Jumper

Нека ви разкажа как мина днешният ми ден.

Бях на кафе в Париж, карах сърф на Малдивите,

подремнах на Килиманджаро.

А, и успях да взема телефонния номер на онази полякиня в Рио.

После прескочих да гледам последната четвърт на финалите на НБА.

И всичко това преди обяд.

Мога да продължа, но истината е, че светът е в краката ми.

Някога положението бе по-друго.

Някога бях нормален човек. Не по-различен от вас.

Здравей, Мили. - Здрасти, Дейвид.

Голям списък с градове си имаш. - Човек трябва да има мечти.

А моите са много големи. - Няма лошо.

Чао.

Мили?

Исках да ти направя подарък. Купих го от една разпродажба.

Не знам дали ще ти хареса.

Малко е надраскано и липсват някои части, но...

Харесва ми.

Наистина ли? - Да.

Я го виж този, Райс... - Марк...

Какво е това? Какво става тук?

Марк, върни й го. - Вижте какво подари Дейвид на Мили.

Падате ли си по Айфеловата кула? Да проверя ли дали е здрава?

Чувам я как трака вътре. - Престани!

Престани. Върни ми го. - Добре.

Извинявайте. Ето.

Явно не си знам силата.

Никак не е смешно.

Дейвид?

Дейвид, не ходи там, опасно е.

Забрави за това, Дейвид. - Райс, махни я тази глупава топка.

Върни се, Дейвид. Всичко е наред.

Стига, не си заслужава. Ела тук.

Хайде, Дейвид.

Внимавай. - Цяла-целеничка е.

Идвай тук.

Дейвид! - Мили, стой тук.

Дейвид! Дейвид! Помощ!

Не можеш да му помогнеш. - Дръж се, Дейвид!

Дейвид!

Това беше началото. В първия момент помислих, че съм пътник,

но изведнъж се озовах в градската библиотека.

Милата ми къщичка.

Мама ни напусна, когато бях на пет, а що се касае до баща ми...

Бих казал, че от него нямаше голяма полза.

Закъсня. Вечерята изстина.

Къде беше?

Когато те питам нещо, очаквам да получа отговор.

Какво ти се е случило?

Нали ги знаеш съучениците ми. - Дейвид!

Вземи един парцал и ела да си забършеш водата.

Дейвид, вземи правилното решение.

Дейвид! Отвори вратата.

Това е телепорт.

Телепорт към библиотеката.

Тогава осъзнах, че това, което ми се случва,

може да ми даде свобода.

И щом тя можа да избяга, значи същото мога да сторя и аз.

Исках да й разкажа всичко. - Дейвид!

Дейвид! - И без това нямаше да ми повярва.

Реших, че е време да променя живота си.

Хейдън Кристиансен

Джейми Бел Самюъл Джаксън

Искам да наема стая. - Нали няма да има дивотии?

Няма, без дивотии.

ТЕЛЕПОРТ

Рейчъл Билсън

Ето ме и мен. В главата ми се въртяха милиони въпроси.

Като например на какъв принцип действа това, как да го контролирам.

Майкъл Рукър Даян Лейн и др.

Тук съм бил. - Мамо, чак океана се вижда.

Ако изкараш късмет, може да видим и Кинг Конг.

Сериозно ли?

Хванах се. - Аз те хващам и няма да те пусна.

Бях 15-годишен, нима и вие нямаше да направите същото?

Някой ден ще ги върна.

Имате ли тоалетна за клиенти?

Хей, оттук. - Добре.

И по-бързо. - Няма проблеми.

Май трябваше да взема по-голям чувал.

Не е истина.

Нали се разбрахме без дивотии. Дължиш ми наем за два дена.

Полицията и ФБР вече бяха тук. Вие от кои сте?

Национална агенция за сигурност. - Не можаха да проумеят как е станало.

Трезорът е стоманен, с хидравлика, отваря се в точно определен час.

Отворете вратата.

До обяд така и не разбрахме, че сме ограбени.

Искам записите от охранителните камери за месец назад.

Искам имената на всички, които имат касети в трезора.

Тази информация е поверителна. Защо са ви имената на хората?

Крадецът е идвал тук и преди това.

Искам имената и записите още днес.

Краят беше щастлив. Райс беше мъртъв,

но аз се чувствах по-жив от всякога.

Сега живея в Ню Йорк.

Но как да се задържа на едно място, след като притежавам целия свят?

Наводнението придоби ужасяващи размери през последните 10 минути.

