War and Remembrance - Complete Series

"Началото на края на войната…" Херман Уок

Пърл Харбър, 15-и декември 1941 г., 8:00 ч.

Наля-во!

Право!

Стой!

Към знамето, с лявото рамо!

Тръбач, свири сбор!

Батальон, мирно!

Знамето вдигни!

Свободно.

Неочакваното нападение над Пърл Харбър на 7-и декември 1941 г.

нанесе удар, който Съединените щати никога не ще забравят.

2 337 американски военнослужещи загиват.

1 153 са ранени.

183 самолета са унищожени, без да излетят.

Потопени, или извън строя:

три леки кръстосвача,

три разрушителя

и осем линкора:

"Калифорния",

"Оклахома",

"Мериленд",

"Западна Вирджиния",

"Невада",

"Пенсилвания",

"Тенеси"

и "Аризона".

Равносметката -

11 японски самолетоносача срещу 3 американски,

10 боеготови японски линкора срещу нула американски.

Значително повече изправни японски бойни самолети,

и пълен контрол, от страна на врага, от японски води

почти до Австралия.

Внимание, мирно!

Разрешете да се кача на борда. - Имате разрешение, сър.

Казвам се Виктор Хенри.

ВОЙНА И ПАМЕТ

В главните роли: РОБЪРТ МИЧЪМ

ДЖЕЙН СИЙМУР

ХАРТ БОКНЪР

ВИКТОРИЯ ТЕНАНТ

ПОЛИ БЕРГЕН

ДЕЙВИД ДЮКС

МАЙКЪЛ УУДС

ШАРЪН СТОУН

РОБЪРТ МОРЛИ

БАРИ БОСТУИК

САМИ ФРЕЙ

ХАИМ ТОПОЛ

ДЖОН РИС ДЕЙВИС

ЙЪН МАКШЕЙН

УИЛЯМ СКАЛЪРТ

БИЛ УОЛИС

ДЖЕРЕМИ КЕМП

СТИВЪН БЕРКОФ

РОБЪРТ ХАРДИ

РАЛФ БЕЛАМИ

ДЖОН ГИЛГУД

По книгата на ХЕРМАН УОК

Част първа

Изглеждаш страхотно. Ухаеш страхотно.

Дори не си ме погледнал. Мирише ти на пържено пиле.

Минаха 5 дни. - Татко е тук.

Чудесно.

На двора е, с Вик. Стига де.

Татко!

Виж кой е тук, татко. - Уорън!

За малко да те видя днес на "Ентърпрайз".

Аз… Командир съм на "Нортхемптън".

Така ли? Страхотна новина.

Не е за вярване. Моят старец - командир на флагмана ни.

Поздравления, татко. - Благодаря.

Отбих се през бреговия офис на "Калифорния".

Тъкмо бяха пристигнали.

След половин час заповядайте на обяд.

Хайде, сине. Да се измием за обяд.

После ще дойда с теб на хълма.

Любов моя, надявам се това писмо да стигне до теб.

Възникна нещо ново.

От Би Би Си помолиха баща ми да направи репортажи,

навсякъде по този изстрадал свят, включващи големите военни бази.

Когато ми каза за това, чух само две думи: Пърл Харбър.

Знам, че трябваше да ми пишеш, но според новите обстоятелства

писмото, или телеграмата ти, ще пристигнат следващата седмица,

когато ще съм заминала. Надявам се да е любовно писмо,

а не за раздяла, каквото очаквам със свито сърце.

Ти си толкова предан на съпругата си.

Времето в Лондон е отвратително,

също като новините от войната.

Но за мен, честно казано, единствената хубава новина е тази,

че внезапно изниква шанс отново да те видя.

Сега стискай палци да стане.

С обич, Пам.

Заповед от командването на ВМФ. Капитан първи ранг Виктор Хенри,

се освобождава от длъжността командир на линкор "Калифорния"

и поема командването на крайцер "Нортхемптън".

Поемам длъжността, сър. - Сдавам длъжността, сър.

Поздравления.

Капитан Григ, всички досегашни разпореждания остават в сила.

Освобождавайте състава. - Слушам, сър.

Свободно, свободни сте.

Самолетоносач "Ентърпрайз"

Здрасти, Джин.

Корабът на баща ми - новоназначен командир.

5 градуса дясно руля! Среден напред!

Ест, 5 градуса дясно. - Среден напред.

5 градуса дясно руля, сър. - Среден напред, сър.

Господа, искам да бомбардирам Япония. И то незабавно.

Всъщност, по най-бързия начин.

Искам да кажа на Чърчил, когато пристигне,

че се подготвя въздушен удар.

Г-н Министър на войната.

Г-н Президент, такъв набег на този етап би бил много труден.

И много скъп. - Не набег.

Казах удар. Искам да раздрусам японците,

да им дам тема за размисъл в допълнение на победите им

в Южния Пасифик и Източна Азия, да пообъркам плановете им.

Г-н Президент, наличните бомбардировачи

в базата на Алеутските острови не могат да достигнат Япония.

Изучих картите. Не може ли да ги ударим през Китай, или Сибир?

Ако правителствата им се съгласят, е възможно, сър.

Логистичното осигуряване е огромно като обем.

И ще отнеме месеци? - Но после здраво ще ги ударим.

А удар от самолетоносач?

Няма проблем, г-н Президент. - Веднага?

Никакъв шанс да ги изненадаме. А силите не са в наша полза.

Японците знаят бойния радиус на самолетоносача ни - 500 км.

Техните въздушни патрули покриват много по-голяма зона.

Изглежда като самоубийствена мисия.

Не, аз искам изненада - да раздрусаме японците,

да повдигнем бойния дух на хората ни, на съюзниците си,

като победим. Тези летци трябва да имат голям шанс.

Ще бъде търсен и намерен правилен подход, г-н Президент.

Бързо. - Да, бързо.

Чудесно, генерале. Седнете, господа.

Заливът Маривейлс, Филипините

Сводката от щаб квартирата за военен патрул № 1 гласи,

че огромен брой транспортни кораби вече са отплавали

от Япония към Филипините, ескортирани от линкори, крайцери, самолетоносачи

за инвазия в Лузон. Вероятно ще ударят залива Лингайен,

а от там - евентуално към Манила.

Очертава се коледен патрул за "Дяволска риба"

и голяма част от ескадрата. Гуам и Уейк явно са обречени.

Вероятно до седмица ще станат японски наземни авиобази.

Отцепени сме. Ще патрулираме в изцяло вражески води.

Нашата мисия е да спъваме, и ако можем,

да предотвратим дебаркирането на основните японски сили.

И това при условие, че вражеските разрушители

ще бъдат повече от бълхите по гърба на кучето.

Въпроси? - Да, сър.

Можем ли да потапяме търговски кораби и танкери?

Така. Ето заповедите към този момент.

На 8-и декември получихме следното

от Командващия Тихоокеански флот.

"Изпълнявайте неограничени,

повтарям, неограничени военни действия срещу Япония."

"Дяволска риба" ще се подчини в пълен обем.

Всичко, което засечем, ще бъде потопено без предупреждение.

Господа, японците удариха Пърл Харбър без предупреждение

по време на мирни преговори.

Не ние отхвърлихме цивилизованите правила.

Те го сториха.

Не сме се готвили за подобна война, но така ни се случи.

Други въпроси?

Всички да се подготвят за военен патрул

под залива Лингайен на 17-и декември.

Байрон.

Поздравявам те за преместването в Атлантическия регион.

Получих телеграма от щаб квартирата, подписана от адмирал Харт.

Съжалявам, че те губим. - Кога можете да ме освободите?

Не и до края на този патрул. Необходим си ни.

Какъв му е проблемът? Не одобри молбата ми, нали?

Аз промених мнението му. - Благодаря.

Не бива да се местиш. Нашата война е тук.

Лейди, жена ми и детето ми вероятно са заловени в Европа.

Какво можеш да направиш?

Като начало, да съм 15 хиляди километра по-близо.

Още малко, скъпа.

Неапол, Италия 16-и декември 1941 г.

Ето ви и вас. Радвате се на слънцето, професоре?

Колкото и малко да е. - Преправих роклята си.

Искате ли да я пробвате? - Да, благодаря.

Някакви слухове за заминаване, г-жо Оловски?

Обичайното - засега нищо. - Трябваше да сме в Палестина.

Върху какво работите, професоре? - Това ли? Водя си дневник.

Да убивам времето, докато чакаме да тръгнем.

Надявах се, че е нова книга. - Наистина е така, Сара.

Аарон възнамерява да го превърне в книга

за вярата, войната, човешките неволи и какво ли още не.

Шегувай се ти.

Когато "Пътят на евреина" стане книга на месеца,

това ще е ползата от всичкия този хаос.

Наглеждай Луис, аз отивам със Сара.

Прекрасна е, Сара. Много ми харесва.

Купих я от Париж през пролетта на 1938 г.

Все едно векове минаха оттогава. - Ще ти я платя.

Каквото дадеш.

Да?

Аврам. - Г-жо Хенри. Търсех чичо ви.

Той е горе на палубата.