It All Begins at Sea (Hakol Mat'hil Bayam)

Юли Август Продукшън представя

Филма на Ейтан Грийн

"Всичко започва в морето"

Първа сцена: Морето

Translation ZALMEN BEHAR

Ох. Горещо е. Ох!

Ох, горещо е.

Какво се смееш?

Пари като огън!

Никога не съм чувствал нещо толкова горещо.

Доста приятно е тук. - Да... много приятно.

Ето, дай ми това.

Нека останем тук. Тук е добре. - Къде? - Тук, където сме.

Просто така? Тук? Защо? - Защо не?

Ето го Тувия. Знаех, че ще бъде тук днес.

Ела тук, лайно такова.

Излез от водата, има подводно течение.

Ей, тъпако!

Не ми харесва тук. Нека продължим. - Но защо? Тувия е тук!

И какво от това? Той е животно.

Защо? Той е забавен. Вози децата на неговият голям сърф и изобщо.

"Изобщо"? Какво "изобщо"?

Точно това е причината, поради която не искам да остана тук. Да вървим.

Че какво не ти харесва на този човек Тувия?

Той обича децата твърде много. - Е, какво? Аз също. Какво лошо има в това?

Той е хомо. Вози децата в морето на неговият голям сърф

и Бог знае какво прави с тях там.

Ето. Тук е прекрасно. И няма почти никакви хора тук.

Страхотно. Хайде, Ной.

Палатката ли разпъвате вече? Чакай, нека се насладим на водата.

Ще разпънем палатката, така ще е по-удобно.

"По-удобно", разбира се. Ще легнеш вътре и ще заспиш.

Защо не можем да се насладим на водата поне веднъж?

Какво си се нацупил?

Писна ми от вашите спорове. Винаги спорите. За всичко.

Писна ти? Наистина ли? Знаеш ли какво? Дай ми дюшека.

Дойде ми до гуша от всички вас и искам да вляза във водата.

Татко, може ли да ми надуеш дюшека, моля те?

Дай ми го, аз ще го довърша.

Добре, дай ми го. Стига толкова. Благодаря.

Не. - Какво означава "не"?

Извини се.

Извинявам се. Малко съм разстроена днес, дори не знам защо.

Благодаря.

Имат на разположение целия плаж, но трябва да дойдат точно тук?

Йеуда! Хайде, да започнем да разпъваме палатката.

Уди, ела да помогнеш.

Уди, по три части, всяка една в другата и правиш един прът.

Не разбирам това.

Не! Така е... дръж го там, просто ей така.

Дай на татко. - Дай ми го тук.

Здравейте, извинете, че ви прекъсвам.

Казвам се Едуардо. Едуардо Шифер. - Здравейте.

Бих искал да ви попитам нещо, може ли? - Разбира се.

От тук ли сте? - Да, всъщност, роден съм в Йерусалим,

но жена ми е от тук. - Аз съм от тук. - Всички сме.

Бих искал да знам как наричате този плаж.

Барнеа. Плаж "Барнеа". Така го наричат всички.

Страхотно и защо идвате точно тук, ако мога да попитам?

Защото е изолирано, тихо. Съпругата ми харесва този плаж.

Тате, виж! - Здравей, красавице. Ела тук, ела тук.

Тя се интересува само от това, булки.

Мисли, че младоженеца ще дойде от морето, така че тя е готова.

Беше в някаква книга, която прочете. - Уди!

Уди.

Хайде, водата е страхотна. - Ела след това при нас, Уди?

Какво става, Уди? Какво гледаш? Влизай вече.

Но бъди внимателен, Уди. Ной, да продължим с палатката.

Голям кеф е тук, нали? - Да, така е.

Но може би по-късно да се върнем при другия плаж?

При онзи Тувия ли? Няма начин.

Знаеш ли, че брат му е най-силният човек в Ашкелон?

Наистина ли? Откъде знаеш? - Бени ми каза.

Той е бил националния шампион по борба.

Но Тувия е по-силен от него.

Извинете. - Няма проблем, всичко е наред.

Уау... знаеш ли, ти си много красива булка.

Кой е младоженеца? - Татко.

Страхотно. Знаеш ли, най-доброто място за игра е между баща ти и водата.

Отиди да кажеш на майка си.

Не се ли отдалечихме малко?

Йеуда!

Йеуда!

Татко!

Виж къде ги е отнесло.

Татко!

Йеуда!

Татко! - Струва ни си, че жена ви се дави.

Първа видях.

Изчакай тук и извикай помощ.

Дина, Йеуда идва. Йеуда идва Дина.

Не се притеснявайте. Ще бъде там скоро. Всичко ще бъде наред.

Защо дойде, Йеуда? - Как така, защо?

Исках да викнеш помощ. Сега какво? Ще се удавиш с нас?

Едвам плуваш.

Добре, няма значение. Отдъхни си.

Няма въздух в дюшека. Издиша.

