Les Amours Imaginaires (Heartbeats) (Les amours imaginaires)

Единствената истина е любов, въпреки разума.

Пишем по около 20 - 25 SMS-а на ден.

"Аз ще ходя! Хайде да отидем на стоп до Маями Бийч."

"Сега ще отговори!"

"Тук ще е след секунда."

Но, разбира се,

аз си падам по шибания, арогантен тип Жан-Марк,

на който му трябва цяла вечност да отговори на имейлите ми.

Такава съм глупачка.

Понякога

съм пред компютъра си...

и ме обхваща паника.

Побърквам се.

Струва ми се,

че някой умира всеки път като натисна Refresh,

няма да остане жив човек, мамка му.

Когато ходиш на бар, пазаруваш,

разхождаш се по улиците, хапваш навън..

Чий задник оглеждаш?

Когато сваляш, кое е: гърди или пишки?

Гърди, пишки? Пишки, гърди?

Беше котката.

Мерилин. Котката беше избягала.

Разбрах го веднага защото не чувах подрънкването.

Той й поставяше един нашийник..

нали разбираш, като на елените на Дядо Коледа. С малко звънче.

И той й слагаше звънче, мислех си, че е много сладко.

Винаги го чуваш.

Но се върнах в къщи и тя не беше там.

Отидох, Мерилин.

Няма звънче.

А вазата...

от теракота, която беше пълна

с монети и боклуци, върху бюфета.

Нямаше я.

Оглеждам се наоколо и до вратата,

само моите ботуши.

Няма ги маратонките. Без вещи мъжки вещи.

И естествено препускам по къщата с 250 мили в час.

Той си бе взел всичко.

Всичко... Всичко... всичките си боклуци.

На кухненската маса имаше синя бележка

с написано на немски, защото той беше германец...

Вероятно все още е.

"Не искам да пропилявам живота си, като те обичам до полуда."

Не можеш да си 50-50.

Хетеро си е хетеро, гей си е гей.

И не повдигам въпроса с глупостите за твоето"настроение".

Но топлината не влияе на либидото ти.

Или пък това, че луната е във Водолей

О, я стига!

Знам всичко.

Всичко.

Знам къде работи,

ресторантите, в които се храни.

Минах покрай тях.

Попаднах на портиера.

Попитах го, не знам защо, мамка му,

дали той си е в къщи.

Портиера започна да говори за него.

Аз слушах.

Започнах и аз да говоря за него, малкото, което знаех.

Като че ли го познавам още от детската градина.

В един момент разбрах, че съм прецакана.

Така че му казах да му предаде поздрави от Синди Розенберг.

За да не изглеждам като натрапница.

Ако той само имаше на представа...

колко добре съм информирана.

Баща му получил удар през 2002.

Майка му притежава шарен дървен щанд за цветя

в Jocelyne's Treasures...

Ако знаеше,

сигурно би влязъл в програмата за защита на свидетелите

срещу мафията.

Глен Клоуз във "Фатално привличане".

Това съм аз.

Кой е този самодоволен Адонис?

Русият ли?

Никола.

Провинциалист. Приятел на Софи.

Току що пристигнал в града.

ВЪОБРАЖАЕМИ ЛЮБОВИ

- Ало. - Мари?

Познай с кого ще се срещнем в събота?

Със сеизмография.

Слагаш кабели и сензори в земята.

Задействаш ги и можеш да изготвиш карти.

Базирано на вибрациите,

можеш да видиш какво има под земята.

Нефтените компании плащат по 200 милиона долара за тях.

Луда работа.

Работим 92-часа на седмица и с извънредния труд

прибираш по 1300 долара на седмица, плюс тлъсто приспадане от данъците,

защото аз уча литература в МакГил.

Правя го единствено за парите

и за да забравя всички простотии.

През нощта чета, за да упражнявам мозъка си.

Драматурга Колте ме държи във форма.

- Е? - Е, какво?

Какво мислиш за Никола?

Готин е.

Да, готин е.

Интелигентен е.

Лично, не е мой тип.

Нито пък мой.

"В четвъртък отиваме в мутренски бар с премигващи светлини

и поръчаме бира и лимонада?"

Здрасти, как си?

Добре, а ти?

Добре.

Познай какво?

Не мога.

Нико ми изпрати картичка.

И на теб ли?

Да, получих я тази сутрин.

Е, до четвъртък, тогава?

Ще е забавно.

Ще си изядеш ли черешката, Тери?

Черешките са толкова сладки.

Халвата е 17 пъти по-сладка от черешките.

Някога играли ли сте на жмичка?

Да.

Искате ли да играем?

Като, на пикник, може би?

Да, но,

трябва ли да се преоблечеш?

Тази рокля ли ще носиш, или...?

Защото ти..

Спортно.

Бутилка вино.

Две бутилки вино. Три бутилки вино...

Зайче!

Зайче!

Не си бил добър в тази игра като дете.

Имаше...

видях бял заек.

Вероятно домашен, който е избягал.

Мари!

Мари!

Баща му познава някакъв сценограф. Ник ме покани да гледаме негова пиеса.

Яко.

Е.

Имаш голямо легло, нали?

Да, имам голямо легло.

Можеш да спиш там. Ние просто ще...

просто ще се сместим.

Благодаря, човече.

Първа да избера страна.

Аз също мразя да съм по средата!

Не се тревожи, аз харесвам да съм по средата.

Добре.

Имаш ли здрав сън, Мари?

Не се ли храниш, Мари?

Не съм гладна.

Статия за пиесата, на която те поканих.

Франсис, искаш ли да се опитам да ти намеря билет?

- В четвъртък ли е? - Да.

Не... Зает съм в четвъртък.

Много жалко.

Пиесата е сюрреалистична, но е по един филм на Одри Хепбърн.

"Любовта на живота ми"

Благодаря. С едно захарче.

Заповядайте. 2 долара и 25, моля.

Благодаря. Задръжте рестото.

Довиждане.

Хей!

- Хей, как си? - Прекрасно, а ти?

Да. Какво правиш тук?

- Живея на ул. Жан-Манс. - Наистина?

Какво става?

Пих кафе с приятелка. Тя току що си тръгна.

Странно, защото аз току що...

По дяволите! Аз ще... По дяволите, кафето ми!

Чакай, нека ти покажа. Мамка му, разлях го цялото.

Хванах ли те сега? Та-да...

Късметлия! Къде го намери?

За теб е.

Купих го за теб.

Наистина, Франк..

Толкова си мил!

- Удоволствието е мое. - Благодаря ти!

Каза, че ти харесва... и си помислих...

Трябва да бягам. Ще готвя за една приятелка.

Не се тревожи.

Приятелка?

Песто с борови шишарки.

Заповядай.

Благодаря ти много. Нямам търпение да...

да го окача.

Тръгвам.

- Ще ти се обадя. - Добре.

- До скоро! - Чао.

Не забравяй торбите си!

Пестото ти няма да стане... без торбите.

- Чао! - Обади се!

- Да! - Добре!

Зле ли беше?

Не, не.

Беше много...

завладяващо.