Captain Corelli's Mandolin

Откога си глух с това ухо?

Откакто се помня.

Млъкни!

Не мърдай, докато доктора те преглежда.

Трябва ми рибарска кукичка

колкото за барбун

с дълга права част и чук.

Рибарска кукичка? Чук?

Ето я кукичката... и чука.

Така. Сега не мърдай.

Грах.

Пеперудоцветно, нали?

Сигурно го е набутал в ухото си, когато е бил дете.

Боже Господи! Силно е!

Всичко е силно. Собствения ми глас е силен.

Глухотата ти е излекувана. Много задоволителна операция.

Операция ли имаше?

Аз съм единствения човек, когото познавам, който е имал операция.

Сякаш цялата ми глава

се изпълни с изворна вода, студена и чиста.

Не говори глупости, след като доктора

бе достатъчно любезен да те излекува.

Толкова години да мисля, че си глух.

Сега вече нямаш извинение, когато ти казвам да

да вземеш нещо на връщане.

Или да хвърлиш дърва в огъня преди да отидем на църква.

Сигурно сега вече ще ме чуваш,

когато ти казвам, ''Поправи стола, Стаматис.''

''Оправи течащия покрив, Стаматис.''

И сега няма да трябва да говоря толкова високо...

Антонио, помниш ли острова?

Нищо не се е променило.

На празника на Свети Герасим

още носим болните си на светото място

и се молим страданието им да ги остави.

Когато Пелагия беше дете, й обещах,

че ще напиша историята на Кевалония,

но още не съм намерил време.

Исках да разбере, как една толкова мирна земя

може да бъде раздирана от земетресения и война.

Исках да разбере защо един път боговете ни благославят,

а друг път са толкова ядосани

и ни разтърсват, и превръщат живота ни в мъка.

Искам да научи урока, който природата ни дава.

Не трябва да питаме защо сме ранени,

а само дали раната може да се излекува.

Чисто психологически феномен.

Как обясняваш чудото?

Може ли Ленин да излечи лудите? Може ли Сталин за излекува измъчените?

Очевидно е. Това е постановка!

За да държи хората в плен на религията.

Не трябва да викаш.

Не съм глух.

Искам пак да видя оръдието.

Оръдието!

Добре.

Ще ми трябват малко камъни от улицата.

Колкото можеш да намериш.

Веднага се връщам.

Готови ли сте, деца?

Запушете си ушите.

Боли!

Ще умре ли?

Накрая, някой ден, като всички нас.

Обърни го.

Добре, силни бедрени мускули.

Пелагия.

Кажи ни за бедрените мускули.

Моля, приближи се. Погледни добре.

Доведи приятелките си. Всички са добре дошли.

Бедрени мускули.

Максимус, медиус, минимус.

Максимусът е външната повърхност на слабинната кост

между предната и вътрешната бедрени линии...

Мандрас!

Латре?

Ще се оправи.

Казаха ми, че си бил прострелян. Мислех че, ще умра.

Не знам защо все се забъркваш в неприятности!

Не знам!

Латре, трябва да се имаш за щастливец, че нямаш син.

Момчета, никога не порастват. Погледни ме.

Остарях преждевременно.

Много е горещо.

Рибата се крие в скалите

или стои на хлад на дъното на морето.

Не! Свали ме!

...че гръцки военен кораб

е бил торпилиран от италианска подводница

въпреки фактът, че Гърция още не е въвлечена във войната.

Премиера Метаксас протестира остро

пред правителството на Мусолини в Рим,

което отрече отговорността си за нападението.

Продължават да идват съобщения за сражения

между гръцки и италиански войници

по гръко-албанската граница.

Но тази сутрин в Атина

италианския посланик още веднъж отрече...

Какво говорят?

Италианците са в Албания, близо до границата.

Съобщават за сражения.

Ето! Чу ли?

Казват, че няма да обявят война.

Ето. Какво казах?

Искат да ни изненадат неподготвени.

Искат да се промъкнат неочаквано!

Долен лъжец! -Баща ти беше козел!

Млъкнете!

Ако вие двамата не престанете да се обиждате...

ще започна да си пия кафета вкъщи.

Мандрас иска да се оженим.

Казах му, че трябва да те пита.

Аз не искам да се женя за него.

Ти не го харесваш.

И двамата сте много млади.

Всички са млади, когато се женят.

Често си мислех, че...

ще можеш да се ожениш щастливо

само за чужденец.

Зъболекар от Норвегия...

... или нещо такова.

Мандрас не ти подхожда, а той очаква

да бъде по-добър от жена си.

Все пак той е мъж.

Сега ще ти кажа какво ще кажа на него.

Няма да дам зестра.

Кой се жени без зестра?

Трябва да се ожениш по любов.

Аз обичам Мандрас.

Какво да правя?

Да отида в къщата на майката на Мандрас

само с една торба дрехи?

А, и с козата си.

Никога няма да си подам носа навън.

Ще стана за смях на цяла Кевалония.

Можеш да си представиш какво ще започнат да говорят хората.

Не знам как ще понесеш срама.

Ще има война. По време на война стават ужасни неща.

Използвай го, за да се защитиш.

И ако е необходимо, използвай го срещу себе си.

Сватбата ти ще трябва да почака.

Оглеждам се.

Виждам рибари. Фермери.

Виждам силни, здрави мъже, които са родени свободни.

Но днес вашата свобода е заплашена.

Италианската армия нахлу в Албания

и частите й са готови да пресекат границата с Гърция.

Ако вашата страна ви е мила

трябва да се биете, за да я защитите.

Присъединете се към войната в Албания.

Бийте се за майките, за любимите,

съпругите, за децата си.

Бийте се за свободата на целия гръцки народ,

за да живеете с достойнство и уважение!

Като се върна от войната

ще се оженим.

Ще построя къща за Пелагия

на земята на баща си.

Знам, че сме различни.

Не знам за света.

Къде съм бил? Какво мога да знам?

Не знам как да изразя чувствата си.

Не знам как да ти кажа...

какво е в сърцето ми. Но мисля...

знам... Пелагия...

Обичам те.

Утре заминавам на война.

Пелагия, ела да танцуваш с мен.

Ще пиша. Обещавам.

Обещай ми, че и ти ще ми пишеш.

''Скъпи мой, не си ми писал

от деня, в който замина.

Толкова съм уплашена,

че не получавам никакви писма от теб,

защото може да си ранен или пленен.

Сънувам кошмари, че си мъртъв.''

''Лятото премина в зима

и аз пиша стотното си писмо до теб.

Ранените, които са върнаха

разказват за ужасни условия.

Смразяващ студ, липса на храна.

Но не носят новини от теб.''

''Всеки ден чакам пощата от Аргостоли,

но нищо не идва.

Имам чувството, че полудявам

от притеснение и страх. Опитвам се да не губя надежда,

но копнея да изпитам нещо, дори и да е само болка.''

Победихме!

Свърши!

Победихме ги в Албания.

Виж!

8,000 наши срещу 14,000 италианци

и сме ги принудили да отстъпят.

Какво?

Хитлер никога няма да допусне галеника му да бъде унижен.

Ще се притече на помощ на Мусолини.

''Писала съм това писмо десетки пъти

и толкова го захвърлях.

Не знам как да опиша чувствата си.

Сякаш от сто години чакам