The Prime Minister and I (총리와 나)

The Eastern Spirit Subbing Squad представя

Съгласна ли си с всичко това?

Ако си съгласна с начина, по който аз…

Всичко ли ще бъде наред,

ако кажа, че те харесвам?

Г-н премиер! - Отново плачеш.

Винаги ли си била такова бебе?

Не.

Обикновено не съм такава. Защо сега изглеждам глупаво?

Съжалявам, че винаги те разплаквам.

Не можах да спазя обещанието си,

а се заклех да го направя, независимо от всичко.

Тази ръка…

Никога няма да я пусна.

Ман Се. - Ман Се.

Лельо, защо не спиш в моята стая?

Работата е там…

Ман Се, разбираш ли…

Тук ли спа?

Как можа?

Как можа да го направиш?

Ман Се, ваканцията ти свърши, нали? Бързо да те приготвим за училище.

Ти също трябва да се приготвиш за работа.

Разбира се.

ПРЕМИЕР-МИНИСТЪРЪТ И АЗ = Епизод 14 =

Ман Се, станал си рано днес! Да хапнем и да се приготвим.

Да ядем? Не трябва ли първо да си измием лицето?

Вярно! Първо да си измием лицето.

Ти си по-умен от мен, Ман Се! Бързо да се измием!

Извинете, как да ви помогна?

Аз… - Не може да сте дошла просто така.

Какво ви води тук?

На Йонг, наистина ли Куон Юл причини инцидента?

Ако е така, никога няма да му простя.

Г-ца Со е тук.

Наистина ли?

Но, скъпи…

Трябва ли тя да работи за теб?

Знаеш, че не я харесвам! Трябва ли да правиш това?

Юн Хи…

Знам как се чувстваш.

Наясно съм мразиш секретар Со.

Да, вярно е, че харесвах Со Хье Джу.

Но… Не й се обадих заради това.

Знам.

Каза ми, че тя познава премиера най-добре.

Ще му отнема всичко и Со Хье Джу е само началото.

Разбираш ли какво казвам?

Толкова ли мразиш премиера?

Мислех, че вече си го преживял.

Каква странна жена. С кого иска среща?

Попитах я защо е дошла, а тя избяга, без да каже.

За какво говориш?

Някаква жена преди малко стоеше пред входа.

Може би е дошла с гражданска молба.

Има много такива хора. Не се тревожете, г-не.

Добре тогава.

Г-н премиер.

На работа ли?

Какво стана с Ман Се? - Тъкмо го изпратих на училище.

Вратовръзката ти.

Нека да я оправя.

Готово.

Ще се видим по-късно. - До скоро.

Съгласна ли си с всичко това?

Ако си съгласна с начина, по който аз…

Всичко ли ще е наред, ако ти кажа, че те харесвам?

Така.

Защо това е тук?

Последния път те попитах не можеш ли да направиш нещо с косата си?

Като например, да я вържеш с шнола.

Не може да бъде.

Да не е решил да ми я подари?

Нам Да Чонг. - Исках да обядвам с теб.

Ти ли приготви всичко това? - Да.

Не е купено. Сама го направих. Опитай.

Как е? Вкусно е, нали?

Вкусът е напълно различен от този на докбоки.

Лютивите кексчета бяха грешка.

А и специалитетът ми е кимбап, кимбап.

Правя го още от началното училище. - От тогава?

Мама почина, когато бях много малка.

Трябваше да отида на пикник и нямаше кой да ми направи кимбап.

А на пикник без кимбап е тъжно.

Ето защо съм толкова добра. - Като се замисля…

И ти си израснала без майка.

Затова ли си толкова добра с децата ми?

Не бях толкова страхотна. - Знаеш ли?

Откакто дойде вкъщи,

децата много се промениха.

И…

Аз също.

Чакай!

Не виждам началник Канг.

Днес той не дойде на работа.

Сигурно не се е чувствал добре.

И днес ли?

Това не е истина.

