Georgetown

Тази история няма претенцията да е достоверна.

Но тя е вдъхновена от реални събития.

НАЙ-ЛОШИЯТ БРАК В ДЖОРДЖТАУН

Идвате за пръв път, значи.

А вие? - Ветеран съм.

Вече бях на две ранни партита и коктейл.

И как е?

Трудно е да се опише.

Винаги остават спомени.

Елинор Прайс, от "Ройтерс".

Тед Парсънс.

Защо не казахте! Честито.

Да, нали?

Благодаря.

Това е важна вечер за вас.

Така е.

Сигурно сте много щастлив.

Изпитвам облекчение.

И благодарност.

Той как успя да се справи?

Честно казано, нямам представа.

Откъде познавате Мот?

Всички в Джорджтаун познават Улрих.

За нас в посолството той е незаменим.

Не, незаменим не е точната дума.

Няма как да минеш без него.

Представи си Лорънс Арабски с "Блакбъри".

Последния път седях до Скалиа.

Той ги венча. Представи си!

Познаваш ли жена му? - Женен ли е?

Разбира се. Това е нейният дом.

Къде е Елса?

Поканата дойде от Министерството на отбраната.

Не съм го чувал. С какво се занимава?

Не знам точно. Явно твори чудеса.

Срещал съм го два пъти.

Знаеш ли историите за Ирак? - Не.

Над две години ни праща рапорти оттам.

Без да сме го искали.

Не си виждал такова чудо.

Бях принуден да заявя: "Ти си луд.

Вземай си откачения план и си го заври отзад".

Казах го на дипломатичен език.

А те: "Не може да говориш така на шефа на немското разузнаване".

Казах: "Явно току-що го направих".

Така де.

Ако става дума да поставите подслушвател

в някоя хотелска стая

или в колата на някое чиновниче, добре.

Но в личната баня на Олбрайт?

Стига, не ставай смешен.

После се прибрах у дома.

Премислих всичко.

На другия ден ми се обадиха с предложение...

Как беше изразът? Което не можеш да откажеш.

И какво стана?

Предлагам следващия път, когато сте у Олбрайт,

да не водите важни разговори в банята й.

Заповядайте. - Благодаря.

Извинете ме. Съжалявам, ако ви сепнах.

Не сте.

Често си дремва преди вечеря. Дойдох да я събудя.

Извинете ме.

Може да наеме кетъринг, но прави всичко сам.

Да, нали?

Извинете ме за закъснението. Здравейте.

Улрих обеща да ме събуди по-рано.

Реших, че имате нужда от почивка, госпожо.

Виждате ли колко е грижовен?

Знаеш, че мразя да изпускам коктейла.

Ще ти простим, ако решиш да наваксаш пропуснатото.

Най-напред...

За Улрих и неговото забележително постижение.

Не, не. Бях само един играч в сложна екипна игра и е съвсем...

Виж, аз вдигам тоста.

Извинявам се.

За една жена и свободата й.

И за всички вас, които празнувате с нас.

Наздраве.

Наздраве!

Прекалено е топло.

Всички сме гладни. Носи супата.

Вярно е. Наша служителка беше арестувана в Иран.

Чудесна жена. Омъжена. Дъщеричката й тръгна на детска градина.

Няколко дена не знаехме нищо за нея, а после стана ясно.

Заловили я и я арестували по обвинения в шпионаж.

Шпионирала ли е? - Не.

Работата ни е изследователска, тя е икономист.

Пълни глупости. Но Държавният департамент не се меси.

Твърде заети сте с прехода в Ирак.

Не успяхме да се свържем с никого.

Бяхме напълно безпомощни, в неведение.

В това време...

Благодаря, Мот.

А в това време горката жена гние в затвор в Техеран.

После един мой приятел, бивш посланик,

ме представи на прочутия ни домакин.

За бога, Тед!

Изляза за малко, а ти веднага ме засрамваш.

Недей така, Улрих, нека разкаже.

