Broken Angel (Santa Diabla)

Брат ти току-що се обади на новия ми телефон.

Когато имам новини за бъдещето на къщата, ще ти кажа.

Идвам с теб. Нещата са твърде сериозни, за да стоя настрана.

Г-н Висенте, получихте това писмо. Бяха го пъхнали под вратата.

Знам, че Умберто Кано е твой син!

Проблем ли има?

Висенте!

Станало ли е нещо? - Не, всичко е наред.

Беше документ, който чаках и най-после го получих.

Не е така. Писмото не дойде по пощата, няма марка, нито обратен адрес.

Добре, тръгвам. - Идвам с теб.

Не, трябва да вървя. Ще изляза сам.

Ще се видим в дома на майка ти.

Греша ли, или свекърът ми се изнерви, когато видя писмото?

Истина е, нали?

Сигурна съм.

Добре, тук съм. - Отлично. Готови сме да започнем.

Днес пъхнах анонимното съобщение под вратата в дома на Висенте.

Значи вече трябва да го е намерил.

Паула, може да е уплашен до смърт, може да е ужасен при мисълта,

че някой друг знае тайната му. Най-доброто предстои.

Донесе ли всичко необходимо? - Разбира се.

Нека шоуто да започне.

Ортенсия трябва да отиде в затвора, Ласаро.

Тя не те улучи, но имаше намерение да те убие.

Това се нарича престъпление от омраза.

Определено трябва да й се даде урок. Или съвсем скоро

ще убие някое случайно чернокожо хлапе, което кара колело пред дома й.

Да, тя е потенциален убиец.

Достатъчно, Елиса. Използваш снощната ми грешка, за да ми отмъстиш?

Я виж ти, най-накрая призна, че си направила грешка.

Много добре тогава, извини се на Ласаро.

Просто се защитих.

Не отричай, че повечето престъпления се извършват от...

От всякаква раса, Ортенсия. Казвам ти го като полицай.

Виждаш ли? Не изпитва угризение.

Неспособна е да помоли за прошка. Заведи дело срещу нея, Ласаро.

Не го прави, Ласаро, умолявам те.

Не заради Ортенсия, а заради мен. Моля те, не завеждай дело срещу нея.

Какво правиш? - Шпионирам Франсиска Кано,

докато е в стаята си. Ако всичко мине по план,

страхливецът Висенте Робледо ще се втурне

при Франсиска, за да й каже за анонимното съобщение.

Надявам се да се затворят в стаята й, за да мога да ги виждам.

Каквото поиска.

Кой пръв ще се обади на стареца? Ти или аз?

Ще ми е приятно да го направя първа.

Да, искам да донесеш няколко големи чувала в стаята ми.

Ще хвърлим в тях всички дрехи на Джордж, останали в гардероба.

И какво ще правите с тях? - Раздай ги, изгори ги, изхвърли ги.

Не ги искам в спалнята си.

Значи г-н Джордж няма да се върне?

Наистина ли мислиш, че ще обсъждам брачните си проблеми с прислужницата?

Донеси чувалите, Бегония, бързо.

Извинявай. Франсиска тук ли е?

Къде е майка ти? - Не знам, в стаята си.

Но Умберто я чака в кабинета.

Какво ти става, Мара? И ние сме жертви на расизма

на тази жена, а ти я защитаваш? - Мамо, не е ли достатъчно наказана,

че синът й е в кома, без да знае дали ще оцелее?

Синът ми е в болница, снаха ми е бременна.

Кой ще се грижи за тях, ако съм в ареста?

Този град не може да затъва в расизъм, за Бога.

Някой трябва да даде пример. - Мамо, това ще предизвика протести.

А знаеш, че от тях винаги страдат слабите.

Един момент, Мара. Сега аз съм началник на полицията

и хората ми ще се отнасят еднакво към всички. Към всички, Ортенсия.

Този път няма да повдигна обвинения.

Но предполагам, че ще й отнемете пистолета.

Вие представлявате опасност, г-жо. Извинете ме.

Дъщеря ми току-що те спаси от затвора, Ортенсия.

Ти щеше ли да направиш същото за нея?

Не, нали? И знаеш ли защо?

Защото милосърдието е в душата на хората,

не в цвета на кожата им.

А твоята душа е гнила.

Извини ме.

Франсиска! Франсиска, случи се нещо ужасно.

Ето го. Висенте Робледо дойде при Франсиска.

Пипнахме го.

Няма да мръдна оттук... - Не, не.

Не става дума за това. - Тогава?

Знам, че Умберто Кано е твой син!

Получих това анонимно писмо сутринта. Бяха го пъхнали под вратата.

Някой знае истината, Франсиска. Някой знае.

Трябва да направим нещо. Не, няма да седя със скръстени ръце.

Опитай се да издействаш удължаване, моля те.

Не ми казвай, че е невъзможно, не искам да чувам това.

Познаваш ме отдавна, Стив.

Откога си директор на моята банка? Знаеш добре, че кредитната ми история

е превъзходна.

Трябва да има начин да си върнем къщата.

Много добре, ще чакам обаждането ти.

Да си върнем къщата? Наистина ли я загубихме?

Не само че я загубихме, но и е била продадена на търг.

Кой я е купил, Умберто? Трябва да му обясним положението.

Купувачът е осъществил сделката чрез холдингова компания.

Така че нямам достъп до името му.

Къде, по дяволите, е Висенте? - Не е ли тук?

Той излезе преди мен.

