Go for Zucker! (Alles auf Zucker!)

Translation ZALMEN BEHAR

160 евро, да не си луд! - 160 евро, не е толкова много.

Ах, погледнете ме...

Не, не него! Към мен, другият!

Здрасти, тук съм!

Човек в разцвета на силите си. Колко жалко.

Такъв човек все още може да направи щастливи много хора.

Например, би могъл просто да излезе от тази травматична кома,

и тогава тези двамата дето ме опипват, ще имат най-накрая

една свободна вечер. Това е жена ми Марлен.

Не мислих, че заради мен тя ще вложи толкова усилия.

Хайде!

Какво има? - Имам чувството,

че се прави на мъртъв и ни наблюдава. - Не мисля, можем да му се доверим.

Тук той не е прав. Играта е моята страст.

Целият живот е една игра. Другояче, не си го представям.

Това съм аз... Това бях аз.

Миналия вторник.

Роден съм през 1947 г. с име Якоб Цукерман. Ако ви звучи нещо еврейско,

сте се объркали много. Нямам нищо общо с тази общност.

Така беше до миналата седмица. Всички ме наричат Джеки Цукер.

Роден за да играе, роден за да побеждава.

Някой друг път с удоволствие. - Не, почакай! Залагам всичко...

Ето, залагам моята Мазда-420, купе. - Добре!

ВСИЧКО ЗА ЦУКЕР!

Не е лошо.

Съжалявам.

Ето вземи. Трябва да се прибирам вкъщи да си платя наема, момчетата.

Хей, познавам лицето ти отнякъде!

Ти беше телевизионна звезда от ГДР. - Спортен коментатор, глупако!

Ясно! Как се казваше? - Рекс Гилдо.

Ти ме измами.

Пусни ме, приятел!

Както виждате винаги печеля.

Това няма нищо общо с късмета, всичко печеля честно.

Ябълков сок, скапан клоун! Върни ми парите обратно!

Преиграл си май Джеки.

Отивам си вече. - Това е Джеки Цукер.

Това бе той. - Това не е всичко.

Аз съм все още посред моя прекрасен живот.

Затънал съм до гуша в лайна, но гледката е добра.

Нова игра, нов късмет - това е моята философия.

Винаги гледам напред.

Някой веднъж ми бе казал: "Нямаш никакви шансове, използвай това!"

Нова игра, нов късмет!

Това беше в началото на една прекрасна седмица.

Ами да, искам да кажа, че това беше най-хубавата седмица в живота ми.

Жалко, защото може да се окаже и моята последна.

Джеки, писна ми вече, утре на обяд изчезвай оттук.

Не говориш сериозно, Марлен! Това го считам като жълт картон.

Нали така? - Не!

Заради парите, които дължа за 2 месеца наем ли е?

Не ставай глупав. - Мислиш, че съм играл отново.

Едвам избегнах ешафода. - Искам да се разкараш, това е!

Значи червен картон. - Точно така.

Аз съм твой съпруг! Да не преувеличаваме.

Ние все още сме женени. - Няма да е задълго!

Дай ми още една възможност. - Стига толкова. Остави това!

Млъкни, изглеждаш, като пълен идиот!

Днес трябваше да си на среща при нас във ф... ф... филиала.

Защо днес? Беше за утре. - Тази сутрин в... в... 9 часа!

Защо говориш така с мен? Не бъди така официален!

Щастлив съм, че моят син е дошъл при мен, въпреки че...

Какво става тук? - Казвам се Шмокер, съдя изпълнител.

Вашите дългове към днешна дата са... 44'500 евро.

И понеже тази сутрин изтече крайният срок...

Моля, влезте!

Така, тук вече можем да говорим. - Няма за какво повече да говорим.

Вашето заведение, "Клуб в центъра", за съжаление, не може да покрие сумата.

И след като в течение на няколко месеца не ни давате

разумни предложения, сме принудени да ви арестуваме за дългове.

Какво? Искат да ме арестуват? - Виждам, че вече сте си събрал вещите.

Тогава можем да тръгваме. - Не толкова бързо...

Имам пари. Мога да ви се издължа. Какво има?

Моите длъжници ще ми платят неделя вечерта. В понеделник на обяд, ще получите…

цялата сума. Колко беше? - 44'500 евро.

44'500. Точно така, обещавам! - Aхa! От лотарията, или от какво?

Не подлежи на дискусия, така е решило ръководството.

Така че не можем нищо да направим... - Ти ли реши така, сине? Ти ли?

В понеделник на обяд.

Кълна се в живота на майка ми.

OK.

Телеграма за Якоб Цукерман. Няма никой в къщата. Мога ли да...

Току-що тръгна. Якоб Цукерман? Кой го нарича с това име? Дайте да видя.

Един момент! Коя сте вие? - Аз съм съпругата му.

Неговата бивша, бъдещата бивша съпруга.

Чао!

О, Боже мой!

Джеки! Ще се обадя по-късно! - Здравей!

Какво мога да направя за теб? - Искам да се регистрирам.

Без теб нищо не започваме. На касата, Джеки!

Проблемът... - Таксата за регистрация.

5'000 евро! - Какво е това за сериозни играчи.

Не е за дилетанти. Виж печалбата... - Знам! Този турнир е мечта.

Очаквам го толкова дълго.

Приемаш ли чек? - Хайде стига, Джеки!

Имаш все още 8 часа. Намери парите,

и ще се видим в петък, в 12 часа. Точно!

5 хиляди, Джеки! В противен случай мечтите ще рухнат!

Как е рамото ви, г-жа Крюгер? - Хмм...

Легнете и се отпуснете. Сега идвам.

И на какво дължа това? - Имам такива болки

в дясното рамо. И си мислех, че един масаж...

