Fateless (Sorstalanság) (Sorstalanság)

25.000

Не съм ходил на училище днес.

Само да помоля учителя да ме пусне в къщи

Дадох му бележка от баща ми

В която пишеше че е по семейни причини

Той попита каква е причината.

Казах му че баща ми е извикан за принудителен труд.

Той остави нещата така.

Отидох директно в нашия магазин.

Татко каза че ще чака там.

Здравей приятелю.

Хубава украса имаш там.

Няма да я носиш за дълго, това безчинство скоро ще свърши.

Учителя пусна ли те?

Да. Казах му че са те извикали за принудителен труд.

- И? - Той ме пусна.

Ето къде е склада, г-н Суто.

Нещата вървят добре между стари познати, г-н Ковз.

Може би трябва да разкараме всичко

преди правителството да сложи ръка на цялото предприятие.

Цените никога не са били толкова високи.

Оставям на тебе. Знам че мога да ти имам доверие.

Ами тогава... най-добре да

предам стоката веднага.

Стока?

Разбира се, стоката!

Трябва да ти дам фактура.

Хайде г-н Суто...

не ни трябва нищо такова.

Знам че ми вярвате г-н Ковз

но има правилен начин да се направят нещата.

Нали така г-жо Ковз?

Както и да е, ще поддържаме постоянна връзка.

Да оправим сметките, ако не за друго.

Разчитаме на вашата помощ и опит.

Както през последните няколко години.

Довиждане и късмет.

Това което мога да кажа, г-н Ковз...

Ще се видим много скоро.

Надявам се да е така.

Един проблем по малко.

Не трябваше ли да вземем фактура?

Няма смисъл след като и властите ни ограбват.

Заради мен ли нарече бижутата стока?

Знам какво има в кутията.

Това е тайна, разбра ли?

Здравей, да, аз съм.

Съжалявам, не мога да ти позволя да го видиш днес.

Искам да е с мен през този последен ден...

...преди да напусна.

Ти си на 14 и половина сега.

Знам че баща ти може да разчита на теб да се държиш нормално през този тъжен ден.

Майка ти е на телефона.

Не, не мога. Това му е последният ден. Разбра ли.

Разбира се, понеделник. Добре.

Няма да имам нужда от тези повече.

- Гладен ли си - Страшно.

Почти нищо не си взе.

Не мога нищо да ям.

Не трябва да се отчайваш.

Ще ми липсваш.

Ще останеш сама.

Няма.

Ще се грижим един за друг докато ти се прибереш.

- Нали Гиурка? - Да.

Давай яж.

Не съм гладен.

- Здравей. - Здрасти.

Недей глупак!

Ами снощи, по време на бомбардировките?

Когато отидохме на тавана? И чухме бомбите?

Бях уплашена. И ти се възползва от мен.

Сърдиш ли се?

Можеш ли да дойдеш следобед? За една игра на карти.

- Да. О, не, не мога! - Защо?

Баща ми е извикан за принудителен труд.

Аха. А утре?

Нека да е вдругиден. Може би.

О, колко ужасно е всичко това.

До къде стигна света!

- Сине. - Майко, седни моля те.

- Заминаваш ли? - Точно така.

- Какво става? - Ще ти кажа.

- Да... - Точно така. Там.

Да... но там...

Нищо не се е случило. Все още не ядем.

Тайни преговори текат в момента.

Не мога да ти кажа повече.

Това е напълно достоверна информация.

Толкова достоверна като твоите сведения за надбягванията.

Заради които редовно губя.

Преди Вили да отвори бюрото за залагания беше един от най-добрите

борсови играчи.

Германците осъзнават че ситуацията им на фронта е безнадеждна

Те ни използват нас евреите от Будапеща

да изстискат концесии от съюзниците.

А масовите екзекуции в Полша?

Това е друго. Полша не е Унгария.

- А гетата в околностите? - Сензационен блъф!