С теб трябва да си поговорим за нещо много сериозно.

Точно затова дойдох. За да си поговорим лице в лице.

Разбира се, че не. Нямам представа кой може да е изпратил писмото.

Винаги съм смятал, че тази тайна я знаем само ти и аз.

Не съм казала на никого, ако това е, което си мислиш.

Представяш ли си последствията, ако тайната стане публично достояние?

Ами ако Умберто разбере, че аз съм истинският му баща?

Кой звъни сега? Скрит номер.

Може да е от банката.

Ало? - Получи ли съобщението ми?

Кой си ти, негоднико? Защо не се разкриеш?

Искаш да се запознаеш с мен, Висенте? Много добре, направи каквото ти кажа

и малко по-късно днес ще се срещнем лице в лице.

СВЕТИЦАТА ДЕМОН Епизод 51

Превод: sugarv4 отбор "МЪРЗЕЛИВЦИТЕ"

Благодаря за английските субтитри на asterics78

Да направя каквото ми кажеш? И какво искаш да направя?

Първото нещо е да излезеш и да се качиш в колата си.

Не, не мога. В момента съм с...

Искаш ли всички да научат истината? - Не, разбира се, че не.

Имаш десет минути да се качиш в колата си.

После ще ти се обадя с още инструкции.

Отлично.

Какво стана? Говори.

Много по-сериозно е, отколкото мислех.

Трябва да тръгвам. - Но къде?

Изобщо не знам, Франсиска. Не знам.

Висенте, тук ли си? Кога дойде? - Преди няколко минути.

Качих се да поздравя майка ти. - Ела.

Продали са къщата. Нещата са по-зле, отколкото смятахме.

Умберто, трябва да вървя. Ще се върна след няколко часа.

Ще останеш тук, трябва да поговорим за много неща.

Нещастници.

Мръсникът, който дойде снощи, е съюзник на Мара и Елиса.

Как не съм разбрала? И тримата са еднакво черни.

Как не съм разбрала? - При Панчо ли ги видя?

Ясно, мъжът ти е повдигнал обвинение. - Не.

Но се забавляваше да ме унижава, сякаш ми правеше услуга,

докато твърдеше, че съм опасна лунатичка.

Представяш ли си? - Защото се държиш така, Ортенсия.

Стреля по него като опасна лунатичка. Но знаеш ли какво?

Това няма да се повтори. Искам веднага да се отървеш от пистолета.

Къде го държиш? - Не е твоя работа.

Разбира се, че е моя работа, Ортенсия.

Цял ден ме тормозиш да се грижа за бременността си,

така че не искам никакви оръжия около детето си, ясно?

Държа го под ключ.

И за твоя информация, притежаването на пистолет е конституционно право,

защитено от закона. Край на спора ни.

Ортенсия, ако неволно стреляш с този пистолет

и изложиш на опасност сина ми, кълна се...

Лисет, ако обичаш, не се тревожи за внука ми.

Намерих човек, който ще ни помага да се грижим за него.

Петра!

Много се радвам да те видя, очаквахме те.

Това е снаха ми, пациентката,

която толкова се нуждае от първокласните ти грижи.

Петра, ти ще си моите очи, когато не съм наоколо.

Постъпката на Ортенсия не беше шега, тя можеше да убие Ласаро.

Мамо, не искам да слушам повече за това.

Сериозно е, Мара, налага се да поговорим, а ти си мълчиш.

Какво има? Не се ли чувстваш добре?

Трябва да е от стреса, мамо.

Ще те изпратя до офиса да си починеш. - Не, Елиса, аз ще я заведа.

Не се тревожи за кафето, миличка, аз ще се заема.

Ласаро, накарай я да си почине. - Добре, Елиса.

Къщата е продадена на купувач, който пази в тайна самоличността си.

Е, беше логично да се случи, нали?

Трябва да отменим тази покупка, Висенте.

Мама не може да остане на улицата. - Сантяго, моля те, не се меси.

Нека за това се погрижат хората, които са наясно.

Ще се меся, дори и да не ти харесва. Къщата е и моя и се тревожа

за бъдещето на мама. - Не, не е твоя. Ти я напусна отдавна.

Замина и ме остави да отговарям за всичко.

Стовари цялата тежест на семейство Кано върху плещите ми.

Затова ли не ме обичаш?

Мислиш, че съм те изоставил?

Няма да се бавя, наистина трябва да вървя. Ще се видим по-късно.

Наистина ли мислиш, че съм те изоставил?

Че съм те оставил да отговаряш сам за семейството?

Здравей.

Готов ли си?

Готов за какво? - Как за какво, Уили?

Обясних ти, че трябва да забременея възможно най-скоро.

Да не губим време, красавецо. Хайде.

Къде си? - Излязох от дома на Кано.

Някой заподозря ли нещо? - Не, никой.

Измислих си извинение.

Много те бива в лъжите.

От толкова години криеш, че си баща на Умберто Кано.

Какво искаш от мен? - Качи се в колата

и шофирай на север, без да спираш, докато не ти се обадя отново.

Защо по-добре не ми кажеш адреса? - Без въпроси, Висенте.

Просто направи каквото ти казах. Не разбра ли, че сега аз командвам?

А сега какво? - Нека си понесе последствията.

По-добре ли се чувстваш? - Да, Ласаро.

Уморена съм. След толкова спорове с Ортенсия,

не знам, изведнъж започна да ми се вие свят.

Замаяна ли си? - Благодаря ти. Сега отивам на работа.

Почакай малко.