The Girl in the Café

- Да, моля. Само едно. - Благодаря ви, сър.

Имате ли нещо против да...

Не. Седнете.

Това е много захар.

Беше доста тежък ден.

Колкото по-пош Ви е денят, толкова повече захар слагате?

Да. Е, с известни ограничения.

Никога повече от четири. Дори и в най-ужасните дни.

Всъщност този чай не е лош, като се има предвид колко тези тук са италианци.

Как е Вашето кафе?

Не е нещо особено...

Като се има предвид колко тези тук са италианци.

Имах приятел, който предпочиташе да сядаме по този начин.

Смяташе, че силното напрежение от това да е точно срещу мен, му пречи да говори

- Дълго време ли Ви беше приятел? - Не.

Все пак, не беше това причината да се разделим.

Той спеше със...

стари, раирани пижами "Маркс и Спаркс"...

закопчани до най-горното копче.

Никога не бих се закопчал до най-горното копче.

- Наблизо ли работите? - Да.

Интересно ли е?

Има си своите моменти.

Много хартия.

Много химикали.

- И Вие току що сте се измъкнал. - Да.

За малко мир и тишина и без някой, който да Ви приказва.

Не, това е....

Приятно е.

Можеш да се преместиш....

- Или пък аз, разбира се. - Не.

- Аз ще дойда... - Ето, нека аз.

Не, остани там.

Аз ще се върна.

Ами ти? С какво се занимаваш?

С нищо.

Просто студентка.

И така, "Маркс и Спенсър" все още ли правят хубави пижами?

Наистина не знам. Наи-вече предлагат храна тези дни, нали?

Не знам, наистина.

Не съм била скоро там.

Казвали са ми, че това е мястото за срещи.

Че хората ходят там да пазаруват...

и обикновено говорят за, нали знаеш, спагети ала Карбонара...

и изведнъж се влюбват в цветята до щанда за хора с по-малко от пет покупки.

Уау.

Предполагам, че хората все пак трябва да се срещат някак си.

Да.

Да.

О, скъпа.

Шефовете ми ми дават само някакви малки промеждутъци свобода.

- Аз ще тръгвам. - По-добре си го довърши.

Всичката захар ще е на дъното. Това е най-хубавата част.

Да, ако искаш да бъдеш дебел, дебел, дебел.

Което, естествено, правя аз.

Беше чудесно да поседя точно срещу теб.

И за мен.

Хареса ми и началното сядане по диагонал също.

Аз съм Лорънс.

Джина.

- Довиждане. - Довиждане.

Виж, може би няма да си заинтересувана, да се срещнем отново...

за кафе или да хапнем нещо някой път...

Добре.

Ами....

Браво Лорд, браво.

Кога би било....

Когато и да е. Нямам абсолютно нищо, с което да си запълня времето.

Доста голям контраст.

Какво ще кажеш за обяд тогава? Следващият четвъртък?

Не, по дяволите. Срядата след него?

Не. О, скъпа. Петъкът след две седмици?

Да. Свободна съм.

Къде?

Има подходящ Италиански ресторант до това кафене.

Звучи добре.

Добре, това е чудесно.

Няма да е за много време, защото... Не, но това е страхотно. Благодаря ти.

Нещо, което да очаквам с нетърпение.

Виж, по-добре да тръгвам. Вече съм ужасно закъснял.

Тръгвай. Не работи твърде много.

Съжалявам, страхувам се, че правя точно това.

Американците са против и заявиха, че никога няма да се съгласят с това.

Американците са напълно против и казаха, че никога няма да се съгласят с това.

А германците?

Проблемът е, че има много малко обществено влияние там.

Висока инфлация, голяма безработица, имигранти, които не се приемат от хората

Ако има обществено влияние, те може да се справят добре, но няма такова.

Познавам няколко германци, които са много уверени.

Ще трябва да им кажа да говорят по-силно. Ами французите?

Французите са изцяло на разположение, те вече се съгласиха.

Започваме тогава. Всичко, което трябва да направим...

да пратим много французи да се преместят в Германия и всичко ще е чудесно.

Добре, ще го оставим така.

Но моля ви, нека да разгледаме сумите още веднъж.

Ако трябва да продължим само с четирима от нашите партньори от Г8...

трябва да съм сигурен, че сумата не е притеснително малка...

че това да изглежда като неуспех. Лорънс?

Да, ще мина сумите и ще ти докладвам до понеделник.

Добре. Благодаря на всички.

