Family Law (Derecho de familia)

29.970

Translation ZALMEN BEHAR

Това е доктор Перелман.

От 47 години насам, той става в 5:45h сутринта.

В 6:20h, той вече се е изкъпал,

и преди 7:00h, си купува вестника.

Той е адвокат. И той е моят баща.

В 7:15h, кафе с мляко и кроасани.

Перелман старши мисли, че човек е свободен,

когато може да закуси сам, да си прочете целия вестник

без да има нужда да говори с никой.

Дори да се случи да купи нещо дребно, винаги е мълчалив.

В 7:30h, започва обиколката из Съда.

Знае в кои съдилища, да отиде първо и в кои по-късно.

Той знае точно датите на рождени дни или годишнина от сватба

на всички служителки, ментовите бонбони, които те харесват,

и футболните предпочитания на асансьорните служители.

Докторе, докторе! Да направим едно местенце! Хайде.

Веднага се връщам.

Тусио или Амели да сложим?

Санд добре ли е? - Тусио е контузен.

Да сложим Санд, добре ли е? На 4-ия етаж, нали?

Да, на четвърти. "Рожден ден на Марта. 8-ми състав".

Ами "Ла Гата"? - Вчера се провали...

Д-р Перелман не стои на опашка

и е развил своя собствена система

да избягва всякакво чакане.

В 11:20h, прави почивка в една кафетерия в подлеза.

Това е часът за напитка и сандвич със сирене и домат.

Този Модесто ваш съпруг ли е?

Моят партньор.

А, добре. Не е толкова важно.

Използва тези петнадесет минути за среща с клиент.

Смята, че някои от тях се притесняват от офиси...

Затова някои клиенти се обслужват в кафенето и други в офиса.

Кажи ми.

Какво отглеждате сега? Броколи ли?

На мен един път ми свалиха скоростната кутия...

Д-р Перелман старши е като "Зелик" сред адвокатите. (филм на Уди Алън)

Адаптира се незабавно към речта,

маниерите и семантиката на неговите клиенти.

Казва, че иска да ги види в тяхната естествена среда.

Значи има теч...

Не, ще сваля скоростната кутия да видиш проблема.

Изпий си "матето". (чай)

Не го прави нарочно. Просто той си е такъв.

Знае по малко от всякакви изкуства и професии.

Чух вашето съобщение.

Това е Нора. Норита.

Тя е секретарката на татко откакто майка умря.

Тя е със заплата 860 песос на месец,

но Перелман винаги я премира за да станат 1000.

Тя пристига в 15:30h и си отива 20:45h,

и така през последните 15 години.

Тук липсва "R", откакто си спомням.

Но Перелман казва, че няма проблем и хората и така го разбират.

С Норита имаме добри взаимоотношения, но не знам много за нея.

Само веднъж я видях извън офиса.

На едно погребение. И беше много неудобно.

Понякога е неудобно да се виждат хората извън контекста.

Какво ново?

Д-р Дукати се обади два пъти.

Гърлото ли ти е възпалено?

Малко, но ще ми мине.

Не знаех, какво да облека днес.

Не можех да реша: шлифера или палтото...

Декорацията на офиса представя вкусът на татко,

което всъщност е комбинация от вкусът на всички негови клиенти.

В апартамента има също и втора баня,

превърната в архив и кухня едновременно.

Стая за срещи, където никога се среща никои.

Фактурата пристигна ли?

И сърцето на офиса: Кабинета на адвокатът.

Защо чайник?

Минах покрай един базар и видях този електрически чайник,

да може да се подгрява вода за чай, за мате...

И там е вторият кабинет, които трябваше да е за мен.

Но не.

В този офис, няма място за друг Перелман.

...и затова доказателството, в наказателния съдебен процес...

Това съм аз, доктор Перелман, също адвокат.

Но не се занимавам със закона, отдадох се на Правото.

В момента чета лекции.

В този час, повечето са млади момичета,

и са толкова добре нагласени, че не изглежда да е 7 сутринта.

Но ние не обръщаме внимание на това.

Вечер е различно. Вечер идват брадати мъже,

който не могат да завършат, защото вече имат деца.

...в Американските филми за адвокати.

Или в широко отразявани процеси,

като скорошният за онзи поп-певец и танцьор.

Обвинен в сексуална злоупотреба с малолетни,

да спи с деца.

В такъв процес, съдебни заседатели решават дали той е виновен или невинен,

без нужда да се обосновава за каквото и да е.

Здравейте, аз съм от Съюза на студентите.

Не знам дали сте осведомени,

на юг в нашата страна е на изчезване "Императорския пингвин".

За да не се случи това събираме подписи,

има една масичка на входа... Аз съм от Комисията по Екология.

Моля, подпишете. Защото днес са пингвините,

утре може да сме ние.

Нека да се ангажираме.

Може ли да дойдеш след лекцията? Нямаме достатъчно време сега.

Кой по дяволите си ти за да ме изхвърляш?

Аз съм лектора отговорен за този урок.

Ти си Перелман.

Не си спомняш за мен? Ти разваляш живота на хората и после не си спомняш!

Заради теб не завърших!

Какво ти направих?

Какво правиш за хората, Перелман?

Ако си тръгнеш, ще го оценим всички. - Педал!

Нека си представим, че нищо не се е случило.

Или по-добре, нека си представим, че нещо се е случило.

Кажете ми, как беше облечен онзи мъж.

С анцуг или кафяво кадифено сако?

Мисля, че с анцуг. - С анцуг?

Но ми се струва, че беше кафяво.

Струва ти се, много добре.

Вие кажете, той беше ли опрял ръцете си на бюрото?

Да, мисля че и двете ръце.

Мислиш или не си сигурна?

Едно от двете, нали?

Кажете ми, в какво състояние беше този господин?

Полуагресивен.

Полуагресивен или три-четвърти агресивен?

Във нито един от случаите, нямаше да е напълно агресивен. Сложно, нали?

Откъде извади той онези брошури, от джоба ли?

От една Армейска мешка.

От една армейска мешка, кафява или зелена?

Зелена, от лявата страна.

Добро наблюдение, от доста далеч.

Имам една студентка, която се казва Сандра.

Единствената, на която помня цялото име. На останалите само фамилиите.

Тя сяда доста назад, вляво, опитвайки се да е незабележима.

Невъзможно. Сандра ще бъде моя съпруга.

Не сега, тя е студентка и не може.

Въпреки, че мога да я гледам и да се наслаждавам как ме слуша. Това ме мотивира.

Всеки ден, съдиите издават присъди на базата на показания...

на свидетели, толкова точни или неточни като вас.

И от това зависи съдбата на много хора.

Кажете ми какво каза онзи господин като си тръгна.

Хайде, пробвайте.

Педал.

Педал или абдал?

Педал, докторе. - Наистина ли ми го каза...

Престъпление ли е да кажеш на някого "Педал"?

Комплицирано е, знам...

Но един ден Сандра не дойде. Нито следващия ден.

Какво е това? - Едно две, едно две.

Знаете ли адресът?

Онзи или този? - Този.

Има ли пробна? - Да.

Как ти е? - Добре е, харесвам малко хлабаво.

Искаш ли да видя за по-малък номер?

Не, така е добре. Ще го взема.

Оказа се, че бяхме колеги. Тя също се занимаваше с обучение.

Тя беше инструкторка на метода "Пилатес".

Трябваше да дойда преоблечен. - Да спестихме време.

Да взема няколко урока ми изглеждаше най-доброто извинение.

Но като се гледам, може би не.

Първият урок беше нещо неудобно.

Няколко дни по-рано, аз бях доктор Перелман,

там горе на пиедесталът на познанията.

И сега това, едно тяло, започващо своето западане.

Това е, отпускаме се...

Тя беше много сърдечна и ми показа как да дишам и стягам моят стомах и бедра.

Също се отпуска кръста, отделя се...

Бяхме сами, но се правихме, че не го забелязваме.

Не говорихме за неща, които не бяха свързани с положението на моят гръб.

Добре си, нали? - Да.

Така ли? - Да, отпусни се... Ето така.

Аз мисля да приключвам за днес.

Когато ти кажеш.

Извини ме.

Когато сеанса приключи,

усетих неудържимо желание да си облека костюма и да бъда нормален.

С всяко издишване, се отпускам още малко...

Наслаждаваме се на отпускането,

усещаме всеки прешлен как се отваря.

Сега аз ще те водя, ти се отпусни.

Издишай.

В началото, усещах, че Сандра ме докосва по специален начин.

След това разбрах, че самият метод

включва специални грижи за всички ученици.

Не след дълго, Сандра изостави напълно университета,

и нямах друга възможност освен да продължавам да идвам в нейната къща,

впримчен в нейния свят "Пилатес".

Това беше единственият начин да се подържа връзката.

Никога не посмях да й кажа нищо.

Не е лесно да се обясниш в любов на жена...

докато се изпотяваш и стягаш бедрата си.

Но всеки път правих упражненията по-добре,

и научих как да прекарам въздуха до всяка част на тялото.

През носът, да знам.

През носът...

Йосеф Пилатес е бил затворник в концентрационен лагер,

и искайки да подсили мускулите на неговите другари,

можел да разчита само на пружините от дюшеците...

И така без да осъзнава,