Kramer vs. Kramer

КРАМЪР СРЕЩУ КРАМЪР

Обичам те, Били.

И аз те обичам, мамо.

Лека нощ.

Да спиш в кош...

Да сънуваш грош.

Ще се видим, щом вече не е нощ.

Обичам те.

Ще ме правят зам. директор по художествената част.

Приятелят ми Кени казва: ""Купи си палто от камилска вълна.

Щом минаваш в нова класа, покажи класа.""

Тръгвам аз на пазар в събота. Доста е студено.

Отивам в специализиран магазин

и искам палто от камилска вълна, моя размер.

Обличам го и наистина ми стои добре.

Казвам си: ""Ще го купя.""

В този миг започвам да се потя.

Докато подписвам чека, ръката ми трепери,

защото се плаша.

-Лека нощ. -Къде си тръгнал?

-Трябва да се прибирам. -Господи, и аз.

Но да довърша.

Подписвам с трепереща ръка...

Кой беше това? Дани ли?

-Ела, искам да ти кажа нещо. -Не мога, трябва да се прибирам.

Трябва да ти кажа нещо важно.

Назначавам те за шеф на поръчката за Мид-Атлантик.

До края на годината ще вържем 10 милиона, нали?

Ако кампанията е успешна, а тя ще е,

ще ме направят съдружник.

Това е страхотно.

Стане ли, знай, че ще те взема със себе си.

Това е страхотно.

Джоана.

Прибрах се.

Забравил съм си ключовете. Ще звънна в службата.

Имаш повод да се гордееш с мен. Нося добри новини.

-Тед... -Секунда, да си свърша разговора.

Нали познаваш Джак Едуардс от счетоводството? Самоубил се.

Здрасти. Тед Крамър е.

Утре ще ми трябват ретушираните снимки.

-Напускам те. -Мила, не чувам.

Добре, ти също. Много благодаря. До утре.

Вечеряхте ли?

Тед, напускам те.

Ето ти моите ключове.

Ето ти кредитните ми карти.

Чековата ми книжка. Изтеглих две хиляди от общата сметка,

защото толкова имах, когато се оженихме.

-Това някаква шега ли е? -Бележките за прането.

Прибери ги в събота.

-Ти. Ти ще ги вземеш. -Какво има?

Платила съм наема, тока и телефона.

Няма що, чудесен момент избра.

Съжалявам, че закъснях, но бях зает да печеля за издръжката ни.

Хайде да му сложим точка.

Това е всичко.

Хайде, стига толкова!

Какво правиш?

Къде си тръгнала? Какво толкова ужасно направих.

-Не е заради теб. -А защо тогава?

Вината е моя.

Избрал си неподходящ партньор.

-Не мога да се справя. Не мога... -Нека влезем.

Не, не ме спирай.

Джоана, моля те, съжалявам.

-Не ме карай да влизам там. -Искам само да поговорим.

Ако го направиш, кълна се...

-ще скоча право през прозореца. -О, стига.

Ами Били?

Няма да го взема със себе си. С нищо не мога да съм му полезна.

Държа се ужасно с него.

Губя търпение.

По-добре ще му е без мен.

Джоана, моля те.

А теб вече не те обичам.

-Къде отиваш? -Не знам.

Здравей, Маргарет. Тед е. Жена ми да е там?

Да, Джоана не се е отбивала?

Имахме малка разправия преди два-три часа.

Ако дойде, кажи й да се върне или да ми звънне.

Не е повод за тревога. Не си взе куфара. Едва ли ще иде далеч.

Да, имам много работа. Ако я видиш, нека ми звънне.

Крайно време беше.

Джоана, много ме нарани... О, здравей, Маргарет.

-Тя взе ли куфар? -Не е нещо сериозно.

Каза ли къде отива?

-Ти ми кажи. -Откъде да знам? Не съм била тук.

Очевидно сте разисквали недостатъците ми.

Бих си поприказвал с теб, но

готвя важно представяне за утре.

Моля те, позволи ми...

Тед, изглежда не разбираш, но проблемът е сериозен.

Да, говори си, обаче проблемът е мой.

Излез... шшт, върви си лягай.

-Важното е... -А аз от шест месеца насам

кръв прохрачих, за да осъществя най-голямата сделка.

Днес получихме поръчката.

В осем вице-президента, ми каза, че съм отговорник на поръчката.