За да вдигнат залозите.

Така че да не си правя труда да се явявам в работническия лагер, така ли?

Може би това също е блъф?

Ами, не... Не бих те посъветвал това.

Но аз съм сигурен че скоро ще се прибера вкъщи.

Използват ни като част от едно голямо изнудване в момента.

Преговорите скоро ще донесат резултати.

Ако бях толкова сигурен и за залозите колкото за това,

сега нямаше да съм бедняк!

- Искам да говоря с теб. - Разбира се. Малко по късно.

Искам да поговоря с теб.

- Баща ти заминава утре. - Знам.

Сигурно знаеш че твоите безгрижни

детски дни свършиха.

Ти също си част от общата еврейска съдба.

Знаеш какво означава тази еврейска съдба?

Например жълтата звезда.

И много други неща.

Хиляди години безмилостно преследване което трябва да понесем

- с търпение и примирение. - Защо?

Защото Господ ни наказва за нашите грехове.

и само от Него може да очакваме милост.

- Моли ли се за баща си? - Не.

Безпокоеше това че не разбирах какво казвахме на Господ.

Мисля че обърках думите малко.

Но накрая на молитвата почувствах

че успяхме да направим нещо за татко.

Името ми Щайнер.

Добър вечер господа.

Г-н Щайнер и г-н Флейшман, нашите съседи.

Не ставайте, дойдохме да се сбогуваме.

Всяка вечер обсъждаме войната

от която ще бъда част, от утре.

Само си дръж главата наведена, и не се отчайвай.

Не се притеснявай, ще се грижим за жена ти и Гиурка.

Продължавайте да ядете.

Не, това е свинско.

Само това можах да намеря на черния пазар.

Повярвай ми...

Нещата ще се променят радикално скоро.

Нека Господ ни е на помощ.

да може да седнеш на домашната маса много скоро

с любов, мир и здраве.

Късно е Гиурка.

Не искам да те будя на разсъмване.

Ще се върна някой ден.

До тогава... Пазете се.

Майка ти може да се опита да се възползва от това че не съм с тебе.

Ще се опита да те примами.

Но ти знаеш къде принадлежиш.

Мащехата ти създаде дом за теб, докато майка ти ни напусна.

Трябва да останеш с нея.

Ще ти пиша...

ти също пиши Гиурка.

Сине!

Прегръдката му дойде неочаквано.

Не знам дали това ме накара да се разплача

или просто преумората

или защото мащехата ми постоянно ми подмяташе

аз се подготвях

че в определен момент се очаква да заплачем.

Радвам се че стана така

и почувствах че татко също се зарадва.

След това ме прати да спя.

Бях се изморил доста

но си помислих че поне го пращаме в работнически лагер

със спомена за един хубав ден.

Имаше война...

Аз съм сама...

Липсваш ми!

Знаеш ли това беше решение на татко не мое.

Но става въпрос за тебе.

Обичаш ли ме?

Разбира се!

Защо настояваш да останеш с тази жена?

Не настоявам, но...

Любовта не се доказва с думи.

- Мисля че не ме обичаш. - Това не е вярно.

Това е ваш спор. Твой и на баща ми.

Не мога да тръгна срещу баща си сега...

когато е в работен лагер.

Сега върви.

Вечерният час скоро ще е в сила.

За мене не се отнася. Имам пропуск.

Значи започваш утре.

Толкова се радвам че има пропуск.

Права си.

Слушам само за нападения, за изчезнали хора.

Престани да бъдеш лош пророк.

Но не е и хубаво да се примиряваш.

И какво пише нашият приятел?

Каквото му позволят.

Че е здрав

че се справя с работата, отношението е човешко.

Но какво пише между редовете?

Стига писмата да идват редовно, значи няма проблем.

Поне пише.

И как ще отидеш на работа?

С местния влак предполагам.

Ще заблудиш момчето.

Трябва да вземе автобуса.