Hanna's War

Елън Бърстин

Марушка Детмерс

Антони Андрюс

Доналд Плезенс

Дейвид Уорнър

Филм на Менахем Голан

ВОЙНАТА НА ХАНА

Унгария, Езерото Балатон, Лятото на 1937 г.

Не отговаряш на писмата ми.

Имам много писма, все още не си стигнал върха на купчината, Янчи.

Намерих го.

Недей...

Обичам те.

Не.

Анико, ще се омъжиш ли за мен?

Янчи, прекалено сме млади да се женим. - Нямам предвид сега.

Ще те изчакам. Ще чакам колкото имаш нужда.

Не съм влюбена в теб. - Защото не съм евреин ли?

На кого му пука какво говори такъв глупак?

Не е глупак за германците, Като.

И по-опасното е, че правителството ни се възхищава на това чудовище.

Скоро ще има война.

Анико. - Чуйте това.

Нека чуем това, което казва баща ти.

Ние разговаряме като братя,

нека вече говорим за болестта заразила нацията ни.

Нека говорим за рака, който разяжда държавата, в която живеем.

Нека говорим за евреите.

Адмирал Хорти няма да има нищо общо с това чудовище.

Не ни ли нарича "неговите евреи"? Тук сме в безопасност.

Не, не сме, Като.

Унгария е прекалено слаба, за да се бори с Хитлер,

държавата ни ще му съдейства, знам го.

Унгария не е слаба. Адмирал Хорти никога ни би съдействал на Хитлер.

Той ще защити евреите ни.

Какво му стана?

Нека спрем да говорим за политика пред децата, нека сменим темата.

Децата ни вече не са деца, Като. Те скоро ще учат в университета.

Дьорди, ти и Анико вече решихте ли какво ще правите с бъдещето си?

Дьорди иска да замине за Франция,

за да учи текстилен дизайн. - В Лион.

Наистина ли отиваш във Франция? - Да.

Нашата Еви отива в колежа за учители тук в Будапеща.

Ами ти Анико?

Анико иска да бъде писателка, какъвто бе баща й.

Писателка?

Един ден Анико ще бъде толкова велика писателка, какъвто бе Бело.

Гимназия "Баар Мадас" 15 Октомври 1938 г.

Седнете.

Искам да кажа, че изборът на президент на нашето писателско общество

е най-важното събитие на учебната ни година.

Ние в гимназията "Баар Мадас" сме горди,

че има толкова много талантливи студенти, измежду които да се избира.

Сега, нашият почетен гост президентът на националния Съвет на студенти...

ще съобщи резултатите. Елекеш Янчи.

Режисьор: Менахем Голан.

Да, желаете ли нещо?

Мога ли да попитам какво правите тук?

Интересува ни резултатът на тези избори, професор Абас.

Кой ви праща?

Новият национален Съвет на студентите. - Какво?

Какъв нов национален Съвет? Нищо не знам по въпроса.

Това учебно заведение определено не е участвало в никакви избори.

Не е имало избори. Новият Съвет бе назначен вчера

от президента, ще чуете за това със сигурност.

Моля продължете, професоре.

Янчи, моля.

От 200 възможни гласа има 20 въздържали се.

Гласовете бяха разпределени по следния начин:

Нот Жужа,

10 гласа.

Ковач Мария,

14 гласа.

Чикуши Илдико,

27 гласа.

Харба Ержи,

44 гласа.

Сенеш Анико,

85 гласа.

С мнозинство от 44 гласа и за втора поредна година,

обявявам Анико Сенеш за секретар на нашето писателско общество.

Имаш ли приемна реч?

Да. - Тогава давай.

Членове на писателското общество...

Професор Абас момент само.

Пренебрегнали сте важно правило във връзка с избираемостта.

Какво правило?

Новият Съвет реши, че само християни

могат да бъдат избирани за важни позиции в унгарски институции.

И Сенеш Анико е еврейка.

Е, кажи нещо. - Какво мога да кажа?

Ти си президента, нали така?

Съжалявам, Анико.

Анико, моля те.

Оттеглям назначаването си.

Така както го виждам, за да се бориш с антисемитизма са нужни лични качества.

Имам предвид морални. Това е трудна борба.

Чак сега разбирам какво е да си евреин в общество с друга религия.

Татко, О татко, прости ми за това,

но щях да напусна тази държава, дори все още да бе тук.

Добре, готова съм да приема, че заминаваш за Палестина,

но ще ти кажа, ако баща ти беше жив нямаше да ти позволи да заминеш.

Кажи ми само едно нещо.

Кажи ми защо с целия твой интелект избра да учиш в земеделско училище

вместо в университета в Йерусалим? Кажи ми само това моля.

Има вече достатъчно интелектуалци в земята на Израел, мамо.

Това, от което държавата се нуждае са фермери, работници.

И може би няколко поета.

Анико! Анико!

Да, идвам.

