Little Children

НЮ ЛАЙН СИНЕМА представя

един филм на ТОД ФИЙЛД

"... протестират срещу осъдения сексуален престъпник в техния квартал."

Благодаря ти, Рик.

Намираме се на Удуърт Корт, тихата квартална улица,

превърнала се в център на бурна полемика,

след завръщането на 49 годишния Роналд Джеймс МакГорви,

излежал 2 годишна присъда, за ексхибиционизъм пред малолетни.

През последните няколко дни, "Комитетът на загрижените родители"

започна да разпространява тези плакати

като предупреждение към съседите за "Опасният хищник сред нас".

Не ми харесва, че е толкова близо до семейството ми.

Това е скандално.

В този квартал има твърде много деца, как може сексуален насилник да се заселва тук?

Не мисля, че това е добра идея.

Притеснявам се. Няма да се примиря. Ако го срещна на улицата, ще си има проблеми.

Все едно да раздаваш безплатен алкохол в бара. Не може така!

"Условията на гаранцията забраняват на МакГорви

да се приближава на по-малко от 30 метра до детски площадки или

други обществени места, където обикновено има деца.

Но тези условия не са достатъчно успокоение за родителите,

чиито деца играят и учат, в този досега спокоен квартал.

От днес нататък, те само могат да се надяват да не се случи нещо

или да се подготвят за най-лошото.

Рик, връщаме се при теб."

МАЛКИ ДЕЦА

Двамата със съпруга ми имахме истинско духовно изживяване.

Подложихме се на интензивна спа терапия.

Стига бе! - Не, чуйте ме.

Бяхме на почивка в Кабу,

имаше още осем двойки, а тази жена от племето Маи - богиня ви казвам!

Истинска богиня. - Термина и е през септември.

Мисли да си вземе три месеца болнични,

да изкара коледната ваканция и да се върне на работа след Нова година.

Как ли пък не.

След шест месеца ще седи на тази пейка с нас.

Знаеш ли как се справи, просто го водеше със себе си всеки път като ходи до тоалетната.

Ужас!

И аз така казах, Бет. - Отвратително е!

Какво толкова?

Въпреки че, когато се опитвах да свикна Крисчън,

му свалях памперса, а на него му беше огромен, като на възрастен.

Усмихвайки се учтиво, за да маскира познатото чувство на отчаяние,

Сара си напомни да мисли като антрополог.

Тя беше изследовател, изучаващ поведението на типичните жени от предградията.

"Не бяха ли от естествен материал?"

Самата тя не беше типичната жена от предградията.

Трой, престани веднага!

Онази вечер с Пол правихме секс, а аз задрямах по средата.

Случва се.

Предполагам.

Като се събудих му се извиних, а той даже не беше забелязал.

Знаеш какво да направиш.

Трябва да си определите време, в което да го правите.

Ние с Луис така правим. Всеки вторник в 9 часа.

"Искаш, не искаш...", помисли си Сара.

Погледът и се насочи към детската площадка.

Дори и на такава малка детска площадка,

Люси стоеше настрана от другите деца.

Сара не знаеше защо дори си прави труда да я води тук.

Освен, че би полудяла, по цял ден сама в къщи с това неразбираемо малко същество.

Времето за сутрешна закуска беше точно в 10:30.

Закуска!

Режим, наложен и отстояван от Мери-Ан.

Тя вярваше, че строгото спазване на програмата е ключът

не само към здравословния брак, но и към това да бъдеш добър родител.

Мамо...

Къде ми е закуската?

Извинявай мила, мама не може да я намери.

Забравила съм оризовия кейк. - Горкото дете.

За втори път тази седмица.

Не можеш да помниш всичко. - Лоша мама, лоша мама.

Лоша мама, лоша мама... - Успокой се, моля те.

Няма да се успокоя! Искам си закуската!

Добре, провери сама. Няма я тук.

Чакай!

Трой, скъпи, дай на Люси от твоите бисквитки.

Няма!

Трой Джонатан, дай ми бисквитите!

Но мамо, те са си мои!

Не ми отговаряй! Раздели ги със сестра си!

Трой ще те почерпи бисквитки, иди седни при другите.

Благодаря ти, Мери-Ан, спаси ми живота.

За нищо. Не бих могла да те гледам как страдаш.

Защо не си направиш списък и не си го залепиш на вратата, за да го виждаш

когато излизаш от къщи. Аз така правя.

Да... благодаря ти, това е полезен съвет.

Пак заповядай.

Вижте!

Кралят на абитуриентския бал!

Мили Боже, върнал се е!

Сара проследи погледите на другите жени към входа на детската площадка,

горяща от нетърпение най-после да зърне краля на абитуриентския бал.