Проникваш в кабинета ми ето така, след като 2 години не си се обаждал?

И попадна точно на това място? - Майка ти ме изхвърли.

Тя иска развод. - Мога само да приветствам това.

Да, аз също. Доста рисунки има тук. Много хубави.

Как е моята малка Сандра? - Сара. Всичко е наред. Защо?

Как защо? Аз нали съм й дядо. Или вече не?

Изпрати й поздрави от мен?

OK. Легни по корем.

Дядото!

Ох, дясното рамо, много е контузено.

Защо? - Паднах.

Отново ли пиеш? - Не.

Твоят врат е катастрофален. - Билярда е виновен.

Отново играеш, нали? - Глупости!

Как вървят нещата при теб? - Добре. Всъщност, много добре.

Не се оплаквам.

Яна, искам да питам нещо. Естествено това е само въпрос

можеш да откажеш по всяко време.

Помниш ли, когато ти дадох 10'000 марки,

преди 5 години, когато спечелих турнира в Рощок,

когато ти ги заех, нали помниш? - На заем? Това беше подарък!

"Ето ти, скъпа Яна, малко помощ за да си отвориш кабинета ти".

Да, вярно, малко помощ... - Обличай се и изчезвай!

Мислиш ли, че ми беше лесно, да дойда тук?

Вън! - Не прави така. Моля те!

Ирен, ела тук, моля те! - Какво има?

Пациентът отказва да напусне от кабинета.

Кой беше този? - Баща ми.

Само за момент? Ще ме извините ли?

Мамо, моля те... - Само 2 минути. Нужен си ми, Томи.

Изгоних баща ти от вкъщи и сега не знам, къде е!

Не питай колко трудно бе за мен! Изглеждаше толкова тъжен. Ужасно!

И изведнъж този следобед за него идва телеграма.

От Франкфурт. От брат му. Казва се Самуел. Ти не го познаваш.

Аз също не. - Какво се е случило?

"Твоята майка е починала". Точка. - Майка ми? Но...

Майка му, майката на Джеки, твоята баба. За Бога!

Майката на Джеки? За Бога, това е ужасно!

Какво говориш? Ти дори не я познаваше. - Съжалявам, но аз просто...

Само минутка, нали? Ела с мен. - Тя иска да бъде погребана тук.

Как? Къде? - Да, по еврейските обичаи!

На еврейски гробища, доколкото знам! Къде е Джеки?

Защо пък аз трябва да знам? - Защото ти го знаеш!

Отнася се за покойник, Томас! И така, къде е сега? Кажи ми!

Г-н Цукер! Надявам се, това с куфара, не означава,

че нашият шеф е на улицата. - Да, точно това означава.

Къде е Линда? - При нея е важен клиент.

А, добре.

Ела. Ще изпиеш ли с мен, чаша чай?

О Боже, красавице!

Играта става жестока, когато губиш.

Какво? Трябва да закрием бизнеса ли? Да останем на улицата?

Кой казва такова нещо?

Ах, г-н Шмокер? Ние имахме...

Всичко е наред, г-н Цукер. - Г-н Шмокер!

Благодаря. Колко е малък света. Благодаря.

Благодаря. - Джеки, ела, моля те.

Ти не си по-добър от своя предшественик. - Не! Онзи те ограбваше.

Аз съм объркал изчисленията, Линда. - Ти ме измами.

Мен и моите 8 жени. Не си изплащал дълга 12 месеца и нищо не си ми казал!

Аз те спасих, Линда. Този клуб нямаше да го има, без тези 300'000 марки.

Не можеш да се довериш на счетоводството на един комарджия.

Нито на управлението на медицинска сестра! - Караницата няма да помогне с нищо.

Трябва да затворим. - Не!

В понеделник ще имам в джоба чек на стойност 100'000 евро.

Тази работа ми смърди? - Не, законно спечелени.

Защото аз съм най-добрият! 5-тия Европейски шампионат по билярд ще е в Берлин...

И ти просто ще спечелиш? - Да! Това е часа ми. В прекрасна форма съм!

През последната година не съм загубил нито една игра, освен ако не съм го искал!

Беше доста трудно да убедя Г-н Шмокер да почака до понеделник.

Затова сме добър екип. - Тежко ти, ако не спечелиш.

Готов съм да дам живота си за това. Ще спечеля, обещавам ти.

Трябва да се уреди само една дреболия,

отнася се за регистрационната такса...

Съпругата ми! Какво прави тук? Тя нищо не знае за клуба!

Джеки! Ти ни доведе до банкрут и ми искаш пари, за регистрацията?

Да не помислиш грешно, Марлен. Аз тук не съм клиент,

а само счетоводител. - Какво е това тук?

Клуб за самотни сърца, преди всичко за тъгуващите по ГДР.

Те тъгуват по старото време? - Може да се каже така.

Не предполагах, че ти липсва толкова ГДР? - Понякога. Там бях някой.

Джеки, отново ще бъде така...

Искам да се върнеш вкъщи.

Наистина? Защо?

Защото трябва да останем заедно.

"Твоята майка е починала, нашата майка.

Тя иска я погребат на родната й земя.

"Свържи се равин Гинсберг за погребението. Самуел".

Вземи си твоя куфар.

Няма да ходя в еврейската общност! - Твоят брат иска така.

Сега отиваме при равина! - Моят брат е фанатик!

Като тези в Израел, дето хвърлят камъни по автомобилите на Шабат.

Той живее във Франкфурт. За 40 години нито си го виждал, нито чувал!

Майка ти е починала еврейка и ще бъде погребана по еврейските обичаи.

А ти вярваща ли стана?

Господ дал, Господ взел.

Съжалявам, не можах да се простя с нея за последно.