Но ти току-що го наду!

Така е, сигурно има дупка някъде.

У дома също го напомпахме,

а когато дойдохме тук вече нямаше въздух.

Ной!

Ной, доведи спасител!

Ной! - Успокойте се, аз ще отида. Стойте тук.

Не ми казахте, че Вашия син не умее да плува.

Той е неин съпруг, не ми е син. - Вземи това.

Виж колко красиво плува татко.

Като лебед.

Няма да се справи, твърде далече е. Той също ще се удави.

Защо говориш така.

Благодаря. - Благодаря много.

Благодаря. - Няма достатъчно въздух в дюшека.

Знаем. Издиша. Има дупка някъде.

Хайде, ритайте заедно с мен към плажа.

Хайде.

Не се движим.

Има подводно течение.

Да, усетих го, беше приятно в началото.

Може би само момчето? - Какво?

Ние ще се справим.

Хайде, Уди.

Дръж го здраво, Уди. - Ела. Дръж се здраво.

Ще доведа някого.

Благодаря Ви много. - Бъдете внимателни!

Дръж се за раменете ми. Ето така, добре.

Добре.

Чакай, чакай, не за врата. - За раменете, Уди.

Не за врата ми, не за врата. - Внимавай, Уди.

Раменете, Уди, не за шията. Раменете!

Раменете, а не за врата... - Не за... Уди, не за врата!

Уди!

Уди!

Уди!

Какво правиш? - Какво правиш?

О, Боже мой, Йеуда! - Той едва не ме уби! Какво му е?

Направи нещо, Йеуда.

Уди! Уди!

Уди! Гмурнах се под водата, не можах да те намеря никъде.

Мамо, достатъчно. Татко, престани. Добре съм.

Уди... Толкова се уплаших.

Той едва не те удави, този идиот.

Какво ще правим, Йеуда? Просто ще се удавим ли тук?

Стига, Дина, ще се оправим.

Всички сме заедно сега. Това е важното.

Виж. Дюшека вече не издиша.

Спасител!

Ей там, ей там!

Ето го Тувия!

Тувия! - Тувия! Тувия!

Не ти ли пука, че е Тувия? - Сега ли? Тук?

Ако ще да е Муамар Кадафи, не ми пука. - Точно така.

Тувия! - Тувия! - Тувия!

Това не е Тувия. Това е Рафи, новият му помощник.

Рафи! - Рафи!

Рафи! - Рафи!

Ето го! Ето го!

Тук!

Дина! - Стойте настрана! Стойте настрана! Остави я да диша. - Дина!

Какво се е случило? - Слязохме и припадна.

Всичко е наред, знае си работата. Тя ще се оправи след минута.

Откъде знаеш? - Повярвай ми, знам.

Идете и си починете. Заведете сина си да си легне в палатката.

Той не ми е син, а неин съпруг. Хайде, Йеуда.

Чакай, ами Дина? - Ще е наред, ще се погрижат за нея.

Поседни в палатката, това ще отнеме минута.

Какво говориш, Ной? "Как така да поседна в палатката?"

Това е Тувия, главният спасител. - Какво става, хлапе?

Това е майка ми. - Остави на мен, Рафи.

Извинете, чие е това момиче?

Съжалявам, тя е моя, съжалявам.

Това е моя младоженец! Облечен в бяло, точно като в книгата.

Не, скъпа. Младоженеца е облечен изцяло в бяло, риза и панталони също.

Тя също ли е от семейството ви? - Не.

Опитваш се да ме подлудиш ли? - Това е Тувия, току-що те реанимира.

Приятно ми е да се запознаем, аз съм Дина Голдщайн.

Приятно ми е, Тувия.

Как се чувстваш? - По-добре сега, благодаря.

Благодаря много. Ще поседя тук малко.

Морето е опасно. - Да, знам. Няма да се повтори, съжалявам.

Крайно време е да се научиш да плуваш, хлапе.

Рафи, върни обратно сърфа.

Казах ти да не влизаш. - Не, не,

ти ми направи жест с главата да вляза.

И знаеш ли какво? Едва не умрях там. - Какво е усещането?

Нищо, нищо. Дори не се уплаших.

Ще го изпратим на курс по плуване, нали?

Да, трябва да се научи да плува.

Втора сцена: Стената

Стига вече, стига!

Какво става?

Стига вече.

Хайде, всички!

Ей, Уди. Можеш ли да пееш на японски?

Млъкни, Хуми, идиот такъв. Майната ти. - А на френски?

Да, разбира се. Но сега на сръбски. - Сръбски? - Да, сръбски.

Хей, Бени. Как можеш да виждаш струните с тези очила?

Млъкни, за кой се мислиш? Копеле.

Уди...! - Защо се застъпваш за този сляп идиот?

Той дрънка. Той... - Казах ти да млъкнеш, тъпако.

Добре, достатъчно. Ела тук!