Красивият и загадъчен млад баща, редовен посетител на детската площадка

няколко седмици през пролетта, а след това изчезнал загадъчно.

Нямам нужда от почивка! Искам да се повозя на самолет!

Заминаването му, бе отворило пропаст в душевността на Шерил, Тереза и Мери-Ан.

Не минаваше ден, някоя от тях да не измисли нова версия за отсъствието му.

И възможното му завръщане.

Пази се, идвам! Няма място за двама ни, дизелчо!

Пак ме победи!

Мразя парните локомотиви! Ако те видя пак, ще те блъсна!

А аз ще те бутна с буферите си!

Готов ли си? - Няма да ме бутнеш.

Всеки път ме побеждаваш, дизелчо!

Знам.

Здравейте!

Мама си дойде.

Шутовската шапка наистина притесняваше Брад.

Детето си играеше, хранеше се и спеше с нея. Но щом майка му пристъпи прага,

то я захвърли, все едно всичко досега беше един безсмислен маскарад.

Май днес не си излизал на слънце, а? Татко май пак забрави да те изведе, а?

Какво правиш?

Как се казва? Какво ти хареса най-много?

Обичам да му ходя на гости.

Май ще се примиря и ще си купя мобилен телефон.

Наистина ли?

Защо?

За да мога да се свързвам с теб.

Свърши ли?

Ти имаш. Защо аз да нямам?

Да имам. Ти никога не си искал мобилен телефон.

Ще се абонираме за семеен план и ще си говорим без пари.

Добре, ще видим как сме с парите в края на месеца.

Така добре ли е? А сега ръчичките.

Всеки делник след вечеря, майката на детето изпращаше Брад

в общинската библиотека да учи за изпита на адвокатурата.

А той така и не прекрачи прага на библиотеката.

От седмици Брад наблюдаваше скейтбордистите,

понякога по цял час.

Но никой от тях, никога не му обърна внимание.

Беше на възрастта на тези момчета, когато почина майка му.

"Сигурно и аз съм бил такъв." - мислеше си понякога Брад.

"Бил съм един от тях."

"В безопасност ли са децата ви?"

Ужас.

Би трябвало да го кастрират.

Бързо и ефикасно. Кръц и готово. А не да ми разлепят плакати.

Знаеш ли какво още можеш да направиш?

Закови му пениса на входа на началното училище.

Като предупреждение към другите извратеняци.

Мислиш, че е смешно?

Не мога да повярвам, че искаш да кастрират някого за ексхибиционизъм.

Брат ми се разголваше... когато бяхме тийнейджъри.

Правеше го в спалнята ми, в дневната, на задната седалка на колата...

И все го правеше така, че никой освен мен да не го види.

Ти не каза ли на някого?

Не, не исках да му навличам неприятности.

А може би и него трябва да кастрират.

Не е същото. Той не се е разголвал пред непознати.

О Боже, ето го.

След толкова време, втори ден подред.

Може да е имал нужда от почивка.

Почивка от какво?

От това да бъде кралят на абитуриентския бал.

Мръсна работа, но все някой трябва да я свърши.

Да затворя ли? - Затвори.

С какво си вади хляба?

Всъщност, никога не сме разговаряли с него.

Наистина ли?

Дори не знаем как се казва.

Не казахте ли, че е редовен посетител тук?

Беше ни неудобно. - Притеснявахме се.

Щяхме да се чудим какво да облечем на следващия ден.

Да се гримираме.

Уморително е.

Мамо, залюлей ме! - Добре!

Ей сега идвам.

Чакай.

Пет долара, ако ти каже телефонния си номер.

Тя на колко години е?

Люси? Кажи на момченцето на колко си години.

Аз съм на три.

Баба ми живее в Джърси. На двора си има басейн.

Обичаш ли да плуваш?

Не обичам акули, те ядат хора.

Не го слушай.

Почти всеки ден ходим на градския басейн.

Между другото, казвам се Брад.

Сара.

Често ли идвате тук?

От няколко седмици.

Обикновено ходим на другата площадка, онази с дървените катерушки и пързалката.

Знам я, живеем на пряка от там.

Камиона за сладолед не мърда от там, направо кошмар.

Не ми разправяй...

Знаеш ли, ти си първия човек тук, който изобщо ме заговаря.

Притесняваш ги.

Сигурно. Едва ли тук идват много бащи.

Не е нужно да си любезна. Питай направо.

Какво?

С какво си вади хляба, главата на семейството, например.

Добре, какво работи жена ти?

Снима документални филми.

Като Майкъл Мур?

Като ПБС. - Иха...

Аз пък мисля, че е чудесно, че си тук.

Няма причина бащите да не могат да отглеждат децата.

Преди две години завърших право,

но не издържах изпита за адвокатурата.