The first 200 lines.
ПОМНЯ ТЕ. ЗДРАВЕЙ, ЧУДОВИЩЕ = Епизод 16 =
Картите, които Мин ми изпращаше,
са били моменти от онзи ден.
Направих го! Мама го направи!
4 точки! Още една?
Изчакайте ме.
Кой си ти?!
Престъпник решил да отмъсти, защото баща ми го беше заловил.
И… какво направих аз?
Чантата на татко.
Той имаше навик да забравя нещата си.
Вътре в чантата… имаше пистолет.
Трябваше да защитя майка си,
да защитя Мин, затова…
И какво се случи после?
Хора, станали свидетели на шокиращи сцени в детството си,
понякога се превръщат в психопати.
Това ли се е случило с Мин?
Баща ми вероятно е прикрил този инцидент.
И аз съм изтрил спомена за случилото се в онзи ден.
Бате, ти ме защити.
Мин не беше забравил случилото се
в онзи ден.
Добре ли си?
Било е заради мен. - Какво?
Заради мен…
Какво е било заради теб?
Заради случилото се в онзи ден.
Понеже е видял всичко,
той е станал такъв.
Всичко е било заради мен.
Виж, не знам за какво става въпрос,
но не е така.
Надали е по твоя вина.
Затова той е станал такъв.
Картите, които ми изпрати,
какво е значението им?
Наистина ли не си спомняш?
По-добре, че не си спомняш.
Ще ми кажеш ли?
Не. Спомни си сам.
Изпрати ми ги, за да си спомня?
Искам само да знам.
Аз
такъв ли съм бил роден?
Не.
Такъв съм се родил.
Какво означава това?
Просто така.
Мин искаше да ми каже, че не е било заради мен.
Затова… затова…
Затова… затова…
Това…
Заради мен е…
Спомни си болезнения спомен, братле?
Не биваше да му пращам онези карти.
Когато децата плачат,
сърцето ми се къса.
Защо е така?
Ън Бок, ако те разследваме официално,
няма да можем да те разпитваме ние,
така че няма как да ти…
Предай се.
Да възобновим случая на И Джун Йонг.
Така ще имаме някакъв повод за оправдание.
Да, Ън Бок. Моля те.
Аз убих мениджъра.
Съжалявам.
Спри с това съжаление и ни разкажи всичко за И Джун Йонг!
Братле, моля те…
Само той ли е важен за теб?
Ами ние?
Мислех, че двамата с теб сме като семейство.
За мен ти наистина си като по-голям брат.
Нищо ли не значим за теб?
Ън Бок е…
Познаваш детектив Ън Бок, нали?
Да.
Той е едно от децата на И Джун Йонг.
Да…
Детектив Ча?
Стой спокойно.
Грешно е човек да наранява друг човек,
каквато и да се случва.
Своите грешки,
добре е да ги осъзнаеш и да се разкаеш за тях.
Да поемеш отговорност за всичко, което си извършил.
Ако не разбереш къде си сгрешил,
или защо трябва да платиш за престъпленията си,
мисли, че го правиш заради брат си.
Адвокат Чонг…
Не, Мин, ако ще бягаш от това,
брат ти ще трябва да бяга заедно с теб.
За да те защити,
и да те прикрие,
той ще трябва да се крие с теб.
Това страшно много наранява сърцето ми.
И ако все пак се случи,
нито ти, нито брат ти
ще можете да бъдете щастливи.
Възможно ли е краят да е щастлив
за вас двама в бъдеще?
Колко ли бой е отнесъл…
За да вярва, че И Джун Йонг е неговият спасител?
А пък ние…
Как може да не сме разбрали нищо за това?
Обаче ние не можем
да оставим Ън Бок така.
Трябва официално…
да го арестуваме и разпитаме.
Миналото си е минало.
Няма никакви доказателства, аз съм наранявал само лоши хора.
Защо тогава…
да не можем да го прикрием?
Не мога да пренебрегна това.
Дори да няма доказателства,
случаите трябва да се разследват.
За да открием извършителя.
Брат ти И Хьон…
Ще му е много трудно, ако е в центъра на всичко това.
Наминах за малко на път за вкъщи. Няма проблем, нали?
Влез.
Лицето, извършило убийство, беше заловено. Едно от децата е.
Разбра ли?
Нямам представа за какво говориш…
Спри да лъжеш така безочливо.
Отвратително е.
Би ли престанал вече?
Какво очакваш да ти кажа, детектив Ча?
Знаеш ли колко хора от обкръжението ми пострадаха от теб?
Баща ми, бащата на И Хьон, Ън Бок, мениджърът.
Аз…
никога не съм убивал без причина, детектив Ча.
Моля? - Аз
просто премахвах възрастни, които са биели децата си.
За да спрат да ги бият в бъдеще…
Спри с тези безсмислици.
И Джун Йонг, знам какво си преживял.
Да, съдбата ти е тъжна.
Но това не е повод
да оправдаваш мръсните си дела като справедливи и нужни.
Не мога да те слушам повече.
Ще повърна.
Какво искаш, детектив Ча?
Да те убия.
Но няма да стрелям в теб,
защото не искам да съм същият психопат като теб.
Защото тогава И Хьон ще бъде наранен.
Но поне успях да ти кажа колко ме възмущаваш.
Заради това дойдох, И Джун Йонг.
Харесвах те.
По тази причина…
никога не съм искал да те нараня.
Стой!
Спри!
Не.
Какво да правя с теб?
Убий ме.
Но дори да ме убиеш,
дори да се отървеш от трупа ми,
И Хьон и екипът ми ще те хванат.
Ще докажат, че ти си ме убил.
Ча Джи Ан!
Добре ли си?
Какво става?
Кой точно си ти?
Малко поспорихме с Ча Джи Ан.
Шефе, не прави това.
Дойдох да те убедя.
Ако още си човешко същество, може би ще разбереш.
Поне щях да опитам.
Затова дойдох.
Обаче
не мисля, че си човек.
Всички ме виждат като чудовище.
Виж се в огледалото.
Какво ще видиш, когато погледнеш там?
Как можа да дойдеш сама?
Реших, че само така ще лъсне истинската му същност.
Ако имаше и друго, нямаше да мога да го видя.
Ами ти, шефе? Не се ли страхуваше?
Умрях от страх,
но чувствах, че трябва да направя нещо.
Приличаме си, еднакво безразсъдни сме.
Исках да намеря извинение заради баща ми,
но дали има смисъл от това?
Чудех се дали да не накарам баща ми да подаде оставка.
Но когато висш полицейски началник напусне,
той отива или в голяма частна фирма, или в голяма юридическа кантора.
Като съветник.
Там получават доста пари.
Точно така. - Нямам доказателства,
за да го притисна. Само мога да се извиня вместо него.
Нищо друго не мога да направя за теб.
Ти не си виновен.
Всичко е наред, шефе.
Харесвам те.
За мен беше приятно да те харесвам, Ча Джи Ан.
Спах прекалено много, нали? Хапна ли?
Още не. - Сигурно си гладен.
No comments yet. Be the first to leave one.