер

в клуб като помощница на Дядо Коледа.

Бяхме в един колеж, защо не знам? - Това е отминала моя Коледа.

Да се снимаме с Дядо Коледа!

Сериозно ли?

Костюмът ми е забавен. Защо никой не го намира за такъв?

Защото хората са тъжни и без чувство за хумор.

Но ти схвана, нали? - Да, напълно.

Аз също. Съвсем допълни похотливия Дядо Коледа.

Добре, да се разкършим.

Явно всички са пропуснали, че партито е тематично.

Саша!

Ей, Саша?

Къде отиде "Отминала Коледа"? - Не получи ли мейла ми?

Явно не. - Извинявай, виновна съм!

Нарочно го е направила! Иска ми поста.

Вече наистина мразя Коледа. - Дами, по едно питие?

Дано да не е бирено или винено парти!

Ще си тръгваме ли? - Вече?

Само от час сме тук. - И няма друга причина?

Стига де, винаги съм на това парти с Крис.

Да, да! Винаги правя това с Крис. Винаги.

И какво да направя? Тя ми е най-добра дружка.

Каза ли й? За Бъдни вечер. - Не.

Не, но ще го направя. Просто... тя...

в момента е доста уязвима откъм раздели и всичко.

Чакам подходящия момент...

Невероятно! - София, ще и кажа, обещавам.

Просто ми трябва малко време.

И ти трябва да се развиваш, Джейми. Без значение мнението на Крис.

Съжалявам, че София е заминала с колата.

Не, не е вярно. - Напротив.

Взела е колата, а краката не ме държат.

Да хвана ли такси? - Не, тренировката за седмицата ми е.

Напълняла съм.

Убивам за бургер сега. - И аз.

Готов си да убиеш ли?

София е на смахнатата вегетарианска диета.

Знам, знам. Снощи се изнизах за малко...

Господи! - Да, да не й кажеш!

Ще ми се стъжни! - Така става като излизаш

с тънкокраки и кльощавелки.

Току-що постигна второ хранително откритие...

Да го духаш, Дядо Коледа!

Можем ли тази нощ да не дразним никоя американска икона?

Съжалявам, но Коледа извиква в мен разрушителното.

Знаеш го.

Не всички се прибират у дома за Коледа, Крис.

Сериозно? - Да.

Познаваш ли такъв човек? Подобен на мен?

Винаги можеш да се обадиш на майка си и...

И какво да й кажа? Бих могла да й кажа:

"Съжалявам, че не ти се обадих за 17 години."

Не мисля, че това ще стане.

Знаеш, а и за какво ми е? Имам теб.

Трябва да ти кажа нещо, Крис.

Хапване. - Почакай!

Все едно тук е повърнал Елф.

Весела Коледа. - Голяма работа.

Весела Коледа. - Весела Коледа.

Какво да си взема? Пикантен?

Начо!

Какво е това? - Мислех да ти го дам по-рано.

Коледния ти подарък.

Не разбирам. Защо не ми го дадеш утре на покрива?

Това е проблемът. Не знам дали...

Не, не, не.

Не, не и не. Това си ние е традиция. 17 години, ти и аз.

Покрива. Бъдни вечер. Анти Коледата.

Ще водя София у дома за Коледа.

Така че...

Тази година няма да съм тук, на покрива.

Съжалявам, не знаех как да ти го кажа.

Момент само, у дома? Като у вас у вас?

Пасадена, дом мил дом? - Точно този дом.

Не разбирам. Та ти дори не я харесваш.

Напротив. - Не, не я харесваш.

Не, напротив, понеже тя не пие. Не яде месо...

Жената дори не слуша музика. Кой не слуша музика?

Странно, странно е и показателно. - Не става дума за София.

А за какво? Да ме наказваш ли? - Кристин, стига!

Нашите няма да се подмладяват. Колко ли коледи им остават?

И какво значи това?

Според мен, трябва да пораснеш.

Да се прибираш за Коледа като нормалните хора.

Моля те, не ме оставяй сама за Коледа!

Съжалявам, не мога повече да живея в миналото.

Ще тръгвам.

Весела Коледа.

Може ли и една бутилка шампанско?

Какво е това?

Безплатно, специално за Коледа.

Без майтап?

Прекрасно е. Моля ви, вземете го.

О, да! Ще го взема.

Благодаря ви. - Весела Коледа!

Бийн.

Липсвах ли ти, младежо? Да, добре.

Тази Коледа ще празнуваме сами, Бийн.

Понеже Джейми реши да се прибере за Коледа

с някакъв русокос модел.

Да.

Невероятно е!

Бийн. Съжалявам, но за теб няма.

Поне ти няма да ме оставиш да си пия сама.

Нали?

Бийн. Сама си го причинявам.

Самичка съм на Коледа.

И това продължава толкова дълго, че не знам как да го поправя.

Наистина е много добро!

Как бих искала да съм си у дома.

Коя си ти? И какво правиш в леглото ми?

О, Господи! - От къде се появи?

Господи, мъничкия ми Бийн!

Не докосвай котката ми! От къде знаеш името му?

Остави го! - Малкият ми Бийн!

Май си от ония откачалки, които надничат през хорските прозорци.

Не съм, повярвай ми! - Не се доближавай!

Не съм такъв човек. - Не ме пипай или ще повикам полиция!

Моля те, не го прави. - Посочи ми причина да не го правя.

Понеже не съм чужд човек. А съм теб. - Какво?

Да. - Добре.

Добра причина, ненормалнице.

Кое време е? Прилича на 1997?

96-та е. Как може да не знаеш коя година сме?

И как може ти да бъдеш мен? Ти си стара.

И си облякла стрийптизьорски коледен костюм.

На 34 съм, това не ме прави стара. И не знам защо съм тук.

Или това е най-гадния махмурлук на света и сънувам кошмар!

Но те уверявам, че аз съм теб.

От бъдещето.

Докажи го. - Да го докажа?

Добре, ще ти го докажа.

Този белег го получи на 10 години.

Татко ми даде онази огромна шейна и аз се натресох в онази кола.

Постоянно питах дали ще умра.

Джейми ти е най-добър приятел от първи клас.

Джейми? - Чакай малко...

Не, там няма нищо. Не... - Да.

Почакай! - Не, това е лично.

От къде знаеш, че е там? - Сериозно ли?

На никой не му пука, че си падаш по Бил Клинтън.

Стаж в "Белия Дом" няма да ти помогне.

Това е против всякаква логика!

Обичаш Джери Макгуайър и си обсебена от процеса на О Джей.

Не само аз съм обсебена! - Ами в пети клас?

Излъга учителката и й каза,

че майка ти е глуха само за да не я извика дето удари Браян Циснерос

в лицето с чадъра. Нали?

Така е.

О, Господи!

Значи... ти си мен.

Порасналата Крис. - Кристин.

Ще зарежеш това "Крис" със "С" само след десет минути в колежа.

Не, не няма, обожавам го.

Знам. Спомням си тази наивност.

Защо мислиш си тук?

Не знам.

Закуската ще е готова след пет минути. - Слизам веднага!

Млъквай! - Чуваш ли ме? Кристин Мари?

След пет минути да си облечена долу!

Казах - добре!

Да се скрия ли? Трябва да се скрия, нали?

Не, няма начин! Бабс е като ястреб. Ще те надуши.

Добре, трябва да измисля нещо.

Да! - За пред майка ми.

Господи, за майка ни.

Мама. - Да.

Първо да ти сменим дрехите.

И грима, ще те помисли за проститутка.

Спокойно. Съжалявам, скъпа.

Заради йогурт автомата в колежа, всички напълняват.