Viva Zapata!

ВИВА, САПАТА!

В главните роли: МАРЛЪН БРАНДО ДЖИЙН ПИТЪРС

АНТЪНИ КУИН, ДЖОУЗЕФ УАЙЗМЪН АРНОЛД МОС, АЛЪН РИЙД и други

Сценарий - ДЖОН СТАЙНБЕК

Музика - АЛЕКС НОРТ Главен оператор - ДЖО МАКДОНАЛД

Режисура - ЕЛИА КАЗАН

Град Мексико - 1909 г.

В столицата е дошла индианска делегация от щата Морелос,

за да се срещне с президента Порфирио Диас.

Кога ще си намериш истински нож?

Вземи си го.

Къде е списъкът? - Ето го.

Добро утро, деца мои.

Хайде, приближете се. Приближете се.

Списъкът с имената им, г-н президент.

И така, деца мои, какво ви води насам?

Е, някой трябва да ми каже. Сигурно сте дошли за нещо.

Да, г-н президент, дошли сме за нещо.

Хайде, ти. Ти ми кажи.

Знаете ли онова поле?

Полето с голямата бяла скала в средата, южно от Анененкуилко?

Г-н президент, нашата делегация...

Те ни отнеха земята. - Кой ви я е отнел?

Деца мои, когато отправяте обвинения, трябва да разполагате с факти.

Кой ви е отнел земята? - Онзи с огромното имение.

Стана по-голямо и от кралство. - Заграбиха зелените долини.

Оставиха ни само чукарите. - Там царевица не никне.

Точно така. - Опънаха телена ограда.

Не можем да изхраним кравите си. А онези три къщи до бялата скала?

Изгориха ги! - Садят в нивите ни захарна тръстика.

Имате ли доказателства, че земите са ваши?

Това поле е собственост на наше село от памтивека.

Имаме документ от испанската корона и от Мексиканската република.

Е, ако това е истина, значи нямате проблем. Съдът ще разреши спора ви.

Ще ви изпратя при личния си адвокат.

Но преди да се срещнете с него,

намерете граничните си камъни.

Така ще докажете претенциите си.

Уверете се в границите си. Факти. Факти!

А сега, деца мои, трябва да се заема с другите си задачи.

Аз съм ваш президент от 34 години. А това не е толкова лесно.

Благодарим ви, г-н президент.

Благодарим ви.

Какво следва?

Не можем да докажем границите, г-н президент.

Земята ни е заградена и я охраняват.

Сега там засаждат захарна тръстика.

Съдът ще реши... - Ако позволите...

Съдът ли?

Знаете ли някое дело за земя да е било решено в полза на селяните?

Твоята земя отнета ли е?

Заграбиха земята на баща ми отдавна, г-н президент.

Деца мои, аз съм ваш покровител. И съм от вашата кръв.

Но повярвайте ми, за тези неща се изисква търпение.

Г-н президент, ние месим хляба си от зърно, не от търпение.

Търпение няма да ни помогне срещу пушките и бодливата тел.

За да уточним границите, трябва да ни упълномощите

да преминем оградата.

Нямам право да упълномощавам.

Нали ни посъветвахте? - Мога само да съветвам.

Разбира се, г-н президент, ще послушаме съвета ви.

Благодарим ви. Ако позволите...

Ти!

Ти!

Да, г-н президент? - Как се казваш?

Сапата. - Как?

Емилиано Сапата.

Минавайте. - Благодаря, синко.

За мен е удоволствие, отче.

Елате насам! Елате насам.

Тук! Тук, тук!

Тук!

Назад! Назад!

Онзи на белия кон! Него трябва да заловим!

Това е той, онзи на белия кон. Той е, хайде!

Сапата! Емилиано Сапата!

Емилиано Сапата!

Сапата! Емилиано Сапата!

Сапата? Емилиано Сапата?

Глупак, идва насам.

Кой ли е? - Чужденец. Виж му дрехите.

Да го убия ли? - Не.

Стреляй пред него. - Внимавай да не го убиеш.

Ако искам - ще улуча, ако не - ще пропусна.

Хора умират от тоя майсторлък.

Сапата! Емилиано Сапата!

По-глупав е, отколкото мислех. Още идва насам.

Той е луд. Лошо е да се убиват луди хора.

Да опитам ли по-наблизо? - Колко по-наблизо?

Може да носи съобщение. - Сигурно е капан.

Защо не го убием? Така ще е по-лесно.

Колко му е? Едно куршумче... - Не!

Какво искаш? - Търся Емилиано Сапата.

Не е тук.

Изпращат ме приятелите му. - Кои приятели?

Хора от селото. - Не е тук.

Не нося оръжие.

Какво е това? - Пишеща машина.

Мечът на ума. - Каза, че не носиш оръжие.

Да не си посмял да я счупиш! Пусни я! Пусни я!

Не. Пусни я.

Ти си Емилиано Сапата.