Разбрал си грешно, Ин Хо.

Не говори такива безумия.

Още помня…

Какво каза брат ми…

Когато се срещна с Куон Юл.

Каза, че се страхува. Каза, че е уплашен!

Затова…

Искаше да избяга в Америка с теб!

Ин Хо. - Мислиш ли, че е само това?

В деня на инцидента,

Куон Юл преследваше теб и брат ми.

Той съобщи за инцидента.

И човекът, който поправи колата ти… - Не.

Той не е направил нищо лошо.

Вината за инцидента…

е изцяло моя.

Проблемната Да Чонг

Не си вдига телефона.

Началник Канг трябва да е много болен.

Явно.

Той не е човек, който да отсъства, освен ако не е наложително.

Дали не се е случило нещо?

Нахрани ли се? - Почти свърших.

Какво? Това не е ли…

Щом си го купил, защо не ми го даде?

Е, не е задължително…

Да, изглежда си права.

Защо я остави там? Щом си я купил, трябваше да ми я дадеш.

А все обиждаше чорлавата ми коса.

Как е?

Добре ли ми стои?

Добре.

Не ти я дадох, защото мисля, че си недодялана.

Какво каза? Недодялана!

Това е грубо!

Приготвих ти такъв обяд. Как може да съм недодялана?

Тръгвам си!

Чакай.

Перфектно.

Сега изглежда добре. - Премиере.

Мислех, че тръгваш, защо стоиш така?

Бързо тръгвай. - Премиере, дръж се!

Нам Да Чонг, и ти се дръж!

Началник Канг, чух, че си болен. Много ли ти е зле?

Началник Канг, всичко наред ли е?

Министрите на вътрешните работи и на благоустройството чакат.

Трябва просто да ги посрещнете и изслушате.

Говори неофициално, когато сме сами.

Не. Трябва да разделям личното от професионалното.

Така ще се чувствам по-добре.

Непреклонна си.

Може би затова Куон Юл за 20 години не забеляза, че си влюбена в него.

Да ти кажа честно…

Все още не разбирам защо прие предложението ми за работа.

Не мога да се върна пак при премиера.

Не ме бива в игричките.

Длъжна съм да продължавам да се развивам.

Освен това, Синята къща прави офертата още по-ценна.

Това достатъчна причина ли е?

Има смисъл в това.

И аз искам да ви попитам нещо.

Защо избрахте мен за асистент?

Демонстрация пред премиера ли беше?

Няма да отричам.

Така…

докато работиш за мен, не принадлежиш на Куон Юл.

Разбираш ли за какво говоря?

Разбирам основанията ви. - Какво облекчение.

Началник Канг!

Началник Канг, добре ли си?

Студена пот!

Ти гориш!

Просто легни и си почивай, нали?

Съжалявам, Да Чонг.

Но…

Мога да мисля…

единствено за теб. - И аз живях сама и знам какво е.

Да боледуваш сам е тъжно и ти идва да се разплачеш.

Началник Канг, ял ли си нещо?

Почини си, докато ти приготвя каша.

Няма нужда. Не е необходимо да го правиш.

Ако не се храниш, тялото ти ще рухне. Не се тревожи и си почивай.

Добре.

Добра работа.

Тук сме, за да те поздравим.

Мислех, че е достатъчно да те виждам в Синята къща.

Изглежда ще е трудно да идвам тук, докато помагаш на президента.

Само това ли те притеснява?

Какво искаш да кажеш? - Скоро ще разбереш.

Чакай.

Искам да говоря със секретар Со. Възразяваш ли?

Както искаш.

Как е работата в Синята къща? Добре ли е?

Не ме ли мразите? - Имам ли право?

Все пак исках да говорим очи в очи поне веднъж.

През цялото време те игнорирах,

нараних те и сигурно ти е било тежко.

Съжалявам.

И…

ти благодаря.

Г-н премиер.

Може би ще си по-полезна в Синята къща,