Трябва да дойдеш скъпа, влакът ти е в 7 часа. Рози, къде си?

Идвам. - Да тръгваме.

Добро утро, шофьоре.

О, не. Остави ме да седна отпред, искам да виждам.

Рози.

13 Септември 1939 г.

"Варшава е в пламъци..."

"Германците нахлуват в Полша - жестока битка"

Анико, донесох ти подарък.

Пишеща машина. - Да.

Ходи да си намериш мястото.

Рози, довиждане. Ще се грижиш добре за мама, нали?

Ще се грижа разбира се.

Анико, розите ти.

Анико, Анико, пиши ми. - Ще ти пиша всеки ден, мамо.

Да и аз скъпа. - Довиждане, мамо.

Пази се. - Довиждане.

Довиждане, скъпа. Бъди добро момиче.

Анико! Анико!

Анико!

Къде отиваш? Кога се връщаш?

Анико, говори ми. Трябва да ми пишеш. Пиши ми и ми кажи адреса си.

Анико, обичам те. Помни това!

Ще те чакам!

О мамо, ако само можеше да бъдеш с мен днес.

"Бесарабия" стигна до Хайфа днес, това е основното пристанище на земята ни.

Точно в момента приближаваме града. Хълмът Кармел изглежда толкова красив.

Колко щастлива се чувствам.

Прости ми скъпа мамо, че ще кажа, че сега съм си вкъщи.

Земеделско училище "Нахалал"

Скъпа мамо, 2 много важни събития в живота ми се случиха тази седмица.

Първото, че си смених името от Анико на Хана. Надявам се да ти харесва.

Второто, което разбира се е по-важно за мен,

че написах първото си стихотворение на иврит.

То е следното:

"Има"... "Има" означава мамо на иврит. Така че...

"Има", откъде се научи да бършеш сълзите. Тихо да търпиш болката.

Да таиш в сърцето си плача, болката, тъгата и страданието?

Чуй вятърът, чиито полъх шуми из хълмовете и въздуха.

Виж морето, огромните скали прегръща.

Природата с цялата си сила се прокрадва под всякаква форма и ограда.

Откъде е тази тишина в твоето сърце? Откъде си научила да бъдеш силна?

Мамо, няма да повярваш,

но твоята малка Анико е вече високо квалифицирана рибарка.

Аз съм членка на кибуц "Сдот Ям" на брега на Кейсария.

Животът е толкова хубав тук.

Слънцето грее, морето е толкова спокойно и синьо.

И си имам вече собствена стая. Не е голяма и удобна, но е изцяло моя.

Мамо, нямам вест от теб от толкова месеци, много се притеснявам.

Какво всъщност се случва в Европа?

Повече и повече си мисля, че неизбежно трябва да се върна в Унгария.

Трябва да го направя, и трябва да го направя скоро.

Знам го.

Кибуц "Сдот Ям" 22 Ноември 1943 г.

Хей ти в трактора, ще ми помогнеш ли? - Какво искаш?

Къде мога да намеря Хана Сенеш? - Последната палатка на хълма.

Благодаря.

Хана Сенеш? - Да.

Кой си ти? - Йоел Палги.

Какво пишеш там? - Пиша писмо на майка ми.

Тя все още е в Будапеща. - Откъде знаеш това? Седни.

Знам много за теб, за това съм тук. - Откъде си?

Кибуц "Мааган", но както виждаш сега съм към британските ВВС.

Виждам. - Роден съм в Унгария като теб.

И планирам да се върна там. Те имат нужда от нас.

Аз самата мислех да се върна. Но как? - С помощта на британците.

Знам какво чувстваш, всички чувстваме същото нещо.

Аз съм от "Хагана".

Ще продължим борбата ни с британците все едно няма война с германците.

И ще се борим срещу германците все едно няма война срещу британците.

Разбираш ли? Има 6 групи от различни държави.

Аз организирам унгарците. Заинтересувана ли си?

Ще приемат ли жена? - Ще те приемат, ако аз го препоръчам.

Кога тръгваме? - Не знам, нека поговорим.

Но преди всичко трябва да ти кажа...

че най-вероятно това ще бъде самоубийствена мисия.

Все още ли си заинтересована?

Кога тръгваме?

Хайде, размърдайте си задниците.

Стига си ме гледал Палги все едно съм някоя стройна жена, скачай.

Добро утро ваше величество.

Забавиха ме в администрацията. - Забавиха ме в администрацията, сър.

Забавиха ме в администрацията, сър. - Това никога няма да проработи, сър.

В Лондон сигурно мислят, че тук водя някакво училище за медицински сестри.

Жените могат да бъдат много полезни там Маккормак. Обучи момичето.

Къде е тя по дяволите? Слез от там! Чуваш ли ме? Казах ти да слезеш!

Мъжете тренират цяла седмица преди да разреша да се приближат до тази кула.

Чу ме, казах ти да слезеш!

Идвам, сър.

Тя е луда.