The first 141 lines.
Всички думи в това дълго писмо, са изпълнени с любовта ми към теб.
Цветчетата на мили разстояния разпръскват аромата си само за теб.
Звукът от цитрата нежно ме докосва, сякаш стоиш зад мен.
Дъждът вали, докато аз продължавам да те очаквам.
Тези кратки и дълги раздели, близки и далечни разстояния,
добавят нотка поезия в нашите преплетени съдби.
Отпиваме глътка след глътка за нашите горчиви и сладки моменти
на мечти и фантазии, под заплахата на мечове и ножове.
Този живот, тези съдбовни, моментни срещи
бих заменила за един кратък миг с теб.
Думи изпълнени с неизказан копнеж и надежда.
Под стряхата сгушени ти и аз…
И шепота на дъжда.
КЪРВАВ РОМАНС
През 907 г. сл. Н. Е.
Джу Уън, кралят на Лян, стана император на династия Тан…
и нападна Дзин с войските си.
Ли Къ, кралят на династия Дзин, отказа да признае режима му…
и продължи да използва името "Тиенйоу" от династията Тан…
Обещавайки да възстанови Тан.
Най-мрачният период в историята на Китай:
Петте династии и десет царства, започна.
В продължение на сто години, се чуваха звуци от мечове и ридания.
В тази тъмна епоха възникна тайна организация на убийци.
Скитащи между политици и военни,
те убиваха ония, които пренебрегват човешкия живот.
Някои казваха, че е измислица, за да успокоят хората.
докато други казваха, че съществува още от династия Тан.
Говори се, че убиецът е само едно момиче,
което може с лека усмивка да отнеме човешки живот.
Има и слухове, че са група жени…
Различни по телосложение и височина.
Единственото общо между тях е…
Червените чадъри, покрити със златни цветя.
ЕПИЗОД 1
Не се трупайте всички.
Отдръпнете се!
Суци Сюе, ела тук.
Ти получи последната работа.
Благодаря, брат Бин! - Какво става?
Защо само тя получи работа? - И аз искам.
Аз също.
Знаеш ли каква е работата, която трябва да свършиш?
Знам, да погреба мъртъв човек…
Внимателно!
Извинявам се. Всичко е по моя вина.
Толкова съжалявам, наруших покоя ви!
Татко, Сяо Ба, върнах се.
Ти се завърна.
Како, татко днес взе назаем ориз. Свари много каша.
Сяо Ба, виж, работих днес и получих няколко картофа.
Можеш да ги вземеш. - Не обичам картофи. Получавам киселини.
Искам каша, ти искаш ли малко?
Не, не съм гладна.
Татко, ще отида за вода.
Чакай, вземи пакета билки.
Отнеси го в Динсянгъ и го продай.
Откъде са тази билки?
Използвах всички за сашета.
Просто направи, както ти казвам.
Динсянгъ е срещу лечебницата.
Билките са в кошницата.
Сяо Ба. - Како.
Чакай ме да се върна.
Ще ти купя нещо вкусно, искаш ли?
Да, како! Можеш да хапнеш малко каша, когато се върнеш.
Ци-ар, вземи ги. Изяж ги по пътя.
Това е по-добро от кашата.
Гледай къде вървиш.
Защо си тук?
Тук съм, за да продам билките. - Върви в лечебницата отсреща.
Чакайте малко.
Баща ми ясно ми каза да ги донеса на това място.
Тук?
Баща ти Су Уан ли е? - Да, точно той.
Не е чудно.
Жалко е, да продаваш кръвта си.
Не ме докосвай. Тук съм, за да продам билките.
Това ли са билките?
Глупаво момиче, баща ти те е продал.
Наистина е хладнокръвен, да те остави да дойдеш тук сама.
Да тръгваме.
Генерал Хуан, да започваме ли?
Първа сцена, „Джао Дзюн се жени".
Не е зле!
Мога да им кажа да слязат точно сега.
Аз съм просто никой.
Не е нужно да го правите.
Това не му харесва. Смяна!
Пуснете ме. - Ще трябва да се погрижа за теб.
Вие грешите. Пуснете ме.
Видя ли ориза, когато баща ти се прибра?
Ориза?
Дори не те е нахранил, преди да тръгнеш?
В очите на баща ми,
не струвам дори две торби ориз.
Просто ме послушай.
Най-малкото можеш да се храниш добре и да си на топло тук.
По-добре е, отколкото да страдаш навън.
Не ме пипай!
Не ме пипай, искам да си ходя!
Никъде няма да ходиш.
Хубав танц, нали?
Мога да ги изпратя до стаята ви ако ги харесвате.
Какво правиш? - Източвам от кръвта ти.
Казват, че девствената кръв може да удължи живота на човека.
Скъпа е като златото! - Пусни ме!
Бедните хора не решават живота си сами.
Това е твоята съдба.
Пуснете ме!
Пуснете ме!
Ако и тази не ви харесва,
не знам какво да правя.
Остани точно там!
Пуснете ме, вие грешите. Не ми е мястото тук.
Пуснете ме! Сбъркали сте!
Не ми е мястото тук!
Тръгваме. - Толкова съжалявам.
Ще я взема.
Това ли казваш… че не ми принадлежи ли?
Ще я изпратя в стаята ви, ако я харесвате.
Не се приближавайте! Не ми е мястото тук, сбъркали сте.
Не ме интересува.
Просто ще ми служиш. Ще останеш с моите войски.
Няма да го направя.
Това не го решаваш ти.
Виждал съм много красиви момичета.
Какво правите? - Краката ти…
Не ме пипайте! - Тънки, бели и твърди.
Не ме пипайте!
Кой е, по дяволите?
Кой ти каза да дойдеш?
Интересно.
Малко момиче. Страхуваш ли се?
Тук си по собствена воля… или някой ти е казал да дойдеш?
Ти ли си Хуан Юн?
Това съм аз.
Ти ли уби семейство Йен?
Каквото и да е,
в този град,
стига да имам пари, всичко е мое.
No comments yet. Be the first to leave one.