Идвам да споделя с жена си

най-великия момент в своя живот,

а тя ме гледа студено като риба и заявява, че не може да живее с мен.

Не разбираш ли какво ми причини тя?

Да, провалила ти е най-великия момент в живота.

Страхотна си.

Много ти благодаря.

Женска солидарност.

Благодаря, че дойде да ме ободриш, но...

Не съм дошла да те ободрявам,

а съм загрижена за Джоана.

А защо не й береш грижата у вас?

Нямахме проблеми с Джоана, преди ти и Чарли да се разделите.

Не ти вярвам.

Я кажи честно.

Ти ли й пусна тая муха?

Не, не съм й пуснала тая муха.

-Пошепна й насърчаващи думички. -Не съм!

Разговаряли сме много, да.

Джоана е дълбоко нещастна жена.

Тя е и смела, щом си е отишла.

Колко ли смел трябва да си, за да изоставиш детето си?

Къде е мама?

-Какво? -Къде е мама?

Колко е часът?

Малката стрелка е на 7, а голямата е на 9. Къде е мама?

О, Господи! Добре, ще ти кажа. Искаш да знаеш къде е мама ли?

-Трябваше да ме заведе на училище. -Поръча аз да те заведа.

Ще ти обясня.

Когато се скараш с приятелите си,

нали ти се иска да останеш сам замалко?

Мама и татко също се скарват понякога

и искат да са сами известно време.

-А тя кога ще се върне? -Много скоро.

А сега ще закусваме. Само аз и ти.

-Какво ти се яде? -Пържени филийки.

Щом искаш, ще ги получиш.

Ти сложи вода за татко да пие кафе.

Колко яйца имаме? Две за теб и две за мен.

Имаме мляко.

Имаме масло.

Имаме и 5 долара.

Аз имам 5 долара. Сядай тук.

Ще ми бъдеш пръв помощник.

Гледай сега. С една ръка.

И така.

Най-добрите готвачи са мъже. Обзалагам се, че не го знаеше?

Не е ли страхотно? Трябва да го правим по-често.

-Пусна вътре черупка. -Няма нищо.

Така стават хрупкави. Нали обичаш филийките хрупкави?

Вземи ти ги разбий, аз ще приготвя другото.

-В колко трябва да сме в училище? -В осем и половина.

Да побързаме тогава, че трябва да се къпя и да се бръсна.

Имам среща с едни хора.

Татко печели хляба за вкъщи.

А сега трябва и да го пече.

Добре ще си прекараме с теб. Къде държи майка ти...?

-В печката. -Тиган. Печка.

Първо да си запалим газта.

Не, не го правиш както трябва.

Не така. Трябва бързо. Китката, китката.

Гадното се разтваря.

После взимаме филийката и...

И...

Сгъваме я. Сгъваме филийката.

-Май забрави млякото. -Млякото се слага последно.

Когато се забавляваш, винаги забравяш най-важното.

Исках да проверя дали внимаваш.

Весело е, нали? Мама не те пуска в кухнята, нали?

Не ги обичам раздробени.

На вкус са същите като целите. Хлябът си е хляб.

Освен това пържените филийки винаги се прегъват.

Така е в най-добрите ресторанти.

Така повече можеш да отхапеш.

През това време татко ще си направи кафе.

Забавляваш ли се?

Отдавна не е било тъй весело.

Татко ще си направи кафе сега.

-Много кафе слагаш. -Харесвам го силно.

Мама винаги го прави слабо.

Искам портокалов сок.

Добре, портокаловият сок пристига.

Татко, прегоряха!

-Какво? -Прегоряха!

Дявол да го вземе! Проклета да е!

Мамка му!

Спокойно, всичко е наред.

Само....

Само спокойно. Нищо страшно не е станало.

-Какво има? -Ръката ти е потна.

-Кога ще се върне мама? -Скоро, нали ти казах.

-Тя ли ще ме вземе от училище? -Сигурно. Или пък аз.

-Ами ако забравиш? -Няма.

-Ами ако те прегази камион? -Тогава мама ще те вземе.

-В кой клас си? -В първи.

Това е Били от първи клас.

Погрижете се за него. Трябва да хвана такси. Закъснявам.

Такси!

-Поздравявам те. -Благодаря.

-Моите поздравления. -Взеха ли ретуширания материал?

-Добри новини, Тед. -Благодаря.