Въпросът сега е, какво ще се случи с тези хора.

Трябва да се случи чудо за да бъдат спасени.

Добър ден, г-н Джоунс.

Как се представят? - Падат с шест точки на полувремето.

За какво ви е чадър? - Знае ли човек.

Я по-внимателно! - Нещо против да ви правя компания?

Не. - Какво пиеш?

Джин с тоник.

"Танкерей" с тоник - блаженство.

В Лондон ли живееш?

Такси!

Умряла работа, пич.

Нали приближаваше буря?

Чух, че е връхлетяла Фиджи. - Фиджи казваш...

Да, 9-метрови вълни.

Не думай.

Защо? - Защото ме отвращавате.

Само Господ трябва да притежава силата да бъде навсякъде

и по всяко време.

Една грижа по-малко.

Свали го оттам. - Да се махаме оттук.

Да. - Имаме пробив с банковия обир.

Хващам първия самолет.

Как се представиха, Анджело? - Не много добре.

Казах ви, че няма да ви трябва чадър. - Да, прав беше.

Не бягай.

От осем години те издирваме.

А вие сте? - Казвам се Роланд.

Какво правите в апартамента ми? - Ще стигнем и дотам.

Кои престъпници оставят бележки?

Трябва да говоря с адвокатите си. - Защо, не си арестуван.

Вие не сте ли от... - Полицията?

Всеки може да ограби банка.

Искам да разбера, как може да стане това, без да отвориш нито една врата.

Хайде, сигурен съм, че ще измислиш нещо.

Вижте какво...

Щом не сте полицай и аз не съм арестуван...

По-добре да си вървите.

Помощ трябва ли ти?

Май отдавна не си излизал през вратата.

Знам какъв си.

Знам какво си.

Разговорът приключи. - Не, не е приключил.

Не отговори на въпроса ми.

Я ми кажи...

Как си оцелял толкова дълго време? Кой ти помага?

Телепорти...

Трудно е да се телепортираш, ако 1000 волта преминат през мозъка ти.

Кой те закриля. Искам отговори, след което си тръгвам.

Мразя телепорти.

Мислеше си, че това ще продължи вечно ли?

Че ще си живееш ей така, без никакви последствия?

Винаги има последствия.

Къде тръгна? Хванах те.

Мислиш, че ще се скриеш зад стената? Ще ходиш където ти скимне?

Всичко свърши.

Дейвид! Ти ли си, Дейвид?!

Дейвид, не си тръгвай!

Моля те да ме изслушаш.

Дейвид, не знам дали не полудявам, но...

Не знам какво става, обаче ако ме изслушаш...

Не си тръгвай, искам да поговорим.

Дейвид, изслушай ме, синко. Всичко е наред.

Можеш да се прибереш вкъщи когато поискаш.

Не полудяваш.

"Талър комюникейшънс". - Роланд е.

Измъкна се.

Разполагаме с телепорт локациите му.

Мобилизирай целия наличен състав.

Коя си ти?

Мога ли да ви помогна? - Да.

Здравейте, г-жо Харис. Това съм аз - Дейвид.

Дейвид?! Дейвид Райс?

Мили е била права, ти не си... - Мъртъв ли? Да, не съм.

Всъщност се надявах да ми кажете как да открия Мили.

Тя се изнесе. Адресът е "Уортън" 260.

Още ли е в града? - Да.

Работи в един бар до университета.

Мили, давай бирите.

Тръгвам си.

Мамка му, Райс, ти ли си?

Аз съм Марк Коболд. - Съжалявам, припознавате се.

Боже мили, с дух ли разговарям?

Каква е тази извратена шегичка? - Не знам за какво говориш.

Чуйте всички, това е Райс.

Не искаш ли да изпиеш една бира с приятеля си от гимназията?

Не съм този, за който... - Дейвид?

Мили? - Здрасти.

Щеше да си тръгнеш без да се обадиш?

Извинявай, не съм те видял. - Така ли?

Затова ли не откъсна поглед от мен през последния половин час?

Дейвид, защо не се обади?

Ти си пиян. - Не съм пиян, свежарка съм.

Свежарка и половина. - Оля се много свежо.

Ходи се опъни на някоя пейка да поспиш.

Аз пък предлагам да ми сипеш още едно питие, сладурче.

Инак ще те напляскам по задника.

Хайде да те видя.

Престанете.

Райс е нокаутиран.

Какво ми направи? Изрод!

Явно не си знам силата.

Добре ли си? - Да.