Джордж, как си?

- Как е Рут? - Добре сме. И ще сме си добре.

Добре.

- Поздрави я от мен. - Да.

Ела в офиса. Ще изгладим тези разногласия за субсидиите.

Всъщност аз имам среща за обяд.

- Можеш ли да я отмениш? - Всъщност не.

- Нещо важно? - Не. Всъщност да, по свой начин.

Добре.

Трябва да свършим с това до началото на следващата седмица.

Много е важно, нямаме много време.

Тръгвай.

Съжалявам, че закъснях. Бях, нали знаеш, неизбежно...

Всичко е наред.

- Боже, ти определено си... - се издокарала?

Нямаше да кажа това. Това ли щях да кажа?

Нямаше, наистина.

Както и да е, много се радвам да те видя и....

Баща ми всъщност по произход е от Италия.

- Наистина? - Да.

Имам предвид, нямаше да разбереш и да го познаваше.

Не беше мрачен или нещо от сорта.

Роден е някъде в северна Италия...

и тогава семейството се преместило тук, когато баща му починал.

На каква възраст?

Бил е на 13.

Живял е с много странната ми леля, наричана Зепа...

В Долис Хил.

Докато срещнал мама, чието име беше, разбира се, Мъртъл.

- Мъртъл? - Да.

А името на баща й беше Хорас.

Исусе, били са поколение без късмет.

Не мога да повярвам Вече ти казах името на дядо ми.

Няма да кажа повече и дума до края на обяда.

Отсега нататък си ти, ти, ти.

Не, аз съм тази, която си направи труда грижливо да се издокара.

Ти си изглеждаш толкова зле, колкото и миналия път. Трябва да приказваш повече

Да, наистина не съм издокаран, въпреки големите усилия, които положих.

Колкото повече се издокарвам, толкова по-ужасно изглеждам.

- Мога ли да ви помогна? - Да, моля, аз ще искам супа с грах...

и специалитетът ризото.

- А Вие, мадам? - Същото.

- Вино? - Не, благодаря.

- Мадам? - Да, моля.

- Искате ли да видите менюто с вината? - Не, изберете вие, ще се радвам.

Джони, как сте, сър?

- Много добре, благодаря. А вие? - Много добре.

- Това не е ли министърът на финансите? - Той ли е?

Така мисля.

И той току що ти кимна.

Така ли?

Да.

Да, точно така.

Той ми е шеф, така да се каже.

Мисля, че никога не съм виждала човек с толкова големи пълномощия преди.

Би се изненадала, ако знаеше колко малко мощ...

политиците имат тези дни, в края на краищата.

Освен Джон Мейджър.

Огромна сексуална сила.

- Смяташ ли? - Определено.

Мръсен, мръсен, мръсен Джон.

Много малки чаши.

Трябваше да си бях поръчам капучино, щях да го изпия по-бавно.

Беше ми много приятно.

Нямаш намерение да си поръчаш и второ кафе, нали, Лорънс?

Не, не мисля.

Това е Джина.

Това е министърът.

Уилям. Радвам се да се запознаем, Джина.

Моля те увери се, че Лорънс се е върнал на поста си преди свечеряване.

Благополучието на нашата студена и огорчена страна всъщност...

зависи от това той да прекарва от време на време деня във вършене на работа.

Няма да му кажа и дума повече.

Много ти благодаря.

Пак заповядай.

Супата с грах беше отвратителна, нали?

Негодна за ядене.

Мисля, че имаше поне два вида грах в нея...

единият беше от този вид, който по принцип не се слага в храната.

Благодаря ти, че дойде до моя край на града.

Пак заповядай.

Далече ли живееш?

Не. Не, достатъчно близо.

Добре.

По-добре да се връщам.

Така че, довиждане.

- Чао. - Довиждане.

Чао.

Изобщо близо ли сме до постигането на някои от тях?

Най-близо е водата.

Надеждна питейна вода може да бъде постигната до 2015, както е обещано...

макар че не и в Африка.

- А най-неблагоприятното? - Всички останали са зле.

Можем да намалим наполовина нивото на смъртността на децата под пет до 2150.

И всички деца ще бъдат в сновно училище до 2011 година...

За Бога, това са смешни цифри. Дори премиерът няма да доживее толкова дълго.

Добре, три минути за чаша кафе.

Разбира се, Лорънс, ти вероятно няма да имаш нужда от кафе...

като се има предвид, че изпи доста наобяд.

Тя е хубаво момиче.