Срещнахме се, човекът обеща да има грижата.

Не, не. Казах, че ще проуча случая.

Нататък?

Нататък...

След десет дена тя беше освободена.

Той го уреди.

Заслугата е на Мот. - Как успя?

И досега не ми е казал.

Нали не очакваш фокусникът да издава тайните си?

Стига де. - Недейте, г-н Мот...

Не, наистина, стига толкова.

Заповядайте. - Какво?

Дано не й е станало лошо.

Не мога. Просто не мога да слушам повече.

Насред вечерята!

Не ме интересува. Дори не знаех, че ще има вечеря.

Дойдох при теб, мамо.

Каза, че искаш да сме заедно.

Вече не го правим.

А идвам тук и отново всичко е за него.

Тостове, празник, идиотски случки.

Извършил е нещо велико.

Как не. Обади ми се, като вземе Нобелова награда.

Отиваме в Стокхолм. - Държиш се детински.

След всичко, което преживя, живее в дома ти, от парите ти...

Той ми е съпруг. Домът е общ.

Да, знам.

Наказваш ме.

Да те наказвам ли?

Чуй ме, ще направя каквото е необходимо.

Ще се преместя във Вашингтон, добре.

Ще преподавам тук. Можеш да дойдеш в Бостън.

Ще направя всичко, за да ти помогна, но те моля да прекратиш това.

Не разбираш.

Върви си, щом не искаш да си с нас.

Не може ли да го отложиш за утре?

Мога, но исках да разчистя малко сега.

Но ще се занимаваш с това до 2 ч. и ще ме събудиш, като се качваш.

Прости, че разчиствам след партито ни и преча на почивката ти.

"Нашето парти"? Никой не успя да вземе думата.

Заради Аманда е, нали?

Заради нея си в това настроение.

Защо каниш тази кисела кучка? Не ми е ясно.

Да не си посмял да обиждаш дъщеря ми!

Нито да пушиш в дома ми.

Много яка барета.

Моля?

Беше добре.

Хранеше се добре.

Радваше се на живота.

Кога за последно говорихте с нея?

Снощи, преди да изляза.

В колко часа?

Тя си лягаше, аз излязох да се разтъпча. Било е около полунощ.

Редовно го правя, тя не обича...

Не обичаше да пуша в къщата.

Върнах се и я намерих.

На площадката.

Тогава се обадихте на Спешна помощ?

Да.

Веднага се обадих. Вероятно с надеждата...

На колко години беше тя?

На 91.

Трябва да се държим.

Знам, че вчера не сте се разделили добре.

Ужасно съжа... - Вече няма значение.

Искаш ли да обсъдим нещата?

Искам да я погребем в Арлингтън.

Аз бих искала да е до баща ми.

Мисля, че тя би искала да е в Арлингтън.

Защо?

Но напълно разбирам чувствата ти.

Има и други неща.

Трябва да обсъдим къщата,

документите на майка ми и имотното й състояние.

За всичко съм се погрижил.

Ще ти се обадя съвсем скоро.

Ще има време за скръб и възпоминание.

Имаш думата ми.

Но сега има по-важна работа.

Каква работа?

Трябва да открия и изправя на съд хората, убили майка ти, моята съпруга.

СТАЖАНТЪТ

Предстои да навлезем

в светилището, така да се каже.

В командния център, в светая светих.

Тук се събира информацията,

преценяват се вариантите, вземат се решенията.

А тези решения засягат човешки съдби - вашата, моята.

Да, дори съдбините на цели нации.

Ще се наложи да ви помоля да се въздържате от снимане.

Въпрос на държавна сигурност.

Не, няма проблем. Снимайте колкото искате.

Откъде сте? - Акрън.

Синсинати.

Разбери, идват в кабинета на своя конгресмен.

Един 50-годишен стажант би трябвало да е наясно, че работим за избирателите.

По мое мнение, да им внушим колко важна е работата, която вършим тук,

е част от това да им служим.

Откога си в САЩ, Улрих?