Psycho

Парамаунт Пикчърс представя

един филм на Алфред Хичкок

ПСИХО

В главните роли:

Антъни Пъркинс

Вира Майлс

Джон Гавин

Участват още: Мартин Балсам, Джон Макинтайър и

Джанет Лий в ролята на Марион Крейн

Сценарий - Джоузеф Стефано по романа на Робърт Блок

Оператор - Джон Ръсел

Монтаж - Джордж Томасини

Музика - Бърнард Херман

Режисьор - Алфред Хичкок

Финикс, Аризона

Петък, 11 декември

14:43 часа

Не успя да обядваш, нали?

Трябва да се връщам в офиса. Закъсненията

докарват на шефа киселини...

Защо не му се обадиш, да му кажеш,

че си взимаш почивка?

Все пак е петък и то горещ.

- И какво да правя с тази почивка? Да те изпратя до летището?

- Ами, можем да помързелуваме тук още малко...

Трябва да освободим стаята до 15:00.

Хотелите като този не се интересуват кога пристигаш,

а кога ти изтича времето...

O, Сам, мразя да се виждаме на подобни места.

- Чувал съм и за женени двойки, прекарали нарочно нощта

в евтин хотел.

- Когато си женен, много неща можеш да ги правиш нарочно...

Звучиш като омъжена жена.

Oх, Сам това е за последен път...

- Така ли? За какво? - За това...

Да се срещаме тайно, за да не разбере някой.

Пристигаш в командировка,

срещаме се през обедната почивка...

Понякога дори ми се иска да не пристигнеш...

- И какво да правим? Да си пишем сълзливи любовни писма?

Трябва да тръгвам Сам...

- Мога да дойда и другата седмица. - Не.

- Дори само за да те видя? Ще обядваме някъде заедно...

- O, можем да се видим. Дори може да вечеряме заедно.

Но порядъчно.

В къщи и снимката на майка ми на полицата пред камината...

и сестра ми ще ми помогне да приготвя голям бифтек за трима...

- И след бифтека ще изпратим сестра ти на кино,

а снимката на майка ти ще обърнем към стената...

Сам!

Добре де...

Марион, искам да те виждам винаги, когато мога

И ако зависеше от мен - съвсем почтено.

- От твоите уста дори почтеността звучи непочтено.

- Наистина го искам!. Само, че е нужно търпение, умереност и много труд.

Иначе си остава само загуба на време.

Но, ако мога само да те виждам и докосвам, дори и само това, нямам нищо против.

Омръзна ми да блъскам за хора, дето ги няма.

Блъскам се да изплатя дълговете на баща ми, а той отдавна е в гроба.

Блъскам се за издръжката на бившата ми жена, а тя живее

на другия край на света.

Аз също плащам.

Хората, които си правят срещите по хотелски стаи също плащат...

След година, две ще си изплатя дълговете...

А ако тя се омъжи отново, спирам издръжката...

- А аз не съм била омъжена дори веднъж. - Но като се омъжиш, ще танцуваш от радост.

O, Сам, хайде да се оженим.

- И ще живееш с мен в склада на железарския магазин във Феървейл?

Страшно ще е весело. И знаеш ли какво:

Когато изпращам издръжката на бившата ми жена, можеш да облизваш марките...

Ще ги облизвам...

- Или искаш да ме разкараш, да излезеш и да си намериш някой не ангажиран?

Мислила съм за това.

Как можа дори да си го помислиш?

- Ще си изтървеш самолета... - Можем да заминем заедно!

- Ъ-ъ, закъснявам, а ти си сложи обувките.

Г-н Лаури не се ли е върнал от обяд?

- Обядва с човека, който ще купува имота на Харис стрийт.

Нали се сещаш. Затова го няма. Глава ли те боли?

- Ще ми мине... Главоболията са като цицините,

спира да боли щом ги забравиш.

- Нямаш ли аспирин? Тук имам нещо, но не е аспирин.

Лекаря на мама ми ги даде в деня на сватбата ми.

Теди побесня, като разбра, че съм взела успокоителни.

Някой да се обаждал?

- Теди се обади. Мама се обади да провери дали Теди ми се е обадил...

А, сестра ти се обади да каже, че отива в Тусон на пазар...

и няма да се върне целия уикенд...

Боже, горещо е като в пещ.

Хей момичета, накарайте шефа си да ви купи климатик.

Днес може да си го позволи.

Марион, ще приготвиш ли копията от договора за г-н Касиди?

- Да, господине. - Утре е Денят, момичето ми...

О, не, не Вие. Дъщеря ми!

Още е съвсем дете,

а утре ще се изправи там, ще се омъжи и ще отлети далеч от мен

Вижте моето бебче...

На 18 години е...

и никога не е била нещастна дори и един ден!

Хайде Том, моя офис е с климатик...

Знаете ли как постигам щастието?

Купувам го!

Вие... Вие нещастна ли сте?

Хм, не повече от нормалното.

- Купувам тази къща като сватбен подарък за бебчето ми...

40 000 долара - в брой!

Е, това не е купуване на щастие,

Това е изкупуване на нещастието.

Никога не нося в себе си повече, отколкото мога да си позволя да изгубя

- Пребройте ги! - Мили боже!

- Аз не ги броя. Така се правят пари.

- Том, разплащане в брой в този размер е твърде необичайно...

Е, и? Това са моите лични пари!

- А сега са твои. - Ще ги депозираме в сейф,

а в понеделник, като се почувстваш по-добре...

- А, като каза да се почувствам по-добре, къде е тази бутилка, която криеш в бюрото си?

О-паа.

Знаете ли, понякога не мога да си затварям устата...

Лаури, умирам от "жадна болест"!

Не ги искам в офиса през уикенда!

Депозирай ги в банката, а в понеделник ще ни напишат чек.

Да господине.

- Той флиртуваше с теб. Предполагам е забелязал венчалната ми халка

О, стига, моля те.

Влез!

- Договора. Ако не възразявате, бих желала да си тръгна, като приключа в банката.

- Имам леко... - Вървете право вкъщи.

А ние с Вашия шеф ще поизлезем...

и ще се понапием, нали?

- Разбира се. Зле ли Ви е? - Просто главоболие.

- Трябва Ви един уикенд в Лас Вегас, световно място за забавление.

Ще прекарам уикенда в леглото. Благодаря.

Защо не вземеш хапче, ще ти размине.

Хапчетата не лекуват нещастието.

- Ще депозирам парите в банката, после ще си отида и ще си отспя.

- Марион, за бога... Какво правиш тук?

Разбира се, че се радвам да те видя, винаги се радвам

Какво има, Марион?

Останете на място!

Много бързате!

- Не смятах да спя толкова дълго. Снощи за малко не катастрофирах,

и реших да отбия... - И сте спали тук цяла нощ?

- Да. Както Ви казах, не можех да си държа очите отворени.

- Наблизо има доста мотели. Можехте...

За по-сигурно, нали ме разбирате.

- Не смятах да спя цяла нощ. Просто отбих от пътя.

Нарушила ли съм някой закон?

- Не, госпожо. - Тогава мога да тръгвам?

Всичко наред ли е?

- Разбира се, че е наред. Защо, подозрителна ли Ви изглеждам?

- Честно казано, да. - Моля Ви, искам да тръгвам.

- Има ли...? - Има ли, какво?

Казах Ви, че всичко е наред и освен това бързам...

а Вие ми губите времето.

Един момент.

Моля, изгасете двигателя.

Документите, ако обичате.

- Но защо? - Моля Ви!

Идвам след секунда!

- Не съм в настроение за неприятности. - Моля?

- Има една стара приказка, че първия клиент за деня винаги носи неприятности.

А аз не съм в настроение за неприятности,

затова ще Ви обслужа така, че да нямате никакъв повод...

- Искам да заменя колата си. - Тъй да бъде.

Вашето желание е закон за мен. Това ли е Вашата кола?

- Да, това е... Не, че й има нещо, просто...

Вече не Ви харесва.

Огледайте наоколо и вижте дали ще си харесате нещо.

а аз ще извикам монтьора да огледа Вашата.

Искате ли кафе? - Не, благодаря, но страшно бързам.

Просто искам да си сменя колата.

Никога не бива да се бърза когато купуваш кола на старо,

но както казах, денят е твърде хубав за спорове.

Ще вкарам колата Ви в гаража.

Аз бих избрал тази!

- Колко струва? - Е хайде..

Направете няколко кръгчета... - Изглежда ми добре.

Колко ще ми струва, като приспаднем цената за моята кола?

- Искате да кажете, че се отказвате от обичайните ден и половина за размисъл?

Май наистина страшно бързате. Някой да не Ви гони?

Разбира се, че не. Моля Ви...

- Това ще първия случай, когато клиента притиска продавача!

Да помислим...

...ще ми доплатите 700 долара.

- Седемстотин. - Винаги можем да се спазарим.

Съгласна съм.

- Взимам колата Ви, при условие че имате документи за собственост.

Талон на колата. Онова розово картонче...

- Мисля, че имам необходимите документи. Бихте ли ми показали дамската тоалетна?

В сградата.

Ей там.

Но все пак направете едно кръгче.

Не искам после да тръгнат слухове за Чарли...

- Не, благодаря. Хайде да приключваме с това.

Честно казано, не че не Ви вярвам...

- Но какво? Какво не е наред в това,

че вече съм решила и страшно бързам?

Да не мислите, че колата е крадена? - Не госпожо.

Добре, да влезем вътре.

Хей!