Нося новини от Мадеро, водачът на борбата срещу Диас.

Дайте ми малко вода.

Защо си дошъл при мен? - Дайте ми малко вода и ще ви кажа.

Фернандо Агире.

Пабло Гомес.

Искам да говоря с теб. - Говори.

Искам да ме чуеш. - Хайде, говори.

"Деспотизмът на Порфирио Диас е непоносим.

Вече 34 години той управлява като безмилостен тиранин."

Е, Бланко. Потърпи малко. - Слушай.

"Смисълът на демокрацията отдавна е забравен.

Изборите са фарс. Народът няма право на глас.

Страната се управлява от само един човек и от подчинените му."

Кой го е писал? - Франсиско Мадеро.

"Ако искаме да върнем на Мексико свободата и демокрацията,

трябва да се обединим и да свалим тиранина."

Кой е Мадеро? - Водачът на борбата срещу Диас.

Къде е? - В Съединените щати, в Тексас.

Чудесно място за борба срещу Диас. - Оттам ръководеше подготовката.

Сега е готов за действия.

Изпрати мнозина като мен да издирят водачите на съпротивата в Мексико.

Аз съм пратеникът за щата Морелос.

Внимателно. Вятърът донесе миризма на кобила и е възбуден.

Аз също.

Хората ми казваха... - Не се води по хорските приказки.

Хей! Хей, ти!

Ела, хапни. - Отиди да хапнеш.

Мадеро? - Да, помниш ли? Четох ти за него.

Обеща да ме научиш да чета. - Ще те науча. Ще те науча!

Да изслушаме този човек за Мадеро. Може да носи писмо.

Всеки може да го напише. Искам да го видя с очите си.

Тогава отиди и говори с него. - Не мога.

Защо не? - Не сега.

Знам защо.

Открий Мадеро, отиди при него и виж що за човек е.

Аз? Но той е в Тексас! - Тогава отиди в Тексас.

Далече ли е това? - Кой знае? Отиди и виж.

Никога не съм излизал от щата. - Вече ще си излизал.

Искам да го видиш и да прецениш дали можем да му се доверим.

Харесва ми лицето му.

Но това е само снимка.

Добре, кога искаш да тръгна? - Сега.

Сега? - Веднага. Стягай се.

Ако ти вдъхне доверие, разкажи му за нашите неволи.

И му кажи, че ще го признаем за водач срещу Диас.

Къде отива? - Какво?

Къде отива? - Не знам. Не ми каза.

Сега пък и този. Къде тръгна? - Не знам. Не ми каза.

Какво му стана? - Жена, какво друго?

А ти къде отиваш? - Къде другаде?

Ами тя? - Може сама да се грижи за себе си.

Тук цари пълен хаос.

Полиция.

Хосефа, трябва да поговорим!

Полицията те издирва. - Рискувах живота си, за да дойда.

Кога мога да говоря с баща ти? - За какво?

Ще поискам ръката ти. - Не, не го прави.

Защо не? - Просто не го прави.

Не ме ли харесваш? - Не е това.

Но няма да харесвам себе си, ако се омъжа за теб.

Какво имаш предвид? - Нямам намерение

да те пера в канавките и да меся питки като индианките.

Кой ти каза това?

Баща ми. - Майка ми е от рода Саласар.

А Сапата са били вождове, когато дядо ти още е живял в пещера.

Винаги помни това.

Е, вече не сте вождове. Нямате нито земя, нито пари.

А утре може да осъмнеш и в затвора. - По-тихо!

Дон Насио де ла Торе ми предложи важен пост.

Дон Насио де ла Торе не би назначил някой, който е преследван от закона.

Ако приема, ще ми уреди помилването.

Защо му е на дон Насио някой като теб? Защо?

Очевидно не знаеш, но аз съм най-добрият познавач на коне в щата.

Единствено ти не го знаеш.

Бях с него много години и съм купил всеки кон в конюшнята му.

Ако аз не помогна на дон Насио да купи някой кон,

по-късно откриват, че е с пет крака.

Надута маймуна.

Нали знаеш, че мога да те взема и насила, ей сега?

Насила? Няма да те спра.

Защото не бих могла да ти попреча.

Но рано или късно, ти ще заспиш. - И тогава?

Рано или късно, ще заспиш.

Не би го сторила. Такова почтено момиче...

Ще го направя, тъкмо защото съм почтено момиче.

А почтените момичета търсят спокоен живот.

Без изненади. За предпочитане с богат мъж.

Не говориш сериозно.

Напротив.

Върни се, когато можеш да ми го предложиш.

Сега ще те пусне. Недей да викаш.

Полицията е по петите му. Пусни я.

Харесва ми. - Така ли?

Всъщност е ужасен човек. Беглец и престъпник.

Аз също го харесвам.

Търкай. Търкай по-здраво.

Мързеливци. Обедът е готов.

Ако този е най-добрият